Странните порядки и навици в чужбина

      Нашето село - Инголщадт. Разположен е между долината на хмела и долината на аспержите, хич не се и учудвам, че се търси фермерска щерка.
     В интерес на истината това е един от най-богатите градове в Германия, изключително висок стандарт и безработица 1%. Тук е седалището и основните заводи на Ауди, с всичките сателитни фирми около фирмата-майка, управленията на двете най-големи вериги за бяла и черна техника , две рафинерии, най-големият мол в Бавария и най-големият аутлет.
     Ето това е наистина забележително, как равномерно и не централизирано баварците развиват икономиката си. Вместо да струпат всичко в Мюнхен и Нюрнберг, един сравнително малък и почти неизвестен за нас българите град се оказва стожер на местната икономика.  

 Темата Хитлер,наистина е Табу, но според мен има някаква вътрешна, много дълбоко скрита гордост..То гордост не е и думата, не мога да изразя правилно усещането ,което получих в разговорите ни.

 В музея на Хитлер в Нюрнберг са били показани и ръкавици и портмонета направени от човешка кожа и други ужасяващи предмети, но обществото се е разбунтувало и са ги махнали.

 Е,  The Game , колко е малък света 

Хващам се за този пост, но въпросът ми е общ по-скоро. За отношението към  инвалидите навън ми е ясно. Те са здрави хора, но с някои физически дефицити. Създали са им достъпна среда, за да се справят сами и те си живеят нормално, но как процедират с хронично болните? Няма как и там да не е като тук- регулярно се повтарят кризите, при които болният често не може да се грижи сам за себе си, да не говорим и да работи. Как е уреден въпросът с тях? А ако са едновременно и инвалиди, и хронично болни, което е доста често срещано?
Тук искали да ползват опита с инвалидите в чужбина, но май само в частта да се ограничат помощите. За достъпна среда изобщо не може да става дума да се реши скоро. А наемане с предимство на работа си е мисия невъзможна у нас. Още сега ми се вдига адреналина, чакам оня шаран Калфин да излезе и да обясни какво са намислили. Имам чувството, че просто искат да оставят най-уязвимите хора на произвола на съдбата
Извинявам се, че ползвам темата за въпрос извън обсъждането.

В нашия отдел имало жена която е хронично болна от към 2 години. Преди 2 седмици се появява на работа за да каже довиждане на всички, напуска. Тогава за 1ви път чух за нея. После колегите разказваха, как напускането не е било защото тя е искала, а са я принудили или по скоро купили са това тя да напусне, за да могат да наемат някой който е здрав.    Имам колега който се изрази точно така "тя работи тук от над 10 години, но последните 2 години от както е болна, и идва само от време на време, заема мястото на някой здрав човек който може да идва на работа всеки ден."    Много тротоари в Берлин не са подходящи за инвалидни колички. Има и доста станции на влаковете които нямат асансьори, само стълби. Същото беше и с Брюксел. Вярно, има и такива с асансьори, но не са всички. Може още много да се направи за хората с инвалидни колички, а това което се прави за тях, може да се ползва и за майките и татковците с колички.

Холандия:
Свекърът ми има някои увреждания след масивен инсулт. Всички лекарства са му отпуснати безплатно. (Хапчетата му се доставят до дома и са грижливо подредени и вакуумирани в найлонови опаковки едно след друго по дни) Получава от общината някои безплатни консумативи и други отстъпки, тъй като не може вече да работи заради уврежданията. Има едно плащане, наречено "собствен риск", което може да се наложи да бъде направено веднъж годишно в някои случаи - най-често ако се налага много скъпо лечение.
При случаи на хронични заболявания с висок риск се носят окачени на врата електронни устройства с бутон, които при натискане пращат информация до службите за спешна помощ.
Има сгради и комплекси с апартаменти и здравни служби на едно място. По-често се ползват от по-възрастни хора, но не само. Така винаги има възможност за преглед, консултация или спешна помощ.
В Холандия при онкологични заболявания се отпуска/предписва марихуана безплатно. При някои пациенти тя е единственият вариант срещу страданията им.
Не съм виждала случай на мизерно съществуване заради хронично заболяване. Дори в някои случаи остават повече пари за харчене, отколкото при работещи хора - заради отстъпките и други видове подкрепа. Зависи от решението на общината точно каква помощ ще се оказва.
При увреждане от злополука може да се кандидатства с предимство за някои професии. Заплатите са напълно прилични, има и много възможности за почасова добре платена работа.
Това е за община Маастрихт.

Знам за случай на психологично заболяване, при който човекът беше три години в болнични и получаваше пълната си заплата. След това се върна на работа. Условието е да има безсрочен трудов договор и да се ходи на консултации.

Пресни впечатления от Северна Италия, бяхме там по повод лечение на големия ми син. За моя изненада на етажа имаше една тоалетна за майките и една за децата, като двете бяха в двата противоположни края на отделението. Имаше и само една баня за децата, казаха, че мога да я ползвам по изключение   Изненадах се, защото повечето болници в България вече имат баня и тоалетна във всяка стая и в много от темите във форума липсата им се квалифицира като голяма мизерия. Иначе отношението към нас от страна на лекари, сестри и санитари беше чудесно, въпреки езиковата бариера. За професионализма им също мога да кажа само добри неща.
Вече бяха споменати бидетата, различните горни чаршафи, освен това се ползваха за завиване едни поларени покривала, късото кафе, което се пие на екс.  
Направи ми впечатление и  пастата като предястие, голямото количество храна, което се сервира, при това с бял хляб. Разбира се, те не изяждат всичко, но си хапват, а дебелите хора са рядкост. Сервираха ни на няколко пъти една супа, която беше дефакто пастата с водата, в която е варена, и малко сол  
Много доброволци идваха в болницата - клоуни, раздавачи на стикери и пр. Въпреки че бяхме в Детска хирургия, имаше свободен достъп на външни хора през цялото време.

И аз не мога да си обясня при това редовно ядене на тесто в Италия как няма дебели италианци

В Италия фирмите с над 50 служители са задължени да наемат определен брой инвалиди. Новите сгради задължително се строят да са достъпни за инвалиди, както и обществените сгради. Метрото има асансьори, не на всеки изход, но на всяка спирка. Ако не си способен да се обслужваш сам освен пенсията (не висока, но не и унижаваща), плащат и на някой от семейството ти да ти е асистент, обикновено някой от родителите.

Има, просто са по—малко  всъщност от паста със сос трудно ще надебелееш дори да искаш. Със сметани и подобни не се прави. Хляб се яде по—малко и често от твърда пшеница. Сега с макдоналдс почнаха да се издуват децата, дано не стане тенденция. Всъщност се дебелее от лоши комбинации и храна, не от паста...

И аз тъкмо щях да пиша, че от паста не се дебелее. Тук също я ядат за предястие, а ако е като основно, порцията е огромна.

Всъщност е първо, вместо супа. Предястията са отделно. Типичен празничен обед включва предястие, първо (паста или ризото), второ (основно, месо) с гарнитура, десерт и плодове.   Само че като и при нас се почва по обед и свършва късния следобед и на следващия ден почти нищо не се яде. Като при нас по празници в общи линии. Но се почва с най—ниските градуси алкохол и се завършва с граппа или ликьори — за храносмилане....

Защо предястие? В Италия се води "първо". Стандартната порция е от 80 грама, което са около 280 ккал, а сосовете не са особено тежки и обилни. В италианската кухня се ценят деликатните вкусове, докато нашата кухня е доста по-силна и обичаме да смесваме по много неща в едно ястие, докато италианските рецепти в по-голямата си част са прости. Това, което по-горе беше описано като паста във водата, в която е сварена, всъщност се води в бульон. ))) Класиката е да е телешки.

Рецептите и тук са същите като вашите, но с тези 80 грама ще уморите от глад и котките.  Много ядат тукашните или поне една немалка част от тях и това е една от големите странности за мен. Огромни количества и постоянно. Не е за вярване ако опиша какво включва едно стандартно ядене на някой от ящните, без значение дали е мъж, жена или дете. Едно такова семейство ми идва на гости и не като да не бях подготвена, но те изядоха всичко което се намира в хладилника, фризера и шкафовете. ММ изкара цяла вечер на барбекюто, защото докато сложи нещо на масата, то изчезва, а преди това изядоха една голяма тава с мусака с патладжани за предястие, заедно с много хляб, хайвер, салати и какво ли не. Ние също сме им ходили на гости и първия път помислихме, че чинията която сервират на мъжа ми е общо плато за всички. 

Благодаря за отговорите.
Това за количеството ядене си мисля, че е само до човек, не до нация. Дори не до семейство. В семейството на родителите ми всички ядат ужасно много, аз бях изключение. В моето семейство сега всички ядем съвсем малко.

Всяка втора неделя на месец май се празнува денят на майката.Обикновенно порастналите вече деца водят майките си на обяд в ресторант. Поднасят се много цветя, децата правят в детската и в училището подаръци, които майките пазят през целия си живот.

Учебната година във Финландия започва втория понеделник на месец август и свършва края на май. Това е за всички- от детските градини, до гимназиите и професионалните училища. Абитуриентските балове са след като са взети матурите (някои не стават абитуриенти ако не са взели матурите...наесен на следващите матури). Матурите започват през февруари и на 1,2 юни са абитуриентските балове. Слагат едни такива бели шапки и получават рози. Няма помпозни рокли. В семейството се дава кафе, торта и рядко обяд. После младежите отиват на корабите- е там да не стъпваш по това време....ама то и няма места, че са само за младежите...

 Родителските срещи в училището са един път в годината (обща за класа) и една индивидуална с учителката. В гимназията няма родителски срещи (смята се, че гимназията е по желание и не е задължителна).

 В детската градина на всяко дете се изработва за всяка година годишен план за обучение, които се съгласува с родителите и се съгласуват общите насоки и задачи за възпитанието и обучените). Децата спят в детската следобяд. От 12:45 до 13:00h трябва да почиват, дори и да не спят. Обикновенно всяко си има креватче, което се спуска от стената. Таксите са високи. Предучилищното обучение е задължително от 3-4 години и ако детето е само на това обучение (4 часа на ден) то е безплатно (но влиза само обяда).