Странните порядки и навици в чужбина

Именно де. Контеса иска чиста британия

Няма начин. Бягай да спиш.  Аз умирам за сън, а не мога си легна по ред причини.

Не за първи път го казвам, Commonwealth от преди няколко години ги ограничиха и въобще вече не е толкова лесно за тях да дойдат тук, дори и като туристи, камо ли да работят. Не е каквото беше   Това е един от козовете на кампанията за излизане от съюза, да се дадат равни права на хората от вън, ако искат да работят в УК. Един вид ще има повече конкуренция и британците ще могат сами да си избират най-подходящите, така както е в Австралия или Канада примерно, а не само европейците да са с привилегии.
Може би защото съм от 2001 година тук, специално отношение заради това, че съм българка не съм усещала. А може и аз да съм като кон с капаци или по-дебелокожа   Гледат ме странно, когато ме виждат за първи път, заради английския ми и акцента, но като ми свикнат и вече няма проблем. Много рядко вече дори ме питат от къде съм, преди сякаш по-често ми задаваха този въпрос  

Сега имам взимане даване с полицията им, невероятно мили и любезни, а баш полицаят по моя кейкс е толкова чаровен. Викам на мъжа ми, как може такива хора да наемат за полицаи?! Те никого не могат да уплашат с този си вид и поведение  

Знаем Там, където е минал Александър Македонски все е Македония 

Това сериозно ли го пишеш? Явно е сериозно, щом не за първи път го казваш.  
Знаеш ли поне кои са точно държавите от Commonwealth, защото аз преди няколко месеца бях на тяхна конференция и имам ясен спомен, че например Австралия и Малта са от страните членки. Да не говорим, че кралицата беше патрон на събитието, придружена от половината си рода. Не ги бръснат за две стотинки Комонуелта, права си напълно.  Опънаха им тук две палатки и няколко пейки и им показаха пътя. 

Не, понякога невежеството в този форум надминава границите на всичко човешко. Без преувеличение!

Боже, в какви градове живеете и с какви хора контактувате, освен 1-2 случая на хора, целящи да ме засегнат, никой, никога не ме е гледал странно като кажа, че съм българка, никой не ме е питал няма ли да си ходя, никой не ми е показал каквото и да било лошо отношениe, никой не ме е обиждал, никой не ме е подценявал, никой не ми е отказвал услуга, ходила съм на две интервюта за работа и получих и двете работи, не съм била дискриминирана по какъвто и да било начин. Ако не беше миенето на чинии, щях да си помисля, че живеем в различни Англии.

Не е до градовете, МГМ, а до субектите. Криви ракети оправяне нямат.

Така е, но просто не разбирам някои хора. Не разбирам и идеята да сме мъченици на място, където всички тооолкова не ни искат, и всичко е толкова ужасно, но те сигурно са от онези с пистолетите, опрени в челото.

Чек, Австралия е част от Commonwealth, както Канада, Индия и Пакистан.

За съжаление понякога има неприятни случки... Моя приятелка румънка пътува в метрото през зимата, когато влиза малко момче със футболен екип, къси шорти, тениска, без яке и видимо замръзнало и треперещо. Момчето сяда до нея и тя му предлага якето си. При което останалите започват да гледат втренчено и някаква девойка се обажда: За какво му даваш якето си? Румънка: Ами трепери, студено му е. Англичанка: От коя държава си? Като научава,че е от Румъния се изцепва: Абе недей да лъжеш, ти това го правиш щото искаш да му откраднеш парите. 
Аз пък веднъж бях из провинцията и решавам да се изкача на един хълм, то се оказало,че съм навлязла без да искам в частен двор и един дядо излезе веднага да ме разпитва и естествено пак главния въпрос е : ОТ КЪДЕ СИ? ... Има ли значение от къде съм, извиних се и казах, че не съм разбрала, че съм в частен имот, то човек да не може да се разходи из природата без да стане подозрителен. А тук англичаните масово ходят по разходки иначе.
С един приятел румънец обсъждахме темата и той каза, че абсолютно всеки път когато клиент го заговори и му чуе акцента пак задава въпроса от къде си и той, както и аз получаваме неприятното чувство, че не ни питат от любопитство а ще кажеш, че преценят дали си годен за комуникация  или да стоят колкото се може по-далеч от теб. Ако не им хареса държавата започват да се държат резервирано. Румънеца твърди, че поради тази причина вече депресия го хваща някой като го попита от къде е.
Като цяло повечето млади хора на работа, в университета и т.н. не са някакви остри расисти, има един свещеник към унито при който правих доброволен труд човека даже е отворил център за бежанци и е най-толерантният англичанин, който съм срещала - вечно усмихнат и позитивно настроен към всякакви чужденци. Ама при случки от горния типаж ми става тъпо.

И има и филм създаден по нея - Борис I част 2 "Слово за буквите":

Този някой да се занимае да разбере себе си, а не да се занимава с анализа на "някои хора" , защото му е по-лесно.


Какви две работи полу4и?

Много ми е интересно, вие не питате ли хората откъде са, особено ако чуете странен акцент. Въпросът може да е бил съвсем добронамерен, от интерес, а може и да не е. Повечето хора са подозрителни към непознати, българите всъщност една идея повече от англичаните, най-малкото защото по-рядко имаме досег с чужденци.

Мърморанке ,  не беше ли ти с многото драми в работата си в Англия или те бъркам с друга ?
Имаше бая драми с колежките си , които разказваше в темата за българите в Англия  ?

Според мен да те питат откъде си е напълно нормално. Не е нужно да ни гони параноята, че всички го правят за да си кажат "аааа, виж го тоя откъде се е пръкнал, няма да си общувам с него".  По-често е просто любопитство. И мен ме питаха особено в началото редовно, пък не съм си и помисляла че е с лошо. Но много зависи все пак и от средата и от населеното място.