Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №4

Разбира се, че са професионалисти.  

Колкото до любовта, нещо не можах да я усетя в нито един герой тук. Нито в Кьосем към Ахмед, нито в Ахмед към Кьосем, нито в Искендер към Кьосем... О, не, забравих Хандан и Дервиш. Ето там, само там усетих любов.

***

Халиме в дрехите (буквално) на Хюррем  

Мили момичета, привет от мен! 

Извинявам се за отсъствието, но ....
Всеки път, когато имах сили и възможност, ви четях с удоволствие. Едва тези дни изгледах голяма част от последните 3 епизода. Признавам – измъчих се. Спирах, започвах пак. Буквално ми призляваше от развоя на събитията. Но...такава е историята (в общи линии), талантливо пресъздадена от великолепния каст.

Какво видях през своите очи?

Кьосем. Вече отдавна изчезна Берен Саат. Остана само Кьосем. Хубаво, нали? Отношенията с Ахмед „натежаваха” на актрисата, както и предполагах. Сега е сама и достатъчна, за да разгърне героинята си. Нейният образ придоби завършеност. Вече не ме дразни предишната и войнственост и настъпателност. Защото те са били част от нейното развитие и мисия – да променя времето и да пази семейството си на всяка цена. Тя трябваше да извърви този път, за да придобие силата си и авторитета, който има сред доста висши сановници и сред войската. Не смятам, че е сбъркала, когато собственоръчно написа новия закон за наследяването. С Ахмед отдавна обсъждаха подобна възможност, но на него не му достигна волята и времето да го направи сам. С последните си думи той прехвърли отговорността върху Кьосем.

Осман. Не съм се отказала да го харесвам. И никак няма да се радвам, когато самият той загива. Осман много прилича на баща си. Той е безкомпромисен и праволинеен и поради младостта си приема буквално събитията, без да вниква в скрития им подтекст. Това го прави уязвим за манипулации. Ахмед на два пъти изпрати палачи да убият малкия Мустафа. Първия път му повлия Кьосем и той спря екзекуцията. Втория път се намеси съдбата, приела формата на невинната бяла птица. (Въобще – сценаристите много умело се заиграват с темата за изгубената невинност още от ВВ на Сюлейман. ) Стигнеш ли до върха на властта – не можеш да останеш дълго време неопетнен. Владетелят губи милостта си (ако я е имал) и всячески се стреми да опази положението си и трона, за да го предаде на децата си един ден. Възможно съперничество не може да го разсейва. В ОИ да станеш султан е означавало, че сам Аллах е те е закрилял, за да стигнеш до поста на световен владетел и те е натоварил с отговорността да отбраняваш престола. Затова е имало силни и войнствени султани, слаби и безхарактерни такива, но не и морални – по начина, по който ние измерваме постъпките и изборите си. Впрочем, това е доста типично и за европейските владетели. Обратно към Осман. Осман взема безмилостно решение да убие единия от братята си, защото логиката на последните събития го води към това. Той не може да знае, че е част от много голяма игра на Сафие (и Халиме). Осман (историческият) е обещаващ и волеви владетел с визия за бъдещето на властта, която е прекалено зависима от настроенията на еничарите. Видяхме какви проблеми създаваха на Сюлейман и на Ахмед разбунтувалите се еничарски корпуси. Той се опитва да ограничи силата им, като създаде турска войска. (Чистите турци по онова време са в доста низвергано положение, защото висшите постове се държат предимно от представители на други народности.) Това е причината и за смъртта му, а не убийството на Мехмед. Осман е подведен от наставника си и от Сафие, защото не знае истината за принц Яхя – Искендер. Осман е много трагичен млад султан. Може и да ме отблъсква решението му за Мехмед, но не мога да не му съчувствам като цяло.

Искендер. Не знам защо за жените се говори, че са зли и отмъстителни. Мисля, че няма по-злонамерено същество от мъж, низвергнат от любимата жена.  Мъжете в такава ситуация са способни на невиждани гадости. Повечето. Искендер е заслепен от ненавист. Но такава е логиката на неговата съдба. Мисля, че сценаристите все повече приближават Искендер към реалния му първообраз – на принц, който дълги години прекарва в изгнание, търсейки подкрепа за османския престол. Той би трябвало да загине доста късно – около 2 години преди Кьосем. Така че след смъртта на Сафие просто ще го „пратят” някъде из Европа, където да си мечтае за султанството, но никога да не го постигне. Много ми се искаше друга съдба за него и Кьосем. Ноооо ... такъв е животът. Подхвърли ги от двете страни на бойната линия.  Разбирам Искендер до един момент. Той беше много предан на Ахмед и много влюбен в Кьосем – някак съумя да балансира между тези две „програми”.  Но още тогава този товар – на любовта и верността – го превърнаха в един мрачен герой. Сетне хората, които обожаваше, се опитаха да го убият заради произхода му. По-късно с поведението си Искендер показа, че това тяхно решение не е било безпочвено – напротив.  Дълбоко го съкруши фактът, че Кьосем видя в негово лице враг. И той просто се „плъзна” в тази роля – на неин враг и съперник на децата и. Амбицията за престола е заразна и отровна ( и май си е семейна черта  ) .  Майка му има голямо влияние над него, защото тя остана единственото му семейство. Това, което ме отблъсква в Иск., е, че предаде доверието на Зюлфикяр. И че иска мъст чрез децата на Кьосем.  Той стана истинско шехзаде, на което са му отнели правото да царува.

Сафие. Годината -1619 – на смъртта и е просто предполагаема. Смята се, че е живяла известно време през управлението на Осман. Но колко време – не е ясно. Умира най-рано през 1619 и най-късно – в началото на 1622. Така че сценаристите могат да се възползват още малко от „услугите и” на главен злодей ( но много чаровен, Линче).  Не Мустафа, не Мехмед – тя трябваше отдавна да плати за кръвта, която проля. Но ... злото е вече сторено. Смъртта и е закъсняло възмездие.

Независимо от мудното действие в средата на сезона и някои нелепи приумици на авторите на филма не мога да не им призная, че изградиха отлични образи, в които се борят мрака и светлината. Историческите предпоставки и чисто човешките им качества ги тласкат към решения, които променят съдби и характери. Всичко е взаимосвързано и оставя усещане за тъжна необратимост.

П.П. Любимата ми рокля на Кьосем е звездната – тъмносиня на златисти звезди, която носеше в епизода със смъртта на Ахмед.

Извинете ме за дългия пост. Насъбра ми се, явно   

Иншаллах! 

Чесит празник на всички!!! 

Ако Хюлия качи снимка на някой остров ще разберем, че не се е спасила! 

 

Честит Празник!

Уел, радвам се, че си добре и, че си отново при нас.      Страхотен анализ!

Лина,    ти също. И аз обичам тежките сцени. Дори понякога умишлено си пускам някой по-тежък филм, или сцена от сериал, ако настроението ми го иска.    Право си, тогава най-много личи майсторлъка и таланта на даден актьор.
Хюлия е невероятна! Бях много скептична към нея в началото, не знам защо. Но ме изненада приятно. Берен също влезе в ролята. Сега не мога да я сравня с нито една нейна героиня, което е добре. Сега е Кьосем. По-добре късно, отколкото никога.  

Хюмашах ми е голяма мъка. Имах лошото усещане, че ще я развалят, за жалост така и стана. Именно тя ми върна интереса към сериала, когато почти се бях отказала да гледам. Затова се чувствам двойно по-разочарована и излъгана.    

Тинче,    Хюмашах и Зюлфикяр умишлено не ги споменах. Всичко си остана в зародиш при тях, за жалост. Времевия скок (малко принудителен и избързан според мен) обърка работата там.
Вярно за Давут, забравих го него. Наистина си личи, че е влюбен в Дилруба, но на нея сякаш не толкова.  

Лучия  

С Давуд ще се разделим след два епизода, по мои изчисления. По заповед на Халиме ли ще бъде, какво пише в книгите по този въпрос?

Лина, браво на теб! 

За Уел, синята рокля на Кьосем. Наистина е много красива!

Наистина е великолепна!  Странното е, че не я помня.  Аз съм си харесала и една тъмно синя с златни шарки и имаше нещо сиво по нея. Мисля, че беше с нея като се караха с Ахмед за принцовете и законите. Ако намеря снимка ще пусна! 

Лина, благодаря за добре преведения фрагман!   (Можеш да ме наричаш както ти се хареса   )

Зари,  ! Специално заради мен си си направила труда да изнамериш и качиш тези красиви фотоси. Еха-а-а! Трогната съм!

Лучия, винаги много впечатляващо оформяш постовете си. И си супер точна в изказа! (за разлика от мен, ха-ха).
Аз не виждам защо трябва да се разочароваме, ако любимите актьори/ актриси (в случая) изпълняват отрицателни роли или героините извършват глупави/ подли/ жестоки постъпки. Играта им е убедителна и на ниво - това е най-важно. За мен Сафие е жестока и безскрупулна - особено заради кървавото нахлуване в саря и заради убийството на Ахмед години по-късно. Но именно Хюлия Авшар направи тази героиня толкова истинска и не остави никого безразличен към ролята. Адмирации!  

Както и да е. Решението вторият сезон да се казва "Мурад IV" не ми е приятно, но е твърде логично. Филмът има нужда от силен и притегателен мъжки образ, който да води военни походи и около когото да се вихрят (и любовни) интриги. Специално за дамската аудитория  .  Понеже около Косем лИбоФ вече - йок. Ако ангажират харизматичен и мъжествен актьор - може и да стане нещо добро. Но се надявам да разделят екранното време между него и Кьосем. Не ми се иска да я забутат в някой ъгъл сега - когато толкова добре им се получава героинята. "Кьосем - Мурад" на мен ми звучи по-добре, защото дава основание за трети сезон. За Ибрахим надали някой ще се хаби да прави сезон.  

Дано авторите да оползотворят лятото и, давайки си сметка за допуснатите грешки,  да планират един качествен втори сезон.

Поздрави и хубав ден от мен!  

П.П. Линче, намери роклята, моля 

Зарадва ме! Благодаря  Наистина е хубава и с особен цвят. Втората на горния ред и последната на долния също хващат погледа.