Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №4

Едната касае Сафийе и репликите към нея, казани вероятно от Кьосем - "Elinizde avucunuzda ne varsa herşeyi alıcam,başınızdaki tacınızdan parmağınızdaki yüzüğe kadar! Sefalet içinde öleceksiniz! ( Safiye Sultan öyle bir tuzağa düştü ki ,kendi hırslarının kurbanı olacak! )
"Ще взема всичко, което е в ръцете ви. Като започна от короната на главата до пръстена на ръката!"   Пръстена на Хюррем. И още - "Ще умрете в мизерия/нещастие!" Сафийе Султан пада в такъв капан, че ще стане жертва на собствената си алчност.

Втората е за Хюмашах и Зюлфикяр. Първоначално мислех, че става дума за тайната на Искендер, но сега, прочитайки по-добре виждам, че пише "голямата тайна на Зюлфикяр" - Zülfikar'ın büyük sırrı ifşasını Hümâşah Sultan öğrenecek mi? Öğrenirse Hümâşah Sultan'ın kararı ne olacak...

Ще научи ли Хюмашах Султан голямата тайна на Зюлфикяр? Ако да, какво ще бъде решението й...
Ако Зюлфикяр има тайна, то тя може да е само една - или е скрил от жена си, че той е извършил екзекуцията на брат й (ако изобщо са решили да убият Искендер, защото той трябва да остане жив, в противен случай няма да спазят историята), или голямата му тайна е всъщност е, че смъртта на Искендер е инсценирана, а той е скрил тази "малка подробност" от Хюмашах.

Ама да мине днешния епизод, това последното със сигурност ще се разбере.  

"Принцовете ми, султаната ми, държавата ми поверявам на теб, Кьосем."

Насилствена смърт, никях, първа брачна нощ - това вече беше в сферата на фантастиката  , естествена смърт. Честно казано, по едно време ми стана гадно от почти всичко в епизода. Да си предан на султана е равно на това да нямаш собствен живот.

Финалът ми хареса. Чувствен, красив... Тук вече ще похваля и Берен, усетих я най-истинска от всичко, което показа досега в целия сериал.

Искендер... залавяха го, помилваха го, убиха го    или по-скоро "убиха го". Един жест на Зюлфикяр не ми дава мира. Както и факта, че... за втори път го пиша, но все повече ми се набива в очите това, че самият Зюлфикяр изпълни екзекуцията на Искендер, което продължава да ме карат да мисля, че е инсценировка. Той не би посегнал на Искендер. Има го като син, да не говорим, че е брат на жена му. Но ето, Зюлфикяр вече има тайна. Голяма тайна.  

Обаче, най ми хареса сцената с брака на Давут и Дилруба. На фона на разпоредбите за убийства и закани, в първата част на епизода, ми се видя най-позитивна.  

Останалото и вие утре ще го видите. Наистина хубав, емоционален епизод, с поредната добра актьорска игра. Великолепни актьори имаме!  

Ерата на Султан Ахмед приключи, от тук нататък жените излизат на преден план. Нямам търпения да видя що за Валиде ще е Халиме. Освен красива, разбира се.  

Още една подсказка - възможен е още един времеви скок, но този път по-малък. Набляга се на възможен. И е възможно Кьосем отново да е бременна. Това възможен ме кара да мисля, че не са решили съвсем дали да го има това последно дете. То за жалост не живее дълго.

че отпраши заедно с цялата гвардия еничари също ме усъмни. Пък и да не забравяме най-важното - Искендер/Яхйа не трябва да умира преди 1649 г.  

Щях да пиша за любовната сцена между Кьосем и Ахмед. Е, не беше нужно да ни дават в такъв случай как се превива от болка. От адска, адска болка. И после..   Ще каже човек, че баш Кьосем го е убила. Изцедила му силите.  

имаха нещо като официален брак, за пред Ахмед. Нали само майка й и Менекше знаеха, че се е омъжила.