Странните порядки и навици в чужбина

Това не исках да го споменавам,че да не се обиди някоя белгийка, но е напълно вярно, да.
С национален символ като техния, трябва да си го оправдаят по някакъв начин. Аз лично съм голям фен на Белгия 

Франция и така наречената la bise   и до сега не мога да свикна. Става въпрос да се разцелуваш като се видиш с някого (без значение къде сте). Радвам се, че съм в регион в който е прието само по едно млясване за всяка буза. Има си региони с по две млясвания на буза   Целувала съм се с хора които дори не познавам, ей така разхождам се с приятелка и срещама нейна позната (която аз не познавам) и трябва да се разцелуваме   С познати хор които са ми приятни иди дойди, ама като се наложи с някой който не ми е приятен и не го харесвам все се чудя как да се измъкна.
Най смешно е ако отиваш някъде и те чака група, минаваш през всички да им лепнеш по една целувка....и на тръгване също. А и също всеки новодошъл трябва да го увашиж  
Също така като съм в университета и отивам на упражнение. Чакаме вмалък коридор първа група да излезнат от стаята, за да влезе нашата група. И всеки като се види на вратата с познат и пак се почват, едните на вънка, другите навътре и помежду другото който се засече с познат се спира и едно влизане в стая отнем 10 минути   (аз като се засека с петима познати и не мога да влезна в стаята 1 час....).
А и мъжете си се млясват по между си   Туй и до сега си ми е гнусно. Ама нрави. Аз за мен си намерих решение, все съм болна   и да видиш как бяхат хахах

Още нещо което много ме отвращава....как се секнат (издухват си носа). Много много шумно, имам чувството, че ще си изкарат дроба през носа   И това се прави на обществени места. Пример, на лекция сме, професорът само говори, пълно спокойствие и някой започва да се секне 10 минути ....бляк На никого не му прави впечатление  

А за Италия, нещо което не знаех беше за такса ''услуга'' по ресторантите. Но разбира се никъде в менюто не се упоменава   Сядаме в ресторант, евтиничък, тъкмо си казваме екстра ценички, идва сметката с по 4 евро на човек такса ''услуга''    

Аз обичам Брюксел

И аз като повечето тук бях силно втрещена, когато живеех в Белгия, как масово се уринира навън. Особено първите две-три седмици бях ето така -  . На един фестивал в кампуса на университета дори видях момичета да клечат.  

Интересна традиция в Белгия е, че те също като някои други нации, имат студентски общества, но за да те приемат тях трябва да се мине през най-различни изпитания. Един ден се разхождаха, облечени в чували. Друг ден пък минаваха в камион, на камиона са натоварени т.нар. новобранци, отново облечени с чували и покрай тях части на прасе, включително имаше и свинска глава - отрязана. По основната алея в кампуса имаше и кръв.

Друго любимо занимание на белгийските студенти е тези студентски общества да се събират и да си правят купони - thé dansé, където обаче става голяма мизерия, тъй като се поливат с бира. Тези партита са винаги в четвъртък. Държавата е супер малка и петък следобед всички са с багажа в университета и след лекциите се прибират по родните места. С поливане с бира се празнува и празника на университета. Организира се своеобразна манифестация по улиците на града, като студентите се съпроводени с камиони с бира. Общо-взето пак става някакво масово заливане посред бял ден  

Сещам се още за друга особеност - франкофоните използват много странни звуци, когато говорят и обясняват нещо.  

Поводите, при които се пие вино или бира в Белгия - на първа среща с родителите в училището, на вечеря с родители и деца в училищния стол (децата не пият, разбира се, но родителите могат да си вземат една чашка), преди театрална постановка....
Театрите в Брюксел са особено интересни - фоайето прилича на кръчма, сервира се вино или бира и лека храна. След като са хапнали, пийнали и побъбрили, зрителите се отправят към залата. Иначе са много симпатична и възпитана публика. Последният път наблюдавах една баба, която изглеждаше на около 90 г. Пийна си чашка винце и отиде да гледа спектакъла със свои дружки 
Целуват се не само жените, но и мъжете. Брюкселските фламандци се поздравяват със saluutjes - много забавна дума, която са взели от френски и са "умалили" на родния холандски.

В Брюксел ме потрисаше как от ресторантите изхвърляха леда, в който държаха рибата и морските дарове на улицата.
Тук е изключително чисто, хората са много дружелюбни и ти тикат децата си в ръцете. Аз съм малко студена и ми е непривично да гушкам дори и деца (ако не са мои). Тук обаче, ти ги навират в ръцете и няма не искам .

Преди около година и половина, още докато ходих по разни институции да си извадя всички нужни документи за работа, ми се наложи да използвам тоалетните на една от сградите. Много странно ми стана, като видях в една от тях зачерктната картинка на изправено момченце до тоал. чиния и съответно до нея друга картинка на седнало върху тоал. чиния момченце... След време разбрах, че това си е напълно нормално за Германия - мъжете да уринират седнали.. Правели го от съображения за хигиена.

Другото, което не подозирах за Германия, е, че си имат гробища за елхички. Старите коледни дръвчета не се изхвърляли, а просто се заравяли.

Не, че е много странно, но...
Сърбия:

Харесва ми: безплатните навсякъде по ресторантите хлебчета и вода; спортуващите групи майки в парковете с все количките; всички дават на просяците, но те са малко и най-вече много възрастни хора.

Не ми харесва: предварително овкусените салати; чакането по минути и половина по пешеходните светофари през 10 метра.

Хем ми харесва, хем не: няма как да седна на маса с познат сърбин (всички са така) и да не ми плати сметката. Веднъж добре, два пъти- ок, но всеки ден ми се видя прекалено. Направо се чудех как да не се засека с този симпатичен човек. 

И в Гърция е така. Всички се целуват при среща и раздяла.
Аз го приех и даже ми харесва. Като се връщам в България, по навик започвам и аз да целувам наред, и се е случвало да ме гледат страно.

Усмихването при англичаните като се разминат с някой, дори напълно непознат,не само в работна среда по коридорите,а и навън...и непрекъснато благодарят за нещо-thank you,thank you чуваш непрекъснато, за всичко.В началото съм се чудела на тая театрална приповдигнатост.На входа на сграда ти държат вратата ,за да влезеш или излезеш,питат те дали искаш чай или кафе ако си някъде по работа...И си мислех в началото:"Брей, тия хора колко ме уважават и обичат." ....wow silly me:).Откъде да знам,че просто такава им е културата и етикета го изисква.........
И разбира се темата за времето,като основна винаги присъства в разговорите.

Шок, тяхната drinking culture(култура на пиене),например в петък или събота вечер-луда работа...натряскват се като за последно, до откат.Интересното е ,че обичат да се костюмират с различни забавни костюми.
http://www.dailymail.co.uk/news/article-1182373/Welcome-binge-Br … elry-Cardiff.html

И разбира се двете кранчета в мивката по тяхна традиция-за студена и топла вода (няма една обща смесителна батерия).За това първо пускаш топлата, да се понапариш и после студената-да се охладиш.
https://grapefruits.wordpress.com/2011/07/21/stiati-ca-37/english-sink/
Разбира се в къщи навсякъде вече всичко е сменено и е със смесителна батерия,от която си смесваш и от двете....По стаите на пода слагат мокет,който ние изхвърлихме и заменихме с ламинат.

Тук не подаряват цветя на учителките за първия учебен ден,няма я тая празничност....Те като цяло нямат такова празнуване както ние при различни поводи,семейни събирания, именни дни въобще не се празнуват......може би освен на сватба или за коледа.
Както и за последния учебен ден при децата няма тая празничност.Аз обаче като не знам, се появявам официална,тясна пола и с токчета.Всички бяха с анцузи, семпли, ежедневни.Децата и майките седнаха на земята да чуят нещо,което учителката обяснява ,а аз си останах права ,защото просто нямаше как да седна...много глупаво се почувствах....
Малките в primary school седят в кръг на земята на мокета,около учителката по време на story time.
После след време с идването на повече полячета и деца от балтийските страни това се промени-децата и родителите носеха букети,бонбони,бяха по-официални и т.н. от местните.В началното училище всяка година са с нов учител,а не един да ги изкара до края...и я няма тая превързаност към тях.

Друга странност е като те поканят на рожден ден в заведение например се очаква ти да си платиш сметката,а не рожденника.Аз първия път така не знаех и разбира се,добре че имах карта в мен ,та си платих,....Същото и като излезеш с колеги в заведение-всеки си плаща за себе си.А на сватба вече храната е платена,но всеки си плаща за пиенето .

Мокет и тапети в банята не са изключение.

Много харесвам обаче майсторите-свършват си работата и бягат.Не очакват да ги храниш или гощаваш докато работят у вас.Това не е прието.

На опашка или в обществен транспорт не отстъпват място на възрастни хора или бременни....

Сядането на земята,по тротоарите....

Тук в Калифорния виждам жени в магазина по домашни Чехли и пижами, вклюЧително едни прозраЧниЧки през които прозират телеса  Общо взето не ми пука кой с какво се облиЧа, ама тези другарки специално ме дразнят.

С рожденните дни си е класика да почерпят рожденика . Бях впечатлена от факта, че ме поздравяват в махалата .

Да, това е и при германците. Също на лекциите много от студентите си отваряха кутийките със салатите и ядяха, виждала съм яйца да се белят, безалкохолна бира демонстративно се оставяше на масите. Само дето дъска за рязане и кафеварка дето още не си бяха изкарали от раниците. Изглеждаше ми страшно неуважително спрямо професорите.  

Също въргалянето по земята на възрастни хора. На едно площадче при топло време редовно се опъваха  на цимента, я с одеяло, я без. Веднъж чаках една приятелка и съм седнала в едно заведение на външна маса. Гледам, че един младеж, прилично облечен, с раница (студент предполагам) се върти наоколо и явно и той чака някого. Напече слънце и този взе, че хвърли раницата долу и се излегна на земята, като я ползваше за възглавница.   А то не беше градина, трева, ами по-скоро тротоар.

Въргалянето по земята не ми е странно. Правих го и в БГ.

Сърбите целуват по три пъти, но само жените - при среща и при разделяне.