Странните порядки и навици в чужбина

Не, че го правят за богатство, а смисълът беше че не се притеснявали и вълнували от такива поверия.

На мен ми се карат за чантата на земята, явно само нашата рода плюс форумките от темата за метрото (с оплаквания от чанти и раници) имаме други наблюдения. За десет дни в София и пет в Пловдив миналата година един седнал на тротоара не видях, честно! Но, щом живеещите там казват, че е нормално.. Явно е.

Просто така седнал насред улицата няма и да видиш, освен някой клошар или просяк, но в парковете и градинките е напълно нормално и често срещано и преди години и сега

В Украйна и в Молдова и аз съм ходила като дете. Влюбих се в Одеса. Струваше ми се невероятно красив град, в България на море не бях ходила дотогава, за пръв път на море бях в Одеса. За пръв път там ядох и торта, различна от българските по онова време с маргаринени розички. Имаше една много голяма улица, направо булевард, толкова широка, само че вместо пътно платно, бяха стълби. Изкачваш безкрайно много стълби. И сладоледи, имаха много видове сладолед, цели сладкарници само за сладолед. Обаче храната им беше гадна като цяло поне за мен. Супи най-различни, които аз дори и не опитвах, защото не ядях супи по това време. Едни тестени и пълнени с месо и различни други пълнежи неща, то от варенето станало едно лигаво тестото. Нямам спомен да съм опитала там нещо тестено или печено с коричка или пък например пържени кюфтета с коричка. Едно желе клюква имаха и то беше доста гадно. С макаронените изделия бяха по-напред от нас явно, всички ядат макарони с доматен сос и кайма, но аз си бях свикнала на макарони със сирене и захар и им беше много странно как ям макарони със захар. Качамак правеха - беше много интересно да гледаш как го правят и накрая как го режат с конец, но не ми беше вкусен иначе.

Кишинев не ми се стори толкова хубав като Одеса, но и там имам хубави спомени как на едно езеро ходехме на плаж. Имаха много видове и много по-хубави кукли, отколкото имаше в България.

Имаше едно село - Пъирлица, където бяхме отишли на гости при някакви роднини на роднини. Селото все едно беше излязло от приказките. Направо си представях на някои от къщичките как само им липсва кокоши крак отдолу като на къщичката на баба Яга. Едни горски пътечки, направо от селото в гората отиваш. Имаше и някакъв много хубав кладенец с покривче отгоре. Много ми беше странно как нямаха тези познати в къщата си баня. Къпеха се на двора в едно корито, като закриваха с едни чаршафи, проснати като на въжета за простиране къпещия се. И мен ме къпаха в корито.

Аха, ясно. Говорим за различни неща, явно. Напред коментирахме сядането на земята и помислих, че това го имало винаги в София

ПП Точно срещу мен в момента са седнали трима и хапват. Тротоарът е с две нива, на второто са седнали (девет градуса, духа вятър, няма градинка).

Хубаво е мнения и впечарлебуя,когато са сано лични,да не се налагат като единствено правилни. тук,където съм аз е чисто,няма кучешки и човешки отпадъчни продукти : -) и да си кажа,че мога да отлича чисто от мръсно. Да,наакасите в супермаркетите работят хора-тук има и травестити,освен мъже и ученици в горните класове. Имам грешки,но от тел.не ми се поправят. Сещам се,че OV-chipkaart-тите за пътуване важат в трамвай,автобус и влак,което е изкл удобно. Четох,че скоро ще могат да се заменят от банковите карти

Пак ще си напиша впечатление от последното пътуване, Дубай.
Деликатен, но важен въпрос. В тоалетните няма четки за почистване, за това пък до всяка тоалетна има малко душче. Дали е за почистване на съоръжението или на д-то, или и на двете, не се осмелих да питам  

https://www.google.bg/search?q=please+walk+on+the+grass+toronto& … 15mDtpp-1OwbvM%3A

Такава табелка съм виждала само в Торонто.

И тук пазарите са на този принцип- всеки ден на различно място се правят. Продава се всичко, от дрехи и обувки, през китайски боклуци, до сирена, колбаси и хляб от производител.
Онзи ден купих на малката чорапогащници, потници и клинове на лидълските марки от пазара- един мароканец продаваше стари колекции, с повече от 50% намаление, отколкото в Лидл.




Това отдавна не е така, и в Бг има мъже по касите.

Алкохол тук наистина продават само до 22 часа. Не знам само за нашата провинция ли важи, но не мисля. Карефур, например, лятото, когато е пиков сезон, работи до 00 часа, но алкохол можеш да си купиш, само ако го изнесеш през касата до 22 часа.

О, табакосите! Цигари посмъртно не можеш да си купиш от супермаркета, бакалията или будката за вестници. Има си определени магазини за цигари. По баровете има вендинг машини, но предлагат много малко марки и със сигурност не моята. И ако забравиш, че предстоят 3-4 почивни дни и не се запасиш с цигари, увяхваш  Да не говорим за неудобството- едно е да влезеш за хляб и да си вземеш и цигари, друго да изминеш още 3-4 км до табакоса 

Много по-малко мъже има на касите в супермаркетите у нас, както и по будките за продажби на билети и в метрото, а в Европа, определено са повече.
Иначе има много мъже в разните Лафки, в магазини като продавач консултанти и т.н

Разбира се, че не навсякъде е еднакво . Напълно съм съгласна. Дори понякога в един и същи град районите са различни, а какво остава за различни градове или за обобщения за цялата страна. Не съм против сядането на земята на определени места, нито пък твърдя, че не се сяда. И аз го правя понякога, но си избирам мястото.  А дамската си чанта избягвам да я слагам директно на земята, защото после я пипам с ръце. Не са длъжни и другите да го правят или не. Даже гледката на хора на пикник или просто компания бъбрещи на земята хора ми е приятна.
За факти, важащи за цялата страна имах предвид празници, по-общи обичаи и нрави и подобни. Другото е въпрос на разбиране и решение.

За Исландия никой не е писал още нищо, затова аз се включвам с информация за странностите в тази страна.

Религията – странна смесица от езически и лютерански традиции. Езическите традиции са характерни и до ден днешен, повече от половината исландци още вярват в тролове, елфи и феи. Почитат им местата, за които е известно, че посещават. Писала съм и в предишната тема, че когато се строят пътища, се включва консултант, който е специалист в общинската администрация и който трябва да каже, дали със строежа на този път няма да се наруши пространството на някой трол. Това звучи налудничаво, но за времето, през което живяхме там, в околностите на нашия град такива случки имаше винаги при строеж на пътища. Във вътрешността на страната, където няма пътища, а само офф-роуд терени в близост до тях има построени миниатюрни могилки, които трябва да показват, че там се събират или живеят тролове. Покрай шосетата на много места има малки къщички, направени от хората, в които се слагат обикновено лакомства за троловете. Дори и коледните им истории бъкат от тролове и елфи. Исландците нямат дядо Коледа, а 13 бесни трола, всеки от които идва един по един от 13 декември и после по обратния ред пак си тръгват обратно. Всеки от тях прави някакви пакости, а всеки ден от 13 декември нататък носи името на трола, който пристига на този ден.

Храната – тя е истинско изпитание за хора със здрави нерви и стомаси. Най-известните специалитети са svið (пушена варена овча глава, най-големият специалитет от която са очите) и hákarl (ферментирало месо от специален вид гренландска акула). И двете смърдят ужасно за хора, които не са свикнали с този "аромат". Особено акулата смърди ужасно на амоняк и именно заради ферментацията, която трае няколко месеца, консумацията й изобщо е възможна.

Друго нещо, напълно нормално и в реда на нещата, е събуването на обувките при влизане в обществени сгради, болници, детски градини, училища и т.н.

Бесни тролове   

Да, защото всеки от тях прави някаква пакост 

Ей, Тарталета, бях забравила за машините за цигари.
И за машините за всичко. Това беше първото нещо, което ме впечатли! На работа се регистирахме на машина, кафе от машина, цигари от машина, снаксове от машина. Даже испанците яко бяха изпищели при смяната на песетите в евро, защото монетата от 1 евро беше равностойна на 2 и нещо монети за автомат!

Още ми е мъчно за Коледния базар в Лиеж, който идваше в началото на Ноември. За лакирани гофрети съм готова да литна дотам и сега...