Да споделя нещо, което ми направи впечатление на Тасос,но не знам дали е практика или единичен случай.
Обядвахме в ресторант в Лименас. Поръчката се забави адски много, което не ме впечатли особено, знам че гърците не си дават зор. Дойде време за сметката и помолихме сервитьорката да я донесе, като реших да добавя, че бързаме, та дано се задвижи. Каза "ок", тръгна уж, но се спря на една маса и почна да се обяснява нещо. Така се увлече, че дори седна и продължи оживено да обяснява. Проблемът беше там, че гонехме ферибот, а бяхме с група, с уговорката да се срещнем всички в определен час. Наложи се да отида до другата маса и да я моля сервтьорката( и вероятно собствениичка), да ми донесе сметката. Тя ми казва отегчено на английски:"Доооообре де, закъде бързате толкова?". Недоумявах, откъде-накъде ще трябва да й се обяснявам закъде бързам,но все пай обясних за ферибота и групата. " Ееее, няма проблем, ще се обадя ферибота да почака". Смешно ми стана, как щяла да се обади ферибота да чака, но както и да е.
Е, накрая тръгна да вади сметката и по едно време я гледам се носи тържестевно към нас с два чашки сладолед и някакъв сладкиш. Питам какво е пък това сега, а тя с широка усмивка- "ами десерта".Ние буквално сме станали прави вече, но пак обясняваме търпеливо, че чакаме сметка, а не десерт, а тя:" Ама как не искате десерт?Защо не искате?".Настояваме за сметката, а женицата възмутена:" Не, ще ме обидите, опитайте десерта". Хеле опитахме го, та миряса и донесе сметката
Обядвахме в ресторант в Лименас. Поръчката се забави адски много, което не ме впечатли особено, знам че гърците не си дават зор. Дойде време за сметката и помолихме сервитьорката да я донесе, като реших да добавя, че бързаме, та дано се задвижи. Каза "ок", тръгна уж, но се спря на една маса и почна да се обяснява нещо. Така се увлече, че дори седна и продължи оживено да обяснява. Проблемът беше там, че гонехме ферибот, а бяхме с група, с уговорката да се срещнем всички в определен час. Наложи се да отида до другата маса и да я моля сервтьорката( и вероятно собствениичка), да ми донесе сметката. Тя ми казва отегчено на английски:"Доооообре де, закъде бързате толкова?". Недоумявах, откъде-накъде ще трябва да й се обяснявам закъде бързам,но все пай обясних за ферибота и групата. " Ееее, няма проблем, ще се обадя ферибота да почака". Смешно ми стана, как щяла да се обади ферибота да чака, но както и да е.
Е, накрая тръгна да вади сметката и по едно време я гледам се носи тържестевно към нас с два чашки сладолед и някакъв сладкиш. Питам какво е пък това сега, а тя с широка усмивка- "ами десерта".Ние буквално сме станали прави вече, но пак обясняваме търпеливо, че чакаме сметка, а не десерт, а тя:" Ама как не искате десерт?Защо не искате?".Настояваме за сметката, а женицата възмутена:" Не, ще ме обидите, опитайте десерта". Хеле опитахме го, та миряса и донесе сметката
За Гърция не е точно така. Може би сте попаднали на някоя по-мързеливичка, но като цяло са си доста сръчни и при поискване на сметката ти е носят веднага. В повечето случай дори не ти висят и на главата да чакат парите, ако видят, че още не си ги приготвил. Ние в повечето случаи ги оставяме на масата и аз винаги се притеснявам някой да не ги открадне и после да ни гонят, че не сме платили, но те си наблюдават.
За десертите е така - в таверните обикновено след поискване на сметката ти носят нещо сладко за почерпка. Един вид са ти благодарни за това, че си предпочел тяхното заведение.
Иначе аз напуснах България заради любов
. Но дори и да не беше това, може би пак щях да отида някъде. 
.
