Странните порядки и навици в чужбина

Не съм виждала да ядат в транспорта, май е забранено като в България, но не съм сигурна.  Имам предвид метро, градски автобуси и т.н., ясно е че във влаковете на по-далечни разстояния се яде.

Българско училище мисля че има само в Рим, да ме поправят момичетата ако бъркам.

Тук не съм виждала знаци да е забранено яденето в транспортните средства, но никой не го прави.

При нас не се хранят в транспортни средства. Как можеш пък да ядеш ако хванеш трамвая за няколко спирки какво можешда изядеш клатушкайки се ? Хапваш навън, хващаш транспорта ... Виж във влака съм хапвала сандвич.

Българско училище при нас има( в Испания има много). миналата година говорих с директорката, за да ме има предвид евентуално, ако се отвори работа. Като цяло- не бих си записала децата да ходят, пък не знам. Знам, че се дават едни пари от Министерство на образованието, които са за учебници и административни разходи. Отделно се събират такси от родителите. Заетостта е само в събота. При "завършване" всъщност ти дават някаква измислена диплома, която при едно евентуално завръщане в Бг за нищо не ти служи. Точно това ме спира- излишна натовареност да създавам на децата си за едното нищо реално. Аз съм учител по БЕ, все да науча малката да чете и пише на майчин език, ще съумея.

Не съм съгласна. Удостоверението, което се издава е за брой часове поне при малките. То служи при завръщане в бг вместо приравнителен изпит. Поне на нас така ни обясниха в София. Но смятам, че бг училището е полезно не само заради българския, но и заради контакта между българчетата. А и при нас са много дейни - освен училището, има и представления, народни танци.

На мен друго ми казаха, това споделям- че дипломата няма стойност, ако реши да се върне да доучва в България.
Относно дейностите, и тук правят концерти и представления, ама някак не са ми в приоритетите. особено пък контактите с българчетата- все пак децата ми са родени в България, едва от година и половина живеят в чужбина, така че това определено не ми е важно. Напротив- в момента ми е важна точно другата среда и другият език.

Забелязах нещо, според мен характерно за българчетата или др деца на емигранти. Заради родителите си се събират само с др българи с деца, и след това приятелите им са само от този кръг.

Не знам, Титина. Може и така да е. Тук не ми е направило такова впечатление, но и ние сме от относително скоро. За мен е важно детето да има избор. Не го натискам с кого да контактува.

...Другата среда и език няма да избягат.Те ще са в постоянен досег с чуждия език и среда и ще се разтворят в нея.С течение на годините обаче ще се загубят контактите с хората и езика остава оскъден,защото детето ще го говори само в домашна среда, с ограничена лексика и няма да го надгражда.

Ако тук (Англия) в нашия град  имаше бг училище(за в събота/неделя сутринта) щях да я запиша моята дъщеря...но няма.Най-близкото място е на един час път време от нашия град.Тя дойде ,когато беше на 3г.Учила съм я да пише,да чете,малко граматика и основни правила,но не е същото ако е редовно с учител и в група с други деца.Ако имаше и възможност за GSCE по български като свободноизбираем в училище щеше да го направи-тя имаше желание,но нямат.Сега се прави петиция да се въведе,както е с руския ез.например, с полския и др.
Отделно общуването с българчета,самата атмосфера по бг празници,научават за традиции и други такива неща,на които не винаги в семейството родителите имат време или желание да отделят внимание.....
Синът ми-при него е друго.Той е учил в БГ до 5-ти клас и си я има основата.

Титина,при всяка общност това е нещо естествено.....хората се събират със себеподобни.
Когато обаче ние дойдохме тук преди години нямаше не само българчета,но и нямаше никакви деца от източна Европа...И средата така я погълна,че сега след години нито приятели,нито учители могат да кажат,че е дете от друг произход.Искало ми се е да общува с български деца,но е нямало с кого и как.Така,че приятелките и са предимно англичанки.

Но пак да кажа-чуждия език и култура ще ги попие като гъба,няма къде да отиде,но българското .....
Ако държите на това ,разбира се.

 

от градчето, където сега живеем, до по-големия град са 7км.
с автобус ми отнема точно 30мин. (детето иска понякога да се вози)
сигурно с трамвай щеше да е по-бързо, ма ей на нямали пари да построят трасе....
иначе е забранено, във влак също не съм виждала да вадят манджи.

Ами Ася ядете си където вие си прецените.  Мен автобуса не ме предразполага, а и ме притеснява ако направим трохи . Не ми е удобно.

Ако не се задълбочавах е, знаеш ли колко теми нямаше изобщо да ги има .

Правило ми е впечатление в петъците след работа в метрото - пият си от кенчето биричка и говорят по телефона, други си хапват някакви ядки и чипсове.

В Швеция е забранено консумирането на алкохол на публични( обществени ) места.
Големият ми син точно като на Zhani  беше до 5 кл в Бг, тук общува само с шведи и не се вижда разлика. Запази си няколко приятелства от БГ и си подържа контакт с тях като ходи там.

Малчо няма да има никакви конктаки с бг деца най вероятно и ще се радвам да го науча поне малко да говори и разбира български. Има нещо към посолството, но ми е 50 км и едва ли ще имам сили да го водя през уикенда.

Да добавя за алкохола - да си купиш алкохол с над 3,5 промила алкохол от будки, хипермаркети и разни малки магазинчета е невъзможно, може само от държавния кореком Швеция е въвела уникален механизъм за продажба на алкохолни напитки. Всички го наричат "Системата". От началото на ХХ-ти век концентратите и другите алкохолни напитки се продават само и единствено в съответно лицензирани магазини на държавния монополист, който шведите за по-кратко наричат „Системата”. За да си поръчаш или купиш алкохол в Швеция трябва да удостовериш, че си навършил 20 години, а служителите на „Системата” са длъжни да се уверят, че в момента не си пиян. Особено в петък следобед пред магазините на „Системата” често се образуват дълги опашки, понякога клиентите търпеливо чакат по цял час.

магазин на „Системата”