Лека да е.
Енгин Акюрек в нови и стари проекти – Тема 333
- Публикувана: 30 апр. 2016, 15:07 ч.
- Последно мнение: 20 май 2016, 20:44 ч.
# 61
2 май 2016, 02:32 ч.
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Преди много години...
В чантата ми от тетрадката до автоматичния ми молив с дебелина 0,7 започва да се разнася миризма. Когато човек има училищна чанта, главата му заприличва на магазин за канцеларски принадлежности. Откриването на причината за тази миризма ми отнема толкова време, колкото отнема на едно момче в червена престилка да научи таблицата за умножение. В онези години отговорът колко е седем по девет или твърдението, че всяко число умножено по нула дава нула, надхвърля възможностите ми за разбиране. Миризмата, носеща се от тетрадката ми, така запълва вътрешността на чантата, че моята чанта почва да прилича на нечия чужда чанта. Миризмата от ароматизираната гумичка на седящата до мен Айча, на която зъбите са като изгризани от мишка, се присъединява към миризмата, заключена в чантата ми и съответно към мен. Миризмата, точеща се от страниците на моята тетрадка, създава ароматния свят на дете, опитващо да пише домашни на масата у дома. Връзката между миризмата и триенето с гума е не толкова някаква философия, колкото самата Айча. Да триеш означава малко да прикриваш. Като някакъв колекционер на марки аз почвам да събирам спомени с тази миризма, разнасяща се от тетрадката ми. Това е началото на страст, която ще се превърне в най-прекрасното хоби на света. Докато трия някоя погрешно поставена запетая, запомням толкова много. Гумичката на Айча, чиито зъби са като изгризани от мишка, се оказва най-мощното записващо устройство. Може би, затова всяко нещо през живота си, което се опитвам да изтрия, има своя миризма. Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки. Може би, след години няма да си спомням лицето на Айча, но всичко преживяно през тези ученически години, ще се гравира в паметта ми с някаква миризма, правейки ме повече човек.
След много години...
С възможно най-съсредоточен вид аз разглеждам най-слабо продаваните книги в книжарница. Чувствам се повече като в супермаркет, отколкото в книжарница и поемам на литературно пътешествие между рафтовете. Тъкмо да свърна по пътеката към турската литература, якето и ръцете ми внезапно почват да миришат на парфюм. Всъщност, повече на човек, напръскан с парфюм, отколкото на самия парфюм. Оглеждам се. Да не би миризмата да идва от момичето, застанало пред книгите за личностно развитие? Колкото повече се движа, толкова повече ароматът ме обгръща. Сякаш издишвам някакъв парфюмоноксид. Защо този аромат, създал огромни сърца в моите обонятелни граници, обгръща тялото ми? Напускам книжарницата и отивам в тоалетната на кафенето отсреща; искам да се отърва от тази миризма, като си измия лицето и ръцете. Докато се мия, улавям погледа си в огледалото и плисвам лицето още веднъж, мислейки, че може би сънувам. Някой почуква на вратата, още първото почукване ме връща в реалността и аз освобождавам тоалетната за следващия чакащ, без дори да си избърша лицето. Ревниво поглеждам мъжа, с когото се засичаме на вратата, защото е невъзможно той да не усети миризмата, разнасяща се от тялото ми, а споделянето на нейния аромат с този мъж отново връща в живота ми думата „ревност“. Ходя бързо и между другото въртя нос и се дýша да разбера коя част от тялото ми излъчва тази миризма. Знам, че трябва да се отърва от нея по най-бързия начин, веднага щом имам възможност да взема душ. Отвориш ли веднъж досието на спомените, светът може да се превърне в един врящ парфюмен котел.
Докато носът ми се опитва да си смени мястото с устата, защото е изтощен от дýшене, един приятел, на когото обикновено се натъквам в най-шантави моменти, казва:
"К’во става, братле?"
Използвайки заобиколно изречение, казвам:
"Всичко е точно. А при теб?"
"И при мен. Ако нямаш какво да правиш, дай да изпием по един чай."
"Аз ще се прибирам."
"Само един чай, бе човек."
"Между другото, мириша ли ти на нещо?"
"Имаш предвид, на пот?"
"На нищо ли не ти мириша?"
"Неее."
Трите „е“-та в „не“-то, които нямат никакъв смисъл на турски, ме объркват още повече. Предполагам клапите в носната му кухина са блокирани.
"Тоест, не ти мириша на нищо?"
"Неее."
Всеки продължава по пътя си безмирисно и аз се връщам в книжарницата. Всъщност, знам какво ми трябва. Трябват ми три неща, но особено искам да разгледам сектора с ароматизираните гумички. Колоритни, ярки, с анимационни герои по тях, не знаех, че гумичките миришат на прах за пране. Докато обикалям с носа си между тях, улавям погледа на малко момиченце. Стараейки се да не привличам внимание, откривам гумичка, подобна на тази на Айча, купувам още тетрадка и молив, и напускам книжарницата.
Маса, молив в ръката и празен бял лист... Макар ароматизираната гумичка да е главната героиня, тя знае колко е важно къде и как ще бъде използвана. Миризмата става осезаема като част от мен, присъства в движенията на ръцете и косата ми. Започвам да описвам източника на миризмата, нашата среща, нашето първо „здравей“…
ЗДРАВЕЙ
ЗДРАВЕЙ
Още преди да си изпия чая наполовина, съм изписал много страници. Хармонията, създавана от красивите изречения, се излива от най-потайните кътчета на съзнанието ми. Докато пиша, ароматизираната гумичка на Айча е понижена от главна героиня в статистка. Не искам да трия нищо. Всичко е точно така, както съм го написал. Докато описвам аромата ѝ, аз изреждам всякакви цветя, без да слагам запетаи.
ЗДРАВЕЙ
Всичко продължава по невинния начин, създаден от поздрава. Нямам речник за писане на лоши изречения. Докато пиша, усещам как миризмата, обгърнала тялото ми, постепенно почва да изчезва. Глаголите ми почват да се размесват с миризмата на босилек и непокорството, бунтарският дух на сказуемото се покоряват под превъзходството на подлога.
ЗДРАВЕЙ
Подчертавам тази дума като най-прекрасната любовна дума в света. Знам, че някои думи имат миризма и в стаите на великите поети се носи такъв аромат, какъвто не би могла да издаде нито една марка парфюм.
Дори не пия чая, който е пред мен, защото за пиенето на чай си има изречения. Онези неща, които обсебват спомените ни, могат да бъдат по-силни от всичко друго. Дори звукът от чаената лъжичка е по-ефикасен от съвременните уреди за указване на време и място. На лицето ми е цъфнала огромна усмивка като кроасан. Замръзнала е между устните и зъбите ми в очакване на смеха. Вдигам глава от листовете и засичам погледа на същия приятел, с когото съм се сблъскал преди малко. Усмивката ми се плъзва от зъбите обратно към вътрешните органи. Той се обръща към мен по възможно най-саркастичния начин:
"Ти нали щеше да се прибираш бе, братле?"
"Исках да изпия един чай."
Той казва „аха“ и сяда срещу мен. И сякаш това не е достатъчно, добавя:
"Ще вземеш ли един и на мен?"
В този момент изведнъж скача и вика:
"Братле, какво ти става, ти да не си се къпал в женски парфюм? Цялото ти тяло мирише!"
Връщам усмивката на лицето си и казвам: "Неее."
Виж целия пост
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Преди много години...
В чантата ми от тетрадката до автоматичния ми молив с дебелина 0,7 започва да се разнася миризма. Когато човек има училищна чанта, главата му заприличва на магазин за канцеларски принадлежности. Откриването на причината за тази миризма ми отнема толкова време, колкото отнема на едно момче в червена престилка да научи таблицата за умножение. В онези години отговорът колко е седем по девет или твърдението, че всяко число умножено по нула дава нула, надхвърля възможностите ми за разбиране. Миризмата, носеща се от тетрадката ми, така запълва вътрешността на чантата, че моята чанта почва да прилича на нечия чужда чанта. Миризмата от ароматизираната гумичка на седящата до мен Айча, на която зъбите са като изгризани от мишка, се присъединява към миризмата, заключена в чантата ми и съответно към мен. Миризмата, точеща се от страниците на моята тетрадка, създава ароматния свят на дете, опитващо да пише домашни на масата у дома. Връзката между миризмата и триенето с гума е не толкова някаква философия, колкото самата Айча. Да триеш означава малко да прикриваш. Като някакъв колекционер на марки аз почвам да събирам спомени с тази миризма, разнасяща се от тетрадката ми. Това е началото на страст, която ще се превърне в най-прекрасното хоби на света. Докато трия някоя погрешно поставена запетая, запомням толкова много. Гумичката на Айча, чиито зъби са като изгризани от мишка, се оказва най-мощното записващо устройство. Може би, затова всяко нещо през живота си, което се опитвам да изтрия, има своя миризма. Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки. Може би, след години няма да си спомням лицето на Айча, но всичко преживяно през тези ученически години, ще се гравира в паметта ми с някаква миризма, правейки ме повече човек.
След много години...
С възможно най-съсредоточен вид аз разглеждам най-слабо продаваните книги в книжарница. Чувствам се повече като в супермаркет, отколкото в книжарница и поемам на литературно пътешествие между рафтовете. Тъкмо да свърна по пътеката към турската литература, якето и ръцете ми внезапно почват да миришат на парфюм. Всъщност, повече на човек, напръскан с парфюм, отколкото на самия парфюм. Оглеждам се. Да не би миризмата да идва от момичето, застанало пред книгите за личностно развитие? Колкото повече се движа, толкова повече ароматът ме обгръща. Сякаш издишвам някакъв парфюмоноксид. Защо този аромат, създал огромни сърца в моите обонятелни граници, обгръща тялото ми? Напускам книжарницата и отивам в тоалетната на кафенето отсреща; искам да се отърва от тази миризма, като си измия лицето и ръцете. Докато се мия, улавям погледа си в огледалото и плисвам лицето още веднъж, мислейки, че може би сънувам. Някой почуква на вратата, още първото почукване ме връща в реалността и аз освобождавам тоалетната за следващия чакащ, без дори да си избърша лицето. Ревниво поглеждам мъжа, с когото се засичаме на вратата, защото е невъзможно той да не усети миризмата, разнасяща се от тялото ми, а споделянето на нейния аромат с този мъж отново връща в живота ми думата „ревност“. Ходя бързо и между другото въртя нос и се дýша да разбера коя част от тялото ми излъчва тази миризма. Знам, че трябва да се отърва от нея по най-бързия начин, веднага щом имам възможност да взема душ. Отвориш ли веднъж досието на спомените, светът може да се превърне в един врящ парфюмен котел.
Докато носът ми се опитва да си смени мястото с устата, защото е изтощен от дýшене, един приятел, на когото обикновено се натъквам в най-шантави моменти, казва:
"К’во става, братле?"
Използвайки заобиколно изречение, казвам:
"Всичко е точно. А при теб?"
"И при мен. Ако нямаш какво да правиш, дай да изпием по един чай."
"Аз ще се прибирам."
"Само един чай, бе човек."
"Между другото, мириша ли ти на нещо?"
"Имаш предвид, на пот?"
"На нищо ли не ти мириша?"
"Неее."
Трите „е“-та в „не“-то, които нямат никакъв смисъл на турски, ме объркват още повече. Предполагам клапите в носната му кухина са блокирани.
"Тоест, не ти мириша на нищо?"
"Неее."
Всеки продължава по пътя си безмирисно и аз се връщам в книжарницата. Всъщност, знам какво ми трябва. Трябват ми три неща, но особено искам да разгледам сектора с ароматизираните гумички. Колоритни, ярки, с анимационни герои по тях, не знаех, че гумичките миришат на прах за пране. Докато обикалям с носа си между тях, улавям погледа на малко момиченце. Стараейки се да не привличам внимание, откривам гумичка, подобна на тази на Айча, купувам още тетрадка и молив, и напускам книжарницата.
Маса, молив в ръката и празен бял лист... Макар ароматизираната гумичка да е главната героиня, тя знае колко е важно къде и как ще бъде използвана. Миризмата става осезаема като част от мен, присъства в движенията на ръцете и косата ми. Започвам да описвам източника на миризмата, нашата среща, нашето първо „здравей“…
ЗДРАВЕЙ
ЗДРАВЕЙ
Още преди да си изпия чая наполовина, съм изписал много страници. Хармонията, създавана от красивите изречения, се излива от най-потайните кътчета на съзнанието ми. Докато пиша, ароматизираната гумичка на Айча е понижена от главна героиня в статистка. Не искам да трия нищо. Всичко е точно така, както съм го написал. Докато описвам аромата ѝ, аз изреждам всякакви цветя, без да слагам запетаи.
ЗДРАВЕЙ
Всичко продължава по невинния начин, създаден от поздрава. Нямам речник за писане на лоши изречения. Докато пиша, усещам как миризмата, обгърнала тялото ми, постепенно почва да изчезва. Глаголите ми почват да се размесват с миризмата на босилек и непокорството, бунтарският дух на сказуемото се покоряват под превъзходството на подлога.
ЗДРАВЕЙ
Подчертавам тази дума като най-прекрасната любовна дума в света. Знам, че някои думи имат миризма и в стаите на великите поети се носи такъв аромат, какъвто не би могла да издаде нито една марка парфюм.
Дори не пия чая, който е пред мен, защото за пиенето на чай си има изречения. Онези неща, които обсебват спомените ни, могат да бъдат по-силни от всичко друго. Дори звукът от чаената лъжичка е по-ефикасен от съвременните уреди за указване на време и място. На лицето ми е цъфнала огромна усмивка като кроасан. Замръзнала е между устните и зъбите ми в очакване на смеха. Вдигам глава от листовете и засичам погледа на същия приятел, с когото съм се сблъскал преди малко. Усмивката ми се плъзва от зъбите обратно към вътрешните органи. Той се обръща към мен по възможно най-саркастичния начин:
"Ти нали щеше да се прибираш бе, братле?"
"Исках да изпия един чай."
Той казва „аха“ и сяда срещу мен. И сякаш това не е достатъчно, добавя:
"Ще вземеш ли един и на мен?"
В този момент изведнъж скача и вика:
"Братле, какво ти става, ти да не си се къпал в женски парфюм? Цялото ти тяло мирише!"
Връщам усмивката на лицето си и казвам: "Неее."
# 62
2 май 2016, 07:36 ч.
Добро утро,
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Преди много години...
Благодаря за среднощната изненада.
Благодаря за превода.
Остава да прочета и "разбера" мислите на Енгин Акюрек.
Приятен ден, момичета.
Виж целия пост
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Преди много години...
Благодаря за среднощната изненада.
Благодаря за превода.
Остава да прочета и "разбера" мислите на Енгин Акюрек.
Приятен ден, момичета.
# 63
2 май 2016, 07:49 ч.
Добро утро! 
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Преди много години...
В чантата ми от тетрадката до автоматичния ми молив с дебелина 0,7 започва да се разнася миризма. Когато човек има училищна чанта, главата му заприличва на магазин за канцеларски принадлежности. Откриването на причината за тази миризма ми отнема толкова време, колкото отнема на едно момче в червена престилка да научи таблицата за умножение. В онези години отговорът колко е седем по девет или твърдението, че всяко число умножено по нула дава нула, надхвърля възможностите ми за разбиране. Миризмата, носеща се от тетрадката ми, така запълва вътрешността на чантата, че моята чанта почва да прилича на нечия чужда чанта. Миризмата от ароматизираната гумичка на седящата до мен Айча, на която зъбите са като изгризани от мишка, се присъединява към миризмата, заключена в чантата ми и съответно към мен. Миризмата, точеща се от страниците на моята тетрадка, създава ароматния свят на дете, опитващо да пише домашни на масата у дома. Възката между миризмата и триенето с гума е не толкова някаква философия, колкото самата Айча. Да триеш означава малко да прикриваш. Като някакъв колекционер на марки аз почвам да събирам спомени с тази миризма, разнасяща се от тетрадката ми. Това е началото на страст, която ще се превърне в най-прекрасното хоби на света. Докато трия някоя погрешно поставена запетая, запомням толкова много. Гумичката на Айча, чиито зъби са като изгризани от мишка, се оказва най-мощното записващо устройство. Може би, затова всяко нещо през живота си, което се опитвам да изтрия, има своя миризма. Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки. Може би, след години няма да си спомням лицето на Айча, но всичко преживяно през тези ученически години, ще се гравира в паметта ми с някаква миризма, правейки ме повече човек.
След много години...
На втория ден на Великден имаме страхотна изненада - превод на новия разказ на Енгин .Мариана,много благодаря
Сядам с чаша кафе да си го прочета, има и чай ,разбира се английски
Виж целия пост
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Преди много години...
В чантата ми от тетрадката до автоматичния ми молив с дебелина 0,7 започва да се разнася миризма. Когато човек има училищна чанта, главата му заприличва на магазин за канцеларски принадлежности. Откриването на причината за тази миризма ми отнема толкова време, колкото отнема на едно момче в червена престилка да научи таблицата за умножение. В онези години отговорът колко е седем по девет или твърдението, че всяко число умножено по нула дава нула, надхвърля възможностите ми за разбиране. Миризмата, носеща се от тетрадката ми, така запълва вътрешността на чантата, че моята чанта почва да прилича на нечия чужда чанта. Миризмата от ароматизираната гумичка на седящата до мен Айча, на която зъбите са като изгризани от мишка, се присъединява към миризмата, заключена в чантата ми и съответно към мен. Миризмата, точеща се от страниците на моята тетрадка, създава ароматния свят на дете, опитващо да пише домашни на масата у дома. Възката между миризмата и триенето с гума е не толкова някаква философия, колкото самата Айча. Да триеш означава малко да прикриваш. Като някакъв колекционер на марки аз почвам да събирам спомени с тази миризма, разнасяща се от тетрадката ми. Това е началото на страст, която ще се превърне в най-прекрасното хоби на света. Докато трия някоя погрешно поставена запетая, запомням толкова много. Гумичката на Айча, чиито зъби са като изгризани от мишка, се оказва най-мощното записващо устройство. Може би, затова всяко нещо през живота си, което се опитвам да изтрия, има своя миризма. Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки. Може би, след години няма да си спомням лицето на Айча, но всичко преживяно през тези ученически години, ще се гравира в паметта ми с някаква миризма, правейки ме повече човек.
След много години...
На втория ден на Великден имаме страхотна изненада - превод на новия разказ на Енгин .Мариана,много благодаря
Сядам с чаша кафе да си го прочета, има и чай ,разбира се английски
Скрит текст: 
# 64
2 май 2016, 08:14 ч.
Здравейте Енгинки. Преводът вече е факт. Качен е и на 1 страница на темата. Продължава магията наречена Енгин. Успешен ден. Ааа, трябва да си купя гумичка....
Виж целия пост
Здравейте Енгинки. Преводът вече е факт. Качен е и на 1 страница на темата. Продължава магията наречена Енгин. Успешен ден. Ааа, трябва да си купя гумичка....
# 65
2 май 2016, 08:51 ч.
Здравейте Енгинки. Преводът вече е факт. Качен е и на 1 страница на темата. Продължава магията наречена Енгин. Успешен ден. Ааа, трябва да си купя гумичка....
Марианче,дано намериш отворена книжарница Аз си имам автоматичен молив с дебелина 0.7 
Много цветни , а сега се оказа и ароматизирани спомени има ЕА
Като прочетох Здравей в разказа ведната ми изникна песента на Адел Hello
Виж целия пост
Здравейте Енгинки. Преводът вече е факт. Качен е и на 1 страница на темата. Продължава магията наречена Енгин. Успешен ден. Ааа, трябва да си купя гумичка....
Марианче,дано намериш отворена книжарница
Аз си имам автоматичен молив с дебелина 0.7 Много цветни , а сега се оказа и ароматизирани спомени има ЕА
Като прочетох Здравей в разказа ведната ми изникна песента на Адел Hello
Скрит текст:
нещо не ми се получава вграждането на клипове 
# 66
2 май 2016, 09:09 ч.
Марианче, благодаря за хубавата изненада!
Да помиришем заедно!
Ах този Енгин???
Виж целия пост
Да помиришем заедно!
Ах този Енгин???
# 67
2 май 2016, 09:23 ч.
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Добро утро момичета
Благодарности за страхотната изненада от най-ранни зори /дори от първите часове / на втория празничен ден !
Благодарности и за превода !
Този Енгин отново ме изненада и съжалявам, че не съм литератор за да мога да обясня това което чувствам като го чета. Защото хубав анализ на есетата на Енгин трябва да се прави по подобаващ и съответстващ начин - с думи хем възвишено-философски, хем и такива едни простички и идващи от сърцето. Интересното е, че всичките му разкази са написани точно така - неща толкова обикновено човешки представени по необичаен начин с изразни средства говорещи за богата душевност и култура.
Така, че аз просто ще се радвам, че отново имам възможността да се докосна до нещо написано от Енгин, защото той пише наистина много интересно.
"Може би, затова всяко нещо през живота си, което се опитвам да изтрия, има своя миризма. Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки."
Накара ме да се замисля - дали човек наистина има такива спомени. Спомен - аромат. Оказва се, че е така. Например ароматът на есен или ароматът на училището. Лично за мен са свързани с мирисът на тополите.
Като казваме въздухът ухае на пролет или на зима - има нещо което подсъзнателно ни води до този извод.
По същият начин можем да определим дали небето е пролетно или есенно - има разлика в нюанса синьо.
Боже, този Енгин как ни кара да си спомним неща които сме скътали някъде дълбоко в себе си.
Мирисът на детството - за мен е мирисът на поляна и незнайно защо прясно окосена трева.
Ето затова съм благодарна, че точно Енгин е моя любим актьор - винаги раздава нещо от себе си - дали в роля, дали в писането си, дали просто със самото си поведение и излъчване. Ще попитате сигурно - какво пък "дава" - като се "крие" и не е в социалната мрежа... Точно това му поведение показва какъв човек е. Аз го зная и това ми е достатъчно.
Виж целия пост
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater
Бр. 8 на списание "Kafasına göre" - превод от английски.
Миризма
от Енгин Акюрек
Добро утро момичета
Благодарности за страхотната изненада от най-ранни зори /дори от първите часове / на втория празничен ден !
Благодарности и за превода !
Този Енгин отново ме изненада и съжалявам, че не съм литератор за да мога да обясня това което чувствам като го чета. Защото хубав анализ на есетата на Енгин трябва да се прави по подобаващ и съответстващ начин - с думи хем възвишено-философски, хем и такива едни простички и идващи от сърцето. Интересното е, че всичките му разкази са написани точно така - неща толкова обикновено човешки представени по необичаен начин с изразни средства говорещи за богата душевност и култура.
Така, че аз просто ще се радвам, че отново имам възможността да се докосна до нещо написано от Енгин, защото той пише наистина много интересно.
"Може би, затова всяко нещо през живота си, което се опитвам да изтрия, има своя миризма. Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки."
Накара ме да се замисля - дали човек наистина има такива спомени. Спомен - аромат. Оказва се, че е така. Например ароматът на есен или ароматът на училището. Лично за мен са свързани с мирисът на тополите.
Като казваме въздухът ухае на пролет или на зима - има нещо което подсъзнателно ни води до този извод.
По същият начин можем да определим дали небето е пролетно или есенно - има разлика в нюанса синьо.
Боже, този Енгин как ни кара да си спомним неща които сме скътали някъде дълбоко в себе си.
Мирисът на детството - за мен е мирисът на поляна и незнайно защо прясно окосена трева.
Ето затова съм благодарна, че точно Енгин е моя любим актьор - винаги раздава нещо от себе си - дали в роля, дали в писането си, дали просто със самото си поведение и излъчване. Ще попитате сигурно - какво пък "дава" - като се "крие" и не е в социалната мрежа... Точно това му поведение показва какъв човек е. Аз го зная и това ми е достатъчно.
# 68
2 май 2016, 09:55 ч.
Затова е магьосник. Оххх, не се крие - той си го каза. Разликата е там, че ходи в книжарници, в МОЛ-е, все е по щандовете с книги, филми и т.н. Та излезе ли и е фотнат. Вече е разпознаваем в цял свят. Ето и в Лондон снимката е от фен. Естествено, че излиза и с приятели, но знае къде. Далеч от местата където стандартно има папараци. Моята препоръка към папараците - бегом по книжарниците, купете си тетрадки, автоматични моливи 0,7 и да не забравите гумички.... Хвърлете микрофоните - те миришат.
Виж целия пост
Затова е магьосник. Оххх, не се крие - той си го каза. Разликата е там, че ходи в книжарници, в МОЛ-е, все е по щандовете с книги, филми и т.н. Та излезе ли и е фотнат. Вече е разпознаваем в цял свят. Ето и в Лондон снимката е от фен. Естествено, че излиза и с приятели, но знае къде. Далеч от местата където стандартно има папараци. Моята препоръка към папараците - бегом по книжарниците, купете си тетрадки, автоматични моливи 0,7 и да не забравите гумички.... Хвърлете микрофоните - те миришат.
# 69
2 май 2016, 10:44 ч.
Мога само да споделя, това което най-много ме е впечатлило.
От Преди много години
" Като някакъв колекционер на марки аз почвам да събирам спомени с тази миризма, разнасяща се от тетрадката ми. Това е началото на страст, която ще се превърне в най-прекрасното хоби на света"
" Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки."
От След много години
"Отвориш ли веднъж досието на спомените, светът може да се превърне в един врящ парфюмен котел."
"ЗДРАВЕЙ
Подчертавам тази дума като най-прекрасната любовна дума в света. Знам, че някои думи имат миризма и в стаите на великите поети се носи такъв аромат, какъвто не би могла да издаде нито една марка парфюм."
"Онези неща, които обсебват спомените ни, могат да бъдат по-силни от всичко друго."
Възхитена съм най-вече, че Енгин Акюрек се е замислил за силата на спомените, че не трябва да се "изтриват", за което пък се изисква "свръхестествена" сила.
Виж целия пост
Мога само да споделя, това което най-много ме е впечатлило.
От Преди много години
" Като някакъв колекционер на марки аз почвам да събирам спомени с тази миризма, разнасяща се от тетрадката ми. Това е началото на страст, която ще се превърне в най-прекрасното хоби на света"
" Да заличиш нещо е свръхестествен акт и животът не признава граматически грешки."
От След много години
"Отвориш ли веднъж досието на спомените, светът може да се превърне в един врящ парфюмен котел."
"ЗДРАВЕЙ
Подчертавам тази дума като най-прекрасната любовна дума в света. Знам, че някои думи имат миризма и в стаите на великите поети се носи такъв аромат, какъвто не би могла да издаде нито една марка парфюм."
"Онези неща, които обсебват спомените ни, могат да бъдат по-силни от всичко друго."
Възхитена съм най-вече, че Енгин Акюрек се е замислил за силата на спомените, че не трябва да се "изтриват", за което пък се изисква "свръхестествена" сила.
# 70
2 май 2016, 11:02 ч.
След като прочетох "Миризма" на Енгин Акюрек, направо ми "изплуваха" ето тези моменти... 
Тайната. Ароматът на другия - Йомер и Елиф опитващи се да го "запечатат"в себе си...
И... винаги ще се намери някой който да каже на висок глас истината...
"Якето на Йомер мирише на женски парфюм. Майко, на жена мирише ти казвам. Подуши. Всичко, което казах, едно по едно се случва. Нашият Йомер продължава да се вижда с Елиф, хващам се на бас.
Заклевам се, това е парфюмът на Елиф. Мирисът на Елиф направо се е просмукал в това яке."
Виж целия пост
Тайната. Ароматът на другия - Йомер и Елиф опитващи се да го "запечатат"в себе си...
И... винаги ще се намери някой който да каже на висок глас истината...
"Якето на Йомер мирише на женски парфюм. Майко, на жена мирише ти казвам. Подуши. Всичко, което казах, едно по едно се случва. Нашият Йомер продължава да се вижда с Елиф, хващам се на бас.
Заклевам се, това е парфюмът на Елиф. Мирисът на Елиф направо се е просмукал в това яке."
# 71
2 май 2016, 11:22 ч.
Феновете вече са готови:
На лицето ми е цъфнала огромна усмивка като кроасан.
От досието на архивите, по-точно - спомените.
Виж целия пост
Феновете вече са готови:
На лицето ми е цъфнала огромна усмивка като кроасан.
От досието на архивите, по-точно - спомените.
# 72
2 май 2016, 12:06 ч.
Не зная защо феновете търсят препратки от "Миризма" към последния проект на Енгин "КРА" и търсят и сравняват...
Ама и аз май правя същото. Любовта на Йомер към Елиф и обратното тази на Елиф към Йомер. Те търсеха другия и бяха с него точно чрез аромата му запазил се в нещата до които се е докосвал.
Йомер докосва чашата със следата от червило на Елиф, запазил дъха и... вдъхва мириса и...
Същото е с домашната и дреха пазеща все още аромата и спомена на тяхното сдобряване...
Както и възглавницата и...
С мирис на Елиф...
В същото това време тя търси и намира Йомер - чрез пръстена... "İyi geceler, sevgilim!..."
Годежният пръстен е и знак за принадлежност... "İyi geceler, sevgilim!"
Виж целия пост
Ама и аз май правя същото. Любовта на Йомер към Елиф и обратното тази на Елиф към Йомер. Те търсеха другия и бяха с него точно чрез аромата му запазил се в нещата до които се е докосвал.
Йомер докосва чашата със следата от червило на Елиф, запазил дъха и... вдъхва мириса и...
Същото е с домашната и дреха пазеща все още аромата и спомена на тяхното сдобряване...
Както и възглавницата и...
С мирис на Елиф...
В същото това време тя търси и намира Йомер - чрез пръстена... "İyi geceler, sevgilim!..."
Годежният пръстен е и знак за принадлежност... "İyi geceler, sevgilim!"
# 73
2 май 2016, 12:34 ч.
С мирис на Керим/Йомер.
И с дъх на Енгин.
Описание на парфюма:
Съвременен и характерен, жизнени нотки мохито изпълват с настроение и свежест. Елегантен, пристрастяващ аромат създаден за съвременният мъж.
Пирамида на аромата:
Връхни нотки: мохито и сладки нотки на лайм.
Сърцеви нотки: бергамот, зелен чай, здравец.
Базови нотки: кедър и ветивер.
Виж целия пост
С мирис на Керим/Йомер.
И с дъх на Енгин.
Описание на парфюма:
Съвременен и характерен, жизнени нотки мохито изпълват с настроение и свежест. Елегантен, пристрастяващ аромат създаден за съвременният мъж.
Пирамида на аромата:
Връхни нотки: мохито и сладки нотки на лайм.
Сърцеви нотки: бергамот, зелен чай, здравец.
Базови нотки: кедър и ветивер.
# 74
2 май 2016, 13:08 ч.
Днес явно ще сме на вълна аромати Голяма аромотерапия имаше и в КВФ , и в КПА
Този разказ провокира и един мой личен спомен
Виж целия пост
Голяма аромотерапия имаше и в КВФ , и в КПА Този разказ провокира и един мой личен спомен
Скрит текст:
Преди много години може би 30 като ученичка бях си взела от градската библиотека книга,която като рязгръщах ухаеше на този парфюм ,черния вид 
,тогава нямаше голям избор на парфюми и много ми харесваше този Книгата коя беше обаче не помня 
като ученичка бях си взела от градската библиотека книга,която като рязгръщах ухаеше на този парфюм ,черния вид ,тогава нямаше голям избор на парфюми и много ми харесваше този Книгата коя беше обаче не помня Препоръчани теми