Странните порядки и навици в чужбина

Купуваш си правото на ползване на апартамента или с други думи казано дял от дружеството което притежава сградата. За къщите в общият случай си купуваш и земята, но има и такива при които земята е арендирана от общината за определен брой години.
До сега беше масова практика да не си плаща заема за имот само лихвите, но сега се промени и за нови заеми ще има погасителна вноска за една част от заема, ако е на голяма стойност от цената на имота.

Баните без сифон се мият с препарат за под "без изплакване" или със стийм моп.  
Баните с мокет и прословутите две кранчета бяха едно от първите неща които ме учудиха в Ирландия. Автобусите също. Ако искаш да се качиш на автобус трябва да метнеш на шофьора в противен случай той няма да спре. Може да има спирка и ти да си там, но не метнеш ли с ръка, автобуса няма спре. Когато искаш да слезеш пък подвикваш на шофьора "Next stop pleasе!" и разбира се му благодариш на слизане.
Тук колите се "раждат" и "умират" с един регистрационен номер. Колкото и собственици да смени една кола, номерът си остава един и същ. Номерата на колите започват с годината в която е купена колата. Покупката и продажбата на кола втора ръка става буквално на предния капак на колата. Продавачът попълва данните на купувача в специален отрязък от талона на колата и го изпраща по пощата в Department of transport и до две седмици купувачът получава новия талон на негово име отново по пощата разбира се. Няма нотариуси, регистрация в КАТ, смяна на номера и прочее чудеса.  По пощата пристигат също така дебитни и кредитни карти, пинове, паспорти, шофьорски книжки и всякакви други документи.
Тук учениците нямат бележници и не знаят какво е да те изпитват пред дъската. Правят се само тестове, а родителска среща се провежда веднъж годишно, датата на която се знае още от началото на учебната година, а понякога дори от края на предходната.   Извинителните бележки за отсъствие се пишат от родителите и дори когато детето е болно не се носи бележка от лекар. Родителите могат да освобождават децата си от училище до около 20-тина дена годишно. В primary school ( до 7 клас) са забранени мобилните телефони и няма лавки. Всяко дете си носи храна от вкъщи. Класният е различен всяка година. В училището на дъщеря ми децата се обръщат към директора и учителите с обръщението "учителю" на ирландски+ малкото им име. Дори директорката когато ни изпраща писма и СМС-и от училището се подписва само в Фиона, без фамилия.   По време на часовете училището се заключва.
Абитуриентските балове са през октомври. През месец май е завършването, което започва с официална  церемония в училището, а след това по желание на класа може да завърши в някое заведение. Нашият син е роден през август и тъй като през май все още не беше навършил 18 години се наложи с мъжа ми да напишем бележка, която да представи в пъба и в която пише, че сме разрешили да отиде.    
Освен цигари и алкохол на лица под 18 години не се продават ножове, кибрит, запалки, както и чаени лъжички. За всяко от изброените неща ми се случвало на касите на самообслужване да дойде човек от персонала за да потвърди, че съм над 18 за да продължа с пазаруването.

ПП Чудя се къде се крият тези вмирисани ирландци с по килограм ушна кал във всяко ухо?   Заклевам се, за 8 години не съм срещала такива екземпляри.

Точно така е . Всъщност въобще не е изгодно да си купиш апартамент в Швеция, давам нагледен пример за нашия блок. Ние плащаме наем 750 евро на общината с вкл. топла, студена вода, парно и поддръжка на блока. Ако решим да купим апартамента - стандартен тристаен е, цената е 250 000 евро. Теглим тази сума от банката, която трябва да погасяваме всеки месец, заедно с лихвите години напред (за 30 годишен заем връщаш почти двойно на тези 200 000 евро) плюс още по 500 евро месечно на общината за консумативи и поддръжка, луда работа. Ако си купиш къща, нещата са доста по различни, но там цените започват от 700 000 евро за малка дървена къщичка. Това е за Стокхолм, тук разбира се цените на имотите са най-скъпи. Ние отдавна сме се отказали да купуваме апартамент в Стокхолм поради горепосочените причини. Имаме къща в Северна Швеция с наематели, която смятаме да продадем и с получените пари да досъберем парите за първоначалните 15%, които лично трябва да платим ако решим да купим къща със заем от банка.

Относно сифоните в банята и тук ( САЩ, като цяло няма. Ако има душ кабина, да, но иначе - не. Стандарт е баня с вана, без сифон. Имам 3,5 бани и все без сифони
Понякога се замислям, какво би станало, ако някоя мивка прелее или се наводним 

Нещо друго любопитно за тук, дамите не си падат по епилирането с епилатор, масово се ползват самобръсначки за целта.
 Реклами за кремове, лосиони и дамски самобръсначки, колкото ще човек, но сега като се замислих, за толкова години, не мисля, че съм виждала реклама на епилатор. Веднъж си говорехме по този повод с две приятелки американки и двете бяха много озадачени, че ползвам подобно нещо, а едната даже нямаше представа за какво става дума 

Ох, тез сифони ...

Сега се сетих нещо забавно - неведнъж след като кихна три пъти ми казват "О, значи утре времето ще е хубаво." - Южна Холандия.

и тук има доста такива блокчета


За колите, тук е точно обратното. От автоморгата даже трябва да отидеш да си вземеш номера, за да го ползваш на следващата ти кола. Все пак съществува и опцията нов номер, но рядко се използва. Колите имат регистрационен номер само отзад, отпред не

За документите и тук се получават по пощата.

И тук нямат бележници и правят тестове, но правят и устни презентации още от първи клас. Родителската среща, освен ако детето няма проблеми в училище обикновено е два пъти, около първия учебен ден и около 2 месеца след началото на учебната година.
Родителите не знаят кога ще имат тестове децата, децата също нямат информация. Ние едиствено сме информирани за домашните и уроците, които имат да учат всяка седмица. Въпреки че разбирам логиката да искат да видят децата какви знания могат сами да покажат, предпочитам да съм по-детайлно информирана, ама няма. Даже има училища, където децата и домашните си правят в училище. Става въпрос за начално училище.
Всичко останало написано за училището и тук важи с пълна сила. Само при заразна болест и изписани антибиотици, трябва бележка от доктор. Детето може да се върне на училище 24 часа след първия прием на антибиотик, ако няма температура. В училището се носи антибиотика, ако се налага

+1 

Като дойдох тук , първо се разтърсих за епилатор по магазините    и останах супер учудена че няма , накрая измамерих в amazon 
Друго нещо , тук (където съм) мъжете не ползват плувки  всичкОто мъжко бански са едни 3/4 шорти  и жени с прашки-бански не съм видяла 

Десс, то май мъжете никъде не ползват, освен ако не се състезават .  А разгорлени жени и тук няма, но с това слънце е обяснимо. И аз ходя на плаж с блуза с дълги ръкави - за плуване е.

Да и тук е така   даже има специални бански , фанелка и шорти , а за жените нещо като поличка  
Друг странен навик е , доста хора си пазаруват по пижами или водят така децата до ДГ , училище  
То вече не ми е странно де   ходят си както им е удобно  

В Италия ми направи впечатление, че детето пътува безплатно в автобус не ако е под определена възраст, а под определен ръст.Малко несправедливо ми се стори спрямо едричките деца.

И тук е така . Децата се изкъпват около 4-5 и после се замъкват на шопинг по пижама и боси . (признавам си, че и аз съм ходила по пижама до магазина, а както казах, джапанките ми са редовна част от стайлинга  ).

Да си призная продължавам да се втрещявам, като видя мъже със Speedo, източно европейци и най-вече руснаци. Бъкат наоколо, както и на Карибите. Гарнитурата от висящи ланци с кръстове е задължителна.
 Пфу, отврат.

Да върна темата към нашите си ширини, в Гърция - докато не се кръсти едно дете не се нарича по име, ами се обръщат към него с детето ми, момичето/момчето ми, бебчето ми и т.н. Кръщават го около годинка. И отделно, когато се минава покрай черква всички се кръстят, включително мотористи, шофьори на автобуси и т.н. А пък в такситата в Солун, може и на други места, качват няколко човека, ако са в същата посока.

В Търсене на дом по света даваха купуване на апартамент в Швеция - цените ми се видяха страшни - 25 кв. за 120 000, но се впечатлих от обяснението, че не можеш да си купиш жилището директно от продавача, а участваш в онлайн търг с други желаещи и далия най-висока цена го получава. Така ли е наистина?

Yovanka, принципно е така, да
При покупката после като купувач виждаш кой с колко е наддавал
Но последна дума има продавачът, той избира на кого да продаде и не е задължен да избере най-високата оферта



Не е съвсем така
В апартамента плащахме топлата вода
Сградата беше строена по някаква нова технология и беше пълна с всякакви смарт-джаджи
Топлата вода се отчиташе от устройството, което беше и аларма, там виждахме косумациятач както и други работи
Същото устройство се опита да ни викне пожарна, след като не успяхме да спрем алармата на сензора след като ви определено време (а едни безобидни наденици се печаха в тигана на котлона)


Смисълът на покупка на апартамент е най-често да го купиш на ниска цена и продадеш на висока и с разликата хем да избиеш стария заем, хем да имаш първоначална сума за къща

Или ако не ти се занимава с поддръжка на къща, ако си в апартамент всичко ти се поема от кооперацията, а ти си го плащаш в месечната такса, която често е колкото наем на обшинско жилище

Ние много ходихме на огледи на едни мезонети с огромни тераси
Цените им за две години скочиха двойно
Но таксата на месец заедно с гаража беше около 800 евро
В момента изплащаме наполовина на тази сума заемът към банката за къща
Вярно, поддръжката си иска доста работа, но специално градинската е удоволствие