И мен ме впечатли поздравяването, но тук кварталите са си като малки селца. В центъра никой никого не поздравява.
Виж целия пост
Странните порядки и навици в чужбина
- Публикувана: 2 май 2016, 13:54 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2017, 17:01 ч.
# 1 306
12 май 2016, 14:45 ч.
Виж целия пост
И друг път съм чувала подобни разсъждения, но не съм съгласна с тях. Генерализиране, обобщаване на всички чужденции в една група и "ние" в противовес. На продавачките им влиза в служебните задължения ако не са усмихнати поне да не гледат на криво. Просто защото така продават повече. И в кварталния ми супераркет има 2 кисели особи и не са ми по-симпатични от тези в България. Едната сега започна да ми се усмихва, като ме запомни, но ми остана неприятна. И аз като се срещам по работа с хора се усмихвам обичайно, дори да ми е кисел деня Никой не ми е длъжен да ми гледа нацупената физиономия. Но това е домашното ми възпитание, майка ми така ме е учила. Затова специално при продавачките в България го отдавам на социализма, не е възможно просто всички да са кисели. Помня че като бях дете все на кръв гледаха, че ги караш да работят по кварталните магазини. Сега като имат лична изгода част от тях как се промениха нещата.
# 1 307
12 май 2016, 14:47 ч.
Не знам, аз лично не виждам нищо лошо в това да се усмихнеш на клиент. Или пък на човека, до когото сядаш в метрото. Напротив, струва ми се нормално. Но може аз да съм "сбъркана" българка. 
Виж целия пост
# 1 308
12 май 2016, 14:52 ч.
Аз не казвам кое е хубаво или лошо, но това са фактите. Българите се усмихват по-малко на непознати, дори когато не са темерути по природа. Говорим за порядки и навици. Предполагам под западно влияние и това постепенно се променя и повече хора се усмихват любезно.
Виж целия пост
# 1 309
12 май 2016, 14:53 ч.
Светлица,
не си
и тук (САЩ) хората масово се усмихват. Приятно е, много е приятно.
Миналата година мащехата ми беше на гости с нейна приятелка. Та, леля Калина беше много впечатлена от усмивките и поздравите между непознати. Според нея, в България, колкото по-намръщен, толкова по-важен бил човек? Хората не се хилели, като тикви.
Виж целия пост
не си
и тук (САЩ) хората масово се усмихват. Приятно е, много е приятно.Миналата година мащехата ми беше на гости с нейна приятелка. Та, леля Калина беше много впечатлена от усмивките и поздравите между непознати. Според нея, в България, колкото по-намръщен, толкова по-важен бил човек? Хората не се хилели, като тикви.
# 1 310
12 май 2016, 14:53 ч.
Аз се усмихвам, но приятел ми каза, че източно европейците правят впечатление с дръпнатостта си. Той, отбеляза, че откакто ме познава гледа по-различно на начина на общуване.
Беше се напатил от обслужване в Източна Европа. А явно и аз, колкото и да съм възпитана съм по-директна.
Виж целия пост
Беше се напатил от обслужване в Източна Европа. А явно и аз, колкото и да съм възпитана съм по-директна.
# 1 311
12 май 2016, 14:55 ч.
Все си мислех че е по-скоро наследица от социализма тази ни намусеност. Би било интересно да се разпитат по-възрастни хора по въпроса... Въпреки че има и друго нещо - преди голяма част са живели в села и малки градчета, там всички се поздравяват, усмихват си се. Най-малкото защото ако не поздравиш после ще те говорят 3 години. После с урбанизацията се променят много нещата. Поне аз така си го обяснявам.
Виж целия пост
# 1 312
12 май 2016, 14:55 ч.
E, има и голяма разлика между хилене като тиква и учтива усмивка. Да не изпадаме в крайности.
Виж целия пост
Миналата година мащехата ми беше на гости с нейна приятелка. Та, леля Калина беше много впечатлена от усмивките и поздравите между непознати. Според нея, в България, колкото по-намръщен, толкова по-важен бил човек? Хората не се хилели, като тикви.
E, има и голяма разлика между хилене като тиква и учтива усмивка. Да не изпадаме в крайности.
# 1 313
12 май 2016, 14:58 ч.
Усмивката у нас се счита и като признак на слабост или по-ниско положение - сервилност.
Виж целия пост
# 1 314
12 май 2016, 15:04 ч.
Вие направо ме разбихте, всички съседи в родния ми град в България си се усмихват един на друг (с изключение на един,ама той си е за освидетелстване), на никоя от работите, на които съм работила не се е гледало с добро око на постоянно киселите особи - нито от клиенти, нито от колеги, да не говорим пък за шефовете, а и по магазините вече задължително се усмихват. Не знам в кои среди се смята за слабост усмивката или за по-ниско положение. Със сигурност не в средата, в която аз съм се движила.
Виж целия пост
# 1 315
12 май 2016, 15:04 ч.
Нелия, когато обикалях по планините хората се поздравяваха и усмихваха.
В София не е така, но не можеш да очакваш подобно нещо в мегаполис. Направи ми впечатление, че в учережденията и магазините се променят нагласите. Само в магазинът на Клиник на Витоша имах драма, а аз дори и не обикалях, а директно казах какво търся. Вярно, че бях по къси гащи и джапанки, но исках определен продукт, който тук не се внася и си го платих.
Виж целия пост
В София не е така, но не можеш да очакваш подобно нещо в мегаполис. Направи ми впечатление, че в учережденията и магазините се променят нагласите. Само в магазинът на Клиник на Витоша имах драма, а аз дори и не обикалях, а директно казах какво търся. Вярно, че бях по къси гащи и джапанки, но исках определен продукт, който тук не се внася и си го платих
. 
# 1 316
12 май 2016, 15:05 ч.
В Бг си ходиш по улицата, гледаш си напред, срещнеш поглед с някого случайно и бързаш да отвърнеш поглед встрани, защото си мислят "тази пък какво ме гледа". Тук се усмихваш, усмихват ти се и си продължавате. Хубаво ти става някак.
В Дания са ме питали, правило им впечатление как като видим в Бг човек инвалид и сме обръщали поглед веднага встрани. Първо си спомних веднага как като дете бях чувала някакво поверие, че като гледаш някого в недъга, може и ти да станеш такъв. После си помислих, че всъщност са ни учили да го правим от учтивост, да не си помисли човекът, че го зяпаме от любопитство, да не се чувства неудобно. А на датчаните им се струва грубо да отместиш поглед по този начин. Но инвалидите все още са рядкост по улиците, повечето си стоят вероятно по-затворени и са по-необичайна гледка за нас.
Виж целия пост
В Дания са ме питали, правило им впечатление как като видим в Бг човек инвалид и сме обръщали поглед веднага встрани. Първо си спомних веднага как като дете бях чувала някакво поверие, че като гледаш някого в недъга, може и ти да станеш такъв. После си помислих, че всъщност са ни учили да го правим от учтивост, да не си помисли човекът, че го зяпаме от любопитство, да не се чувства неудобно. А на датчаните им се струва грубо да отместиш поглед по този начин. Но инвалидите все още са рядкост по улиците, повечето си стоят вероятно по-затворени и са по-необичайна гледка за нас.
# 1 317
12 май 2016, 15:07 ч.
Smile and world smiles with you! Хората са го казали.
Случвало ми се е в Торонто, отивайки на работа рано сутрин, да се размина с напълно непознат, който да ме поздрави. Разбира се, че ще отговоря на поздрава. Наскоро в една българска държавна служба, чакам в коридора. От съседен офис излезе напълно непозната жена и ми се усмихна. Бях много приятно изненадана! Усмихнах ѝ се и аз и поздравих.
"Униформата" във финансовата част на Торонто сутрин отначало ме шокира, елегантни мъже и жени с костюми, шлифери и маратонки, задължително стискащи в ръка картонена чашка с кафе. В офиса се сменят маратонките с по-елегантни обувки.
Виж целия пост
Случвало ми се е в Торонто, отивайки на работа рано сутрин, да се размина с напълно непознат, който да ме поздрави. Разбира се, че ще отговоря на поздрава. Наскоро в една българска държавна служба, чакам в коридора. От съседен офис излезе напълно непозната жена и ми се усмихна. Бях много приятно изненадана! Усмихнах ѝ се и аз и поздравих.
"Униформата" във финансовата част на Торонто сутрин отначало ме шокира, елегантни мъже и жени с костюми, шлифери и маратонки, задължително стискащи в ръка картонена чашка с кафе. В офиса се сменят маратонките с по-елегантни обувки.
# 1 318
12 май 2016, 15:09 ч.
Down under, точно това се опитвах да кажа - София не е България. Има голяма разлика между град с над милион жители и малки градчета, та дори да са областни. 
И не, не отвръщат масово поглед хората като ги гледам, нито аз го правя (изключвам София). Навсякъде я има тази разлика - между големия град и по-малките населени места, не само при нас. Виж в Париж дори мен ме потресе какви майстори са да не те погледнат никога в очите, ако не те познават, да се плъзнат покрай теб сякаш те няма. <ного зле се почувствах първия път затова. 
Виж целия пост
И не, не отвръщат масово поглед хората като ги гледам, нито аз го правя (изключвам София). Навсякъде я има тази разлика - между големия град и по-малките населени места, не само при нас. Виж в Париж дори мен ме потресе какви майстори са да не те погледнат никога в очите, ако не те познават, да се плъзнат покрай теб сякаш те няма. <ного зле се почувствах първия път затова. 
# 1 319
12 май 2016, 15:09 ч.
Да, в Испания сме. По-точно - в Северна Испания, Страната на баските . На 120 км от Франция сме. Понеже са се съчетали океан и планина, вятърът и дъждът са ежедневни. Като температури - зимата са падали до - 3 , лятото обикновено са около + 26, + 27 градуса. Случвало се е рядко - по обяд да стигат и до 40, но вечерта винаги е 20-22 градуса, с ветрец.
Няма да забравя, когато за пръв път пристигнах тук - на обяд около 38-40 градуса, ярко слънце, жега, а вечерта - 19 градуса. И много бързо се преориентирах от леката рокля с тънки презрамки към дънки и пуловер.
Виж целия пост
Ти не си ли в Испания? Мислех че там е все слънчево. 
. На 120 км от Франция сме. Понеже са се съчетали океан и планина, вятърът и дъждът са ежедневни. Като температури - зимата са падали до - 3 , лятото обикновено са около + 26, + 27 градуса. Случвало се е рядко - по обяд да стигат и до 40, но вечерта винаги е 20-22 градуса, с ветрец.Няма да забравя, когато за пръв път пристигнах тук - на обяд около 38-40 градуса, ярко слънце, жега, а вечерта - 19 градуса. И много бързо се преориентирах от леката рокля с тънки презрамки към дънки и пуловер
. Препоръчани теми