Странните порядки и навици в чужбина

  Точно от това ще да е 

Този беше голям психопат, в случая си беше баш проверка, после не ми ги плати тези дни в които съм била болна, въпреки, че дойде у нас и се увери, че и името си не мога да кажа. Той беше голям образ вобще.
Беше решил, че рецепционистите ще му плащаме ремонтите на скапаните асансьори, удържал малко от моята, малко от на колегите, па събрал едни 5000 евро накрая.  
После всички го съдихме с най-топли чувства и си взехме каквото ни дължеше.

В Лондон не са ми отстъпвали място нарочно в метрото и съм стояла права, но на места за възрастни, бременни и за майки с малки деца винаги съм сядала и хората стават ако са седнали там  и влезнеш с количка примерно.

На мъжа ми много повече му отстъпваха място с детето на не-регламентирани места. 

В Лондон също много се спира за да преминат пешеходци, но има навсякъде пешеходни пътеки и удобства, че да се бърза да се пресича на не-регламентирани места, когато на 100 метра по-надолу е безопасно.

В България ми отстъпваха място на опашката, защото някоя служителка ме забелязваше и привикваше. Отказвах понякога, но Имаше и негодуващи.

 Не съм молила да прередя някого никога с  малко покупки и се дразнех, че хората ме молеха да минат преди нас с количката.

Добре, че бебето ми беше спокойно и на всички опашки, пазаруване, банки и т.н. не ми е било проблем да си изчакам реда. Но в градски транспорт не съм се качвала там.

По улиците рядко ми спираха за да минем с количката, но аз пресичах само след много чакане и оглеждане да няма коли и на обозначени само за това места.
За никъде не бързах, че да си изложа живота на детето с бързане пред колите, оито видимо не спираха, дори да съм с предимство на зебра. 

В Канада също понякога отстъпват мястов автобуса, но пак си има обозначени места за деца и бременни, но тук детето ми е по-голямо и не ми е проблем да минем много назад и да седнем двете.
 А и тук не е така зает транспорта и винаги има места. Автобусите са почти наполовина празни.
Повечето хора шофират.

Иначе и тук си пресичат както им щукне и ми се чудят защо изчаквам светофари и не минавам направо. 

Тук направо ти пращат къмпани доктора ако решат.   Редовна практика по хотелите например (които са страшно много с много персонал), болните да звънят на охраната рано сутринта. В хотела, в който аз работех, това трябваше да се случи до 6 сутринта. Има, няма логика, това е. Първото нещо, което пита този от охраната е: "Кажи си адреса.". Да не говорим, че де що шеф има, всичките много държат да са приятели във ФБ с подчинените си. Една болна така я хванаха, че не е болна, щото пуска селфита от плажа. Да не говорим, че като почнеш да се разболяваш много, особено в неподходящ период от годината, направо те сменят. Отделно и болничните са фиксиран брой дни на година. В моят договор пише, че са 20. Иначе мога да си взема от семейния лекар колкото и когато поискам. Това е платен лекар и не е избран с някакъв формуляр, като в България.

Какво става ако примерно счупиш крак? Това са повече от 20 дни домашно лечение.

При мен също по договор са 20 дни, но това са платени дни по болничен без потвърждение от лекар. Ако получа болничен лист от лекар, това е отделно от 20-те дни.
Трябва да подчертая, че винаги така съм работила, защото така съм се договаряла. Мъжа също, пак защото така се договаря. Не съм запозната как е по принцип за останалите, защото не ми се е налагало.

Когато си изчерпиш болничния вземаш отпуск, неплатен отпуск, или ако имаш такава опция, short-term disability.

През август в цялата област Валенсиана се отбелязва "Отвоюването на Иберийския полуостров от маврите" - Entrada Mora. През целия месец в по-големите градове се провеждат паради с много музика и преоблечени хора в като мавритански и християнски военни униформи (доспехи) със съответното им въоръжение. От 12 години насам и аз вземам участие в някои от парадите - било то зад камерата или със костюм. Ето ви едно видео на TV Ontinyent от миналата година в което съм един от операторите и участниците. Приятно гледане :

След тези 20 плащат само здравната каса и работодателя не допълва. т.е. нямаш пълен доход , а много нисък. За такива слу4аи има допълнителни застраховки, които допълват до нормалния доход , но те са си скъпи. Могат да са полезни в слу4аи 4е плащате кредит и раз4итате на пълен доход ..,

Преди доста страници се обсъждаше образованието и каква държавна тайна са тестовете в клас в шведските училища
Е, тези дни случайно видях в едно основно училище как учителите унищожават такива материали (учебната година свърши преди седмица)
Напълниха чували с изрезки от тази класифицирана инф.
Специална фирма ще извозва и унищожава после този отпадък

И тук по подобен начин стои въпросът.
20-те дни не са гарантирани на всички. По закон са две седмици на година, освен за някои професии или случаи, в които с трудов договор е уговорено друго, т.е. повече дни.

една интересна статия за агресивността на мъжете
 http://www.spiegel.de/kultur/gesellschaft/gewalt-der-taeter-ist- … ne-a-1097493.html

Резюме за неразбиращи немски? 

Агресивни били. Даже не се питало ве4е за извършил някое особено жестоко престъпление дали е мъж или жена. по подразбиране : мъж.
Кога стават агресивни мъжете и защо стават и къде са по-агресивни ... ако станат агрсивни е въпроса?  Според мен въпроса е къде са по-културни, защото ако имат някаква култура биха могли да разберат какво правят. Или се лъжа

Един приятел беше наел детектив за един мениджър (!), който два пъти преди отпуската се разболяваше, съответно почивката му ставаше две седмици, а не една. Хвана го и го уволни, напълно с право и без угризения. Явно се случва често тук, защото съм чувала и от други, които са разказвали разни такива. Например някой се появява на работа директно от болнични със силен тен през месец май.