Странните порядки и навици в чужбина

  • 712 317
  • 5 512
# 4 185
Не мога да повярвам, че панелната джунгла с всичките си многообразия на пристройки, "подобрения" цветови и стилови решения се сравнява със съчетаването на модерен и старинен екстериор.

На всякъде хората се стремят да запазят сгради, които имат символика, архитекрурна или историческа стойност, но предвид нарастващите и променящите нужди и средата се променя.

има прекрасни "вграждания" на стари сгради в съвременни такива. Няма как да запазиш лондонското сити каквото е било преди 200 години, но Лондон пак е прекрасен град. Центъра на София също може да бъде прекрасен, но...
Виж целия пост
# 4 186
Да, точно в центъра на Лондон някой ще си построи недомислие ей- така.
Тези нови сгради са проектирани, огледани и одобрени от сума ти хора.
След големия пожар преди повече от 300 години Лондон е построен отново.... по проект!
И това при условие, че едни 70 хил са били бездомни след пожара.
Как пък в наши дни ще си строят..


Виж целия пост
# 4 187
Кой говори за недомислие? Става дума за съчетаване на налична архитектура с нова.
Сега ми попадна и някаква статия за пожара: http://bulgariansinlondon.com/portfolio/golemiat-pozhar-v-london/
Виж целия пост
# 4 188
Аз също не се обаждам на разминаващи се с мен българи. Не намирам за необходимо и даже ме дразни, 4е го коментират тук като вид задължение. Аз в България се разминавам с българи непрестанно, но не се мяткам на врата на всеки един от тях. Същото е според мен и в 4ужбина.  Не ми е приятно да се заси4ам с българи защото се с4ита , 4е трябва да се заприказвам с тах. А мен не ме интересува те какво ще ми кажат. Аз не ги познавам ...
Виж целия пост
# 4 189
А мен не ме интересува те какво ще ми кажат. Аз не ги познавам ...
Ами запознай се с тях. Grinning
Виж целия пост
# 4 190
А мен не ме интересува те какво ще ми кажат. Аз не ги познавам ...
Ами запознай се с тях. Grinning

Защо? Задължително ли е? Аз нямам желание да се запознавам с непознати по улиците, само защото говорим един език.
Виж целия пост
# 4 191
Избягвам контакти с българи в чужбина (след 1-2 случайни срещи), освен ако не са ми роднини или близки приятели от България.
Не ми е приятно да ме разпитват за неща, които не им влизат в работата.
Не винаги и тези, които срещам по улиците, изглеждат приятни хора, че да спирам и да се заговарям.
Виж целия пост
# 4 192
Избягвам контакти с българи в чужбина (след 1-2 случайни срещи), освен ако не са ми роднини или близки приятели от България.
Не ми е приятно да ме разпитват за неща, които не им влизат в работата.
Не винаги и тези, които срещам по улиците, изглеждат приятни хора, че да спирам и да се заговарям.


И при мен е така! С годините дори започнахме да избягваме БГ срещи и вечеринки.
Ако случайно срещнем българи по улицата или в магазин, просто поздравяваме любезно и това е, без да имаме определени очаквания за близост.
В службата си имам няколко сънародника, еми не са от тези дето човек да се гордее с тях...
Имам и приятелки БГ, които са ми много близки и при тях контактите са винаги приятни, за съжаление живеем далече и не се виждаме често.
Виж целия пост
# 4 193
Мисля, че в случая с хотела е въпрос на възпитание. Нищо не им е пречило да поздравят в асансьора. В метрото често чувам българи, но не се обаждам, само ако ме попитат нещо на англ или италиански им отговарям на български
Виж целия пост
# 4 194
Мисля, че в случая с хотела е въпрос на възпитание. Нищо не им е пречило да поздравят в асансьора. В метрото често чувам българи, но не се обаждам, само ако ме попитат нещо на англ или италиански им отговарям на български

За в хотела имаш право . И аз бих казала , 4е разбирам български, за да си знаят какво и пред кого да говорят. Не съм от хората, които завързва лесно контакти с непознати, затова не съм нито бурсук, нито надута нито каквото и да било ... просто си изграждам контактите по-бавно. Затова бързите преценки и заклю4ения са супер неадекватни.
Виж целия пост
# 4 195
Аз те разбирам, аз също не завързвам съвсем бързо контакти, тук често ме мислят за бурсук защото си мълча, докато всички се надприказват. Аз първо слушам и гледам.
Веднъж бяхме на Св. Петър на месса и като си тръгвахме зад мен чух две българки, които работят тук много грозно обсъждаха хората наоколо мислех да се обърна и да им кажа нещо, после се отказах.
Виж целия пост
# 4 196
Тук само два пъти съм срещала българи случайно. Едните ги срещнах на един пуст плаж. Нямаше никой освен те и ние и се обадих, защото си беше направо смешно. Вторият път нямах намерение да се обадя, но след като ги слушах 10 минути да си говорят на български, когато ме попитаха нещо (в магазин бяхме) без да искам автоматично отговорих на български.

В Европа ми се струва направо ненормално да се заговарям с непознати българи, та те са на всяка крачка.

Последния път имах чувство, че половината хора в Лондон са българи.
Виж целия пост
# 4 197
Миналата година бяхме на почивка в Гърция и в хотела имаше една двойка българи. По намръщени хора от тях, не бях виждала в живота си. Не поздравяваха, не говореха с никой и дори рядко виждах да си говорят по между си.
Виж целия пост
# 4 198
Миналата година бяхме на почивка в Гърция и в хотела имаше една двойка българи. По намръщени хора от тях, не бях виждала в живота си. Не поздравяваха, не говореха с никой и дори рядко виждах да си говорят по между си.
И какво от това? НА теб какво са ти пре4или? Нали не са те искали за намръщената си компания ?
Може да си имат хората проблеми, може да са преживяли не9о....
Виж целия пост
# 4 199
да съм казала, че ми пречи? Просто споделих впечатления. Бяхме в малък семеен хотел и всички гости се познаваха и макар и да не си говориш с всичи- всички поздравяваха, така че малко е невъзпитано да се разминаваш с другите и дори да не кимнеш. Аз не държах да си говоря с тях, а и едва ли разбраха, че съм българка. Иначе мадамата нямаше вид на преживяла нещо и всяка сутрин се появяваше на закуска с вечерен грим и шармантно плажно облекло записано с широк кожен колан, капела и кило гердани Simple Smile.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия