Странните порядки и навици в чужбина

Напълно съгласна.   Според мен тези натрапчивите така ги карат да се държат собствениците. И според мен е голяма грешка.

Bradley Cooper, аз още не мога да си обясня тази омраза софиянци - "селяни". 7 млн сме, колкото един по-голям град, ама се мразим един друг... А за италианците - просто в по-големите градове има всякакви луди и прекалено много народ. Нормално е да си малко по-дръпнат, не знаеш на кого ще налетиш.  

Румцайс, поне в Милано ако стане нещо подобно веднага започват коментарите и по адрес на продавачката, и по адрес на пазаруващата. Добре че повечето супери имат в частта за омаркираните стоки след касата пръчка, разделяща на две части мястото. Не знам дали го описах добре. Много е удобно, щото и аз съм от бавните периодично, а не ми се яде бой

Down under, и там не е много нормално да ги ползваш в по-официален разговор, но в неформален си е ОК. Особености на езиците, аз лично го приемам нормално, стига някой по работа да не ми говори за "парички" например.

На мен ми харесва ненатрапчивостта тук по магазините. Когато влезеш те поздравяват, питат с какво могат да помогнат и ако нямаш конкретни въпроси, ти казват, че са на разположение и се оттеглят. И тук хората отстъпват ред на тези с малко неща за касата, също така и по време на шофиране .

Under down- аналогично с теб и аз не се бях прибирала 3 години и като се прибрах, усетих огромна разлика. От всякъде- приятели, близки, семейство, илицата.... струеше една нервност к припряност, направо на вълни. Отне ми седмица да спра да забелязвам.
Случка от днес в градината на малката, която е детскоградински абитурент . Имали са война с водни пистолети, като децата са пръскали възпитателите, а възпитателите са поливали децата направ чо с кофите навън. Това при 16-17 градуса. Някоя българска баба или сръбската ми свекърва, щеше да получи инфаркт. Прибрах си я чорлава и прашна, преоблечена, мокрите дрехи в торбичка и щастлива, че е получила още един възел за тязи дивотия на абитуриентската си шапка .

Слизаме от влака с приятел от Бретан на парижка гара. Първото нещо, което той прави е да ми даде съвет: "Сега няма да гледаш никого от хората, с които се разминаваме по улиците, в очите. Тук не е прието и погледът ти може да предизвика агресия."

Тук особено възрастните винаги поздравяват и се усмихват

За заключването и тук е така, паянтови врати, обикновен ключ. Да не говоря, че зимата тук като е доста студено хората си оставят колите да работят без да стои някой в колата. Също така много разпространени са дистанционните за палене на колата от разстояние. Цък от прозореца и колата загрява, докато стане време за излизане

За бензиностанциите и тук повечето са на самообслужване

За музикалността и акцента не мога да се съглася . Аз се имам за по-музикална от мъжа ми , но той много по-лесно прихваща тукашния акцент и типични тукашни изрази.

За дрескода, в Отава в правителствена сграда оня ден видях мъж със строг официален сив костюм и червени маратонки Също така е много често срещано дамите да носят бизнес костюми с пола на гол крак без чорапогащник и отдолу със затворени обувки.


И тук е така

Най-нормално е тук да се срещнат входни врати на къщи и малки блокчета от вида, който ние наричаме "холна врата". Духваш я и си вътре.

Сядаме във Франция в туристическо заведение, на т.нар. "тераса" (масите, които са отвън). Сервитьорът благоволява да ни забележи след 7-8 мин. Пристига и плясва съответния брой менюта на масата, без да каже и дума. След малко се връща да вземе поръчката. Синът ми (тогава да е бил на около 10 г.) пита за нещо, което го няма в менюто (предупредих го, че няма смисъл). Онзи отговаря троснато, че имат само това, което е написано. Няма и следа от усмивка или приветливост. Поръчваме, изяждаме, плащаме и си тръгваме с усещането, че нещо сме обезпокоили заведението с присъствието си.

Друг случай - седя с гръб към бара в известен и сравнително скъп ресторант, толкова наблъскан с маси и столове, че почти не можеш да мръднеш. Сервитьорката бута празни чаши от кафе, които се изсипват върху мен. Пита ме дали съм добре и делово прибира изпопадалите чаши. Няма извинете, няма искате ли едно кафе от нас или друг жест на гостоприемство 

Според мои приятели келнерите са учтиви, но аз не мога да го усетя  . Спорили сме по въпроса и приемам, че е въпрос на възпитание, култура и манталитет и че аз не съм ги "усетила" като хора. На мен обаче ми е безкрайно неприятно да посещавам френски заведения, докато в германски винаги се чувствам добре дошла. Винаги ще се усмихнат, ще минат да питат дали ти трябва нещо, ей такива дребни неща.

Мисля, че българите сме близки до французите по "негостоприемност" в областта на хотелиерството и ресторантьорството (пак повтарям, според мои приятели няма такова нещо).

В гръцките ресторанти и барове е такова пренебрежително отношението към туристите. В смисъл, вежливо обслужване, но на туристите се пробутват застояла храна, малки порции, по-стар хляб и т.н. Виж, гръцка компания и въобще сънародници като седнат, се слага най-хубавото и даже шефа гледа всичко да е наред. Обяснението им е, че туриста мине и замине и я изхарчи 20 евро, я не за обяд/вечеря. А гърците си поръчват обилно в заведение, и собственика има повече сметка от тях.

Като знам на Златните примерно как сервилничат на чужденците, независимо румънци или чехи и поляци, пък българите все с някакво пренебрежение са обслужвани, винаги се сещам за гърците.

Така е набито в главата и съзнанието на Българина от едно време, ама от много едно време, много отдавна. Робски народ сме и все гледаме да угодим на чужденците. От там и култовата фраза "Да не се изложим пред чужденците", знаете. В същото време сме с промити мозъци да се мразим взаино, да се прецакваме. Този/тези които са ни моделирали съзнанието са си разбирали от работата. Получава се един народ с робско мислене, който гледа да угоди на чужденците и гледа да прецаква своите. Разделяй и владей.

Абсолютно от едно време си е този манталитет, но поне 2 поколения са възпитани да е така. "Какво ще кажат другите хора!" и че чужденците имат много пари, много са пътували, много са видели и могат да ни се смеят. Когато бях малка, ни идваха гости от чужбина и няма да ви казвам майка ми и баща ми как ги посрещаха - 5-стипенно меню, всеки ден различно - да не би някой да остане гладен. На закуска обичали  палачинки с течен шоколад или филийки с шоколад и нашите винаги поддържаха в начилност поне 2 вида течен шоколад - само кафяв и кафяв с бял (милки уей).

Не се поздравяваме. В квартала, в който учех, си срещам съученици от основното училище. Гледат ме, даже ме оглеждат, но не поздравяват. Понякога си мислех, че нещо се обърквам и припознавам. Друг път поздравявам, но защо ли - не ме бил видял, не ме бил познал (а аз съм си същата и като килограми, и като цвят на косата и очите, а той с 20 кг отгоре и гола глава, ама айде, аз съм неразпознаваемата , а два-три пъти директно се обърнаха на другата страна.

Вчера един човек ме поздрави във входа! Непознат човек! Много необичайно!

Същото е и с колите - никой не те пуска. Някой като ми направи път и не смея да мина - не му вярвам, докато не ми кимне втори път. Днес аз пуснах един човек и си вдигна палеца за поздрав. Беше много изненадан. После ми махна в огледалото. Не искам да сме разпознаваеми темерути, но сме....

Омразата столица-провинция съществува (почти, почти) навсякъде. Санкт Петербург и Москва ще се изядат. Лондончани също са недолюбвани. Да не говорим за Мадрид и Барселона. Веднъж на един от Барселона му казах, че е испанец и щеше да ме набие, ако бях мъж. Да не говорим, ако случайно му кажеш "Само Реал Мадрид!" ей така лекинко.... А в Мадрид купихме за подарък една химикалка и магнит примерно на Барселона. Момчето, което беше с нас, спря да ни говори. Поне 20 минути си упражнявах испанския, за да му кажа, че е за подарък в България. Щом съм имала приятели, които искат такива боклуци, пак нямало да ми говори....

Май в Канада го няма това мразене между Тор и столицата. Или???? Мой приятел от Калгари казва, че никога не би се преместил да живее в Торонто - гадно място, но във Ванкувър би отишъл.
В Щатите Ню Йорк играе ролята на по-различния град.

Светът вече е едно голямо село и всякакви нации и етноси пътуват преселват и не може да се обобщава,но искам да попитам как се обличат при вас?Където и да се намирате.Сега си писах с мойта близка от Австралия и каза,че там са доста консервативни от към цветове.Това по повод,че си е купила по-топли дрехи и не са черни,на които все налитала.Писнало и. В Мелбърн предпочитали черният цвят за дрехи и чанти.Следва бежово,а ярките не се тачат.

To тук в Лондон почти няма англичани, че да ти кажа как се обличат.

Иначе пълен абсурд са ми повечето. Днес в метрото една азиатка ме разби- плисирана сива пола, бели къси чорапки, оранжеви балеринки, нагоре с яке, шушляк, и гримът като на индианец-оранжеви маскировъчни линии под и над окото, без никакъв друг грим като молив или спирала. Съвсем наред си беше жената.
Подобни примери много, вече не ми прави впечатление, освен силно фрапиращите.

Торонто - Монреал

Аз не съм чест турист в Гърция, но последно (преди две години) като вечерях там в най-случаен крайпътен ресторант, бях очарована и от отношение, и от качество на храната, и от порции, и от всичко. А не като да не съм взискателна, в заведения даже прекалено. И не беше някакво място, където туристи или чужденци въобще няма, а съвсем до много голямо фериботно пристанище, от и до което постоянно прииждат много чужденци. Сещам се даже, че хайверът беше свършил и сервитьорката се метна на един мотор за да ни намери. Цената на супер хубава вечеря включваща и бутилка вино беше като за вечеря за двама възрастни с дете във вмирисан турски ресторант във Варна.

Как се обличат? Ами, правенето на добро впечатление е изключително важно в Италия. Направо си е национална черта този стремеж.
Мъжете като цяло са елегантни, обличат се според събитието, много са внимателни към дрехи, обувки и т.н. Жените зависи, по на север са по—спортни, в Милано и екстравагантни, на юг по—женствени, но и те държат особено много да е според повода облеклото, вечер задължително елегантни. Прекалено страните комбинации са рядкост, ако имат възможност купуват марково, като цяло робуват на марки, което мен ме дразни. Но пък масово имат вроден усет за елегантност, за красиво.

Къде ли не съм сядала в Гърция - и в най-скромната кръчма в някое забутано село и в супер готини таверни в големи градове. Навсякъде обслужването е било еднакво - страхотно. А храната адски вкусна.