Странните порядки и навици в чужбина

Приятелят ми е руснак... За първи път чувам за тези навици за подаръците на тръгване. Обикновено много тържествено ги връчват при срещата или при влизането в дома.
Чай със сладко в него, вместо захар наистина предпочитат. Често и с мед.

И на мен ми е чудно това за руските гости и подаръците.  По-чудно ми е обаче обсъждането на чуждите странности от гражданите на държавата на странностите. Не го казвам с лошо, най-малкото защото и аз съм от тях. Но странности като тукашните и то толкова начесто,  не знам къде другаде могат да се видят.

Галче, къде си ти, интересно ми стана?

      Ами и на мен ми беше странно, но се е случвало с гости от различни краища на Русия. Да уточня, че става въпрос за преди много години, десетилетия дори, както и за подаръци, по-скоро сувенири.

А свеки със захар и лимон сервира чая. Няма място за самовара сигурно и прави една концентрирана запарка от чая в чайниче. Като се прави чай, отсипваш малко от концентрата и доливаш гореща вода, слагаш резен лимон и захар на вкус.

Аз не мога да свикна все още тук в Англия познати и непознати, касиери, продавачи и всякакви да ме наричат sweetheart, love и подобни.

Лекарства наистина (тези, които са без рецепта) има навсякъде във всеки хранителен магазин, болкоуспокояващи, всякакви за вирусни инфекции и настинки, сиропи за кашлица, противоалергични, много неща има и навсякъде, виждала съм и по пакистански и полски магазини. Страшно е удобно да не търсиш аптеки за един парацетамол, когато се наложи.

Аптеки няма на всеки ъгъл както в Бг, има по една в квартал, обикновено работят с намалено работно време. Аз съм в уж доста голям град (по бг представи) и има една денонощна, ако не се лъжа.

Тук обръщенията са Ma`am и Sir. Но често се случва да сбъркат пола, карайки по инерция.
Обръщението, обаче, към децата често е Baby, от което 5 годишния ми син е крайно недоволен 

Сега се сетих за  подаръци,които дълбоко ме впечатлиха преди години
Става въпрос за българки, и двете омъжени повече от 30 години в Германия.
Едната ни дойде на гости в България и ни донесе...комплект санитарни материали, между които голям( икономичен) пакет дамски превръзки и разни гъбички и мокри кърпи
Другата ни донесе платнена торбичка, пълна със санитарни материали, за из път- сапунче, шампоанче-такива, каквито се предлагат в хотелските бани. Няколко вида лепенки-различен размер, пакетчета с дизенфектанти за ръце и т.н. Безкрайно практично, ама да го подариш тържествено на някой, който не си виждал с години, доста нестандартно решение

Швеция - ако си шведски гражданин можеш да си смениш името, фамилията или и двете от днес за утре. Просто отиваш в съответното учреждение и подаваш една декларация каква промяна на името искаш. На следващия ден  вече можеш да си подадеш документите за смяна на личните документи с новото име. Като знам в България каква драма е да си смениш името, както и да се влачиш по съдилища и не е сигурно дали ще уважат желанието ти...

В Холандия също много лесно можеш да си смениш името, но е много скъпа услугата и никой не се възползва от нея. След което трябва да се дават още купища пари за подмяна на нотариални актове, банкови сметки, шофьорски документи, всякакви за притежания, история на местоработите, застрахователи... Само милионерите могат да се подновят, ако им скимне.

Тук е напълно безплатна, само трябва да си платиш новите лични документи. За нотариални актове, банкови сметки, история на местоработите, застрахователи става автоматично и не се занимаваш с това. А също тук така този важен в България акт за раждане изобщо не съществува и няма такава важност. В БГ доколкото знам хората дори си го ламинират, толкова е ценен този документ.

hellymod,много е сладка тая къщичка....Става и за градинска украса.

 Днес тук в Англия имаше избори за местна власт....Секциите работят до 22.00ч.Отиваме,беше много спокойно,вътре двама души.Попитаха ни за адреса и ни отбелязаха в списъка,но както и до сега така и днес не ни поискаха никакъв документ за самоличност.Преди време мъжа ми ги беше питал как така не им трябва никакъв документ,как иначе ще разберат ,че сме хората за които се представяме.(тук ползват шофьорската карта ако имат такава;а иначе те въобще нямат лични карти) и му бяха отговорили..."Ааа,че кой ще си прави усилието да идва вместо вас да гласува". ..Просто така,на доверие.... Като им кажеш ,че си еди кой си-значи си тоя.
Дадоха ни два листа за две различни длъжности и отиваме в една от трите кабинки.Всъщност кабинки силно казано,просто един плот разделен с паравани на 3.След попълването сгъваш ги един път и ги пускаш в кутията...няма пликове,в които да ги сложиш за да е по-тайно уж...
Колко просто и спокойно може да е нещо такова като избори...
А иначе може да се гласува и по пощата...

Китай.
Сватба. Булката смени 8 рокли и съответно прическите. Събитието се състоя в огромна зала, за да влезеш първо минаваш и се снимаш пред един огромен плакат на младоженците ( в сватбено облекло, които са правили месец по-рано), след това минаваш през една маса на която има дебел албум със снимки на младото семейство, трябва да го разгледаш, после пишеш пожелания в една книга, след което ти дават стикери във формата на птички на които трябва да си напишеш името и да го залепиш на едно платно, което е опънато на стената и върху него е нарисувано дърво. Церемонията си имаше водещ, подиум и пътека по която дефилираше булката, като всеки път младоженеца я посреща и се разменят реплики и разни ритуали, които са дълги за обяснение. Сватбата продължава цял ден, "пуснаха" ни само за 2 часа и после пак. Само една от роклите беше бяла. По време на "почивката" обаче най-близките ни закараха в къщата на младото семейство, показаха ни абсолютно всички стаи, имаше официална фотосесия на стълбите, в спалнята, в банята, на терасата...........

В една от дълбоките провинции засвидетелстването на най-висока форма на уважение е да ти предложат купа с бульон и  3 кокоши крака, но тази част с ноктите. Счита се за уникален деликатес. На повечето места отказваха да ни хранят с ориз, защото това било храна за бедните и се считаше за върховна обида.
Повечето ресторанти са разделени на отделни зали в които се хранят семейства или фирмени сбирки или подобни. Това което ми беше много интересно е, че нямат никакъв проблем докато се хранят да сърбат, да плюят и да пърдят . Говоря за образовани хора например декан на един доста голям и реномиран университет.

Уникални са им университетите, например там където се обучават за камериерки, имат стаи за теория и такива обзаведени като хотелски с различни видове легла и подобни, тези които учат английски нямат право да говорят на друг език докато са на територията на тяхната сграда, в стола могат да поръчват само на английски.

Бразилия. Сао Пауло.

Вертолетни площадки на покривите на доста луксозни сгради, в 5 часа бръмченето е доста силно, баровците се прибират от работа

Шокирах се когато в скъп ресторант ми вързаха чантата за стола със свинска опашка, а сакото на мъжа ми което си беше сложил на облегалката го покриха с калъф.

На доста тераси имаше опънати мрежи, много ми бяха странни, но ми обясниха, че това означава, че в апартамента има малки деца и по този начин обезопасяват.

Споделям лични впечатления и не обобщавам в никакъв случай.

П.П. Забравих да напиша шока, който преживях в един да го наречем СПА център, на влизане ти дават нещо като пижама–блузка с къс ръкав и шорти до коляното обаче трябва да ги облечеш на голо. Съблекалнята доста голяма и сравнително пълна, всички се разхождат както майка ги е родила, обаче нито една нямаше обезкосмена, никъде! Събличам се аз лъсната от всякъде, китайката с мен само дето не получи инфаркт като ме видя, но възпитано момичето не реагира, обаче другите...... майко мила, почувствах се като маймуна на панаир  оглеждаха ме доста недискретно. После ми обясниха, че те толкова уважавали всякакъв вид окосмяване, че било върховна грехота да махнеш и един косъм даже и понеже са кюсета, даже ако имали брадавица с косъм си го отглеждали максимално дълъг.

Малко дълго се получи, ще ме извинявате.

Хоп-Троп!, за яденето на китайците...не съм ходила в Китай, но наблюденията ми са от тези, които живеят в Сан Франциско. Веднъж отидохме с приятели, между които и китайци, на хубав Китайски ресторант. И двамата са инженери, дето ти казваш образовани хора. И мадамата си поръча супа, почна да яде, и по едно време взе да ровичка из купата с клечките и очевидно да избира какво не и харесва вътре, и взе да вади и най-безцеремонно да хвърля парченца зеленчуци на красивата бяла покривка. Докато си изяде супата, цялата маса беше омазана. Само ние с мъжът ми и другите американци се втрещихме, но персоналът и останалите китайци в ресторанта въобще не отразиха случката. Сега като се замисля, никога не съм виждала китайци да правят такава кочина в не-китайски ресторанти.

Zhani, за такова гласуване си мечтая! А не с огромна опашка, 3-4 списъка, почти полицейска проверка кой си и тайното завиране в стаичката да гласуваш!