Странните порядки и навици в чужбина

15 септември е националният празник - ден на независимостта. Отбелязва се с типичните за тоя край пъстри паради в национални носии, детски барабанни оркестри, олелия и цигания. Малко е като селски събор, но е весело. Използват почивния ден, за да се събере семейството.

Предпочитам 1 август - деня на светеца-покровител на Манагуа. Освен горното, тогава има и грандиозно конно шествие. Миналата година участваха 3500 коня. Изумителна гледка е горещо секси маце върху танцуващ кон. Или як латинос върху першерон.

26 Януари е денят на Австралия. Празнува се със заря. До миналата година, понеделникът след 26 беше почивен ден, независимо кога се падаше датата. От тази година се празнува на датата. Т.е ако е вторник се работи в понеделник и сряда. Преди беше, ако е вторник, сряда или четвъртък се пояива в понеделник. 

Обясних го ужасно  .

Аз също не знаех, че schweiz означава "възвишение".
Иначе да - интересно е, че имената на населени места и улици завършват на berg, burg или walt. Доста често срещано е, особено тук, около мен. Съседното село до нас се казва Stromberg. Превеждам си го като Планина от ток или Токовата планина.

при нас има много  завършващо на "берг", "хайм" , "лох"
доколкото знам тези на "хайм" са обикновенно малки градчета , нещо като умалително

Интересно намерих във връзка с наименованието на Ерцгебирге. Тя е между няколко "швайц"-а Сексише, Бьомише и Френкише и е по-висока, планина е, не е масив с възвишения. Може затвоа да се казва така. 

Die Silbe „Arch“ ist auch in Monarch enthalten, „Erz“-Bischof (engl. archbishop), „Erz“-Engel (archangel), Arch(e) u.ä.

Живях в самия град от 2004та до 2015та- така че питайте. По темата романи могат да се изпишат  .
Разделен на много и твърде различни части, Ню Йорк е градът на ВСИЧКО. Ако нещо някъде по света го има, то определено в един или друг момент е намерило път за насам (било то хора, неща или идеи). Също бих казала е градът на въображението- ако можеш да си го представвиш можеш и да го направиш- поне в света на модата, изкуството и строителството. Напследък се опитват и силиконовата долина да докарат насам.
Аз се влюбих в Ню Йорк яко и си казах, че на всяка цена трябва да се пробвам "да го направя тук" както казват месните.
"Истинските" Ню Йоркчани "Манхатънайтс" (Manhatanites) са студени (наричат ги със синя кръв- blue bloods), изтънчени, с невероятен вкус и дълбоко разбиране на всякакви теми и или се правят на или наистина са недостъпни. С винаги развиващо се образование и кариера, те пътуват из света (някой интересни редки птици никога на напускат Манхатън), но винаги поддържат главна резиденция в Манхатън, носят се в собсвен изработен стил, които казва всичко и общо взето са впечатляващи от всякъде. По темата кой се счита за Ню Йоркчанин и кой не много може да се пише и съм сигурна, че много хора няма да се съгласят с мен, но това е моето мнение според моите наблюдения- те са родени тук, или са живяли тук от малкитук  или са тук от няколко поколения и не са напуснали. Ню Йоркчаните от Куихнс, Бронкс и Бруклин и Стейтън Айлънд са много по-топли и отзивчиви, разговорчиви и помагащи и изобщо с тях "мохабета" става сравнително лесно.  Готови да споделят техните имигрантски историй и да те поканят на чай или кафе дори или бира. Добре, че са теили иначе новодошлите хора няма да се оправят със събуей (subway) в началото и ще се загубят безпомощно.
Любимо място- Метрополитън Мюзиум ъф Арт (Metropolitan Museum of Art)- още не съм го обиколила, всеки път намирам нещо ново и времето лети. Да не говорим, че навън на стълбите става шоу- уличен джаз и то все едно си в Ню Орлеанс.
Какво друго обичам? Ресторантите- да опитвам нови ястия. По едно време бях на корейска вълна, така че ходих в "Корейския град"- част от Мидтаун. После бях на Перуанска, после Бразилска, и т.н. Мексиканската, японската, китайската, гръцката, тайландската и други са навсякъде, но за по-изисканите представители на този тип кухня си има подбрани места. Също напоследък най-добрите места са "Новоамериканските"- изобретяват много интересни коктейли с билки, екзотични плодове и есенций.
Струва си човек да дойде тук, с времето мога да кажа, че най-трудните ми места са туристическите трапове- никак не обичам да се окажа там. Тълпите са невероятни, туристите като в някакъв доста глупав транс, заведенията безинтерестни, нищо чудно, че само по веднъж ходя на някакви "събития" като запалването на украсите на Коледната елха на Рокъфелър и после си казвам това е, повече не.
Обичам- Ийст Вилидж, Уест Вилидж ( East Village, West Village ) - всичко там е супер- парковете, кръчмите, уличните изпълнения, че и някоя звезда може да се види чат пат как се разкарва с латето и кученцето си или бебето или гаджето. Трайбека е яко, Сохо-  и разбира се Бруклин (Дъмбо, Уилиамсбург)- са си моите места.
Централ Парк- Central Park- препоръчвам го горещо! Също и Ъпър Уест Сайд- Upper West Side-  хем по изтънчено хем все пак сладко. Ъпър Ийст Сайд - Upper East Side- си струва да се види заради магазините и хората, които се виждат по улицата.

Лошото е, че хотелите в града са ужасно скъпи и даже един горе долу поносим хотел е на доста солидна цена. Чувала съм, че на Еър Би анд Би се намират по сносни неща, но разбира се тогава спиш в апартамента или къщата на непознат и това особено тук си носи собствени изненади.

За моите години тук най-ценното, което съм добила са културата и приятелите. Обожавам хората, с които се сближих тук- интересни, страстни и винаги близки, даже сега да сме разделени и надалече. Ню Йорк приема различните, талантливите и "преследваните, за това, което са" хора (например гейовете) много добре. Те тук намират разбиране, други като тях и най-вече позитивни чувства. Тези хора правят града толкова уникален. Хората тук никога не са едно нещо- те са много неща едновременно и винаги се променят и затова и града е такъв- винаго се променя. Даже една пресечка, да си мислиш, че я знаеш, отиваш там да търсиш нещо и с учудване се луташ- защото на негово място има нещо ново- отворил е нов магазин предлагащ уникална стока или услига (японски торти правени по уникална тайна технология например- блата е с финната текстурата на гъба, крема е над 7-8 см. и ефирен като облак; дрехи направени изцяло от посаден бамбук- и то вечерни рокли) и т.н. и т.н.  И разбира се моята информация е вече остаряла, защото от година живея в събърбс и да, на 40 мин с влака съм до Пен Стейшън, но определено не съм в крак с най-новоте заведения и магазини и моди. Всеки път като отида тези дни, а то не е често, осъзнавам, колко много нови неща са се случили...
 
Ако някакви въпроси имате, питайте, ще се опитам да отговоря.
Kакто казват местните хора- "you never know"- някой ден може да наминеш насам. 

А какво ще кажете за здравната система във вашите държави?

Лично за мен, едно от най-омразните и най-лошо уредените неща в Америка е здравната система. Застраховките са скъпи, услугите са безобразно високи, чакането за час е нетърпимо дълго, и т.н. Последните години с Обамакеър (здравна застраховка, която е задължителна за всички) положението е по-добре за някои хора и по-зле за други. Например, преди няколко седмици ми се наложи да отида до Бърза Помощ - преглед, спешни изследвания, горе долу няколко часа там, но без операции и сложни процедури - тъкмо дойде сметката - $4000. Само част от това се покрива от здравната застраховка, а имай предвид, че нашата е сравнително хубава. Друг пример, тъй като след няколко месеца ще ми се наложи да ги ползвам тия услуги - раждане в зависимост от щата и от болницата е приблизително от $10 000 до $50 000 и нагоре. Пак само част от това се покрива от застраховката. И последно - наш приятел претърпя много лошо падане със ски - и двата му крака бяха натрошени и последваха множество операции, пирони, шини, ужас - оправи се, но сметката му накрая беше $250 000. Част от това го покри застраховката, а останалите пари ще си ги изплаща с години.

Ако човек има хубава работа и съответно добра застраховка, системата е много добра или поне това сочи моят собствен опит. Ако, обаче се минава през Обама кеър, нещата изглеждат доста по-различно  като различието се изразява в цени, ограничения и пр. Помагах на позната да направи такава застраховка и да си призная, стана ми лошо от това какво трябва да плати тя и семейството и и какво получават в замяна

Daylily, и аз си мисля, че зависи от застраховката. Обама кеър нямам идея как действа.

Действа зле, много зле Условията бяха ужасни, а цените - дваж повече.
Дано програмата си иде по пътя, че иначе зле за много хора

То какво лайно е здравната система в САЩ ни го показа във филм по действителен случай легендата  Дензъл Уошингтън!   Само забравих името на филма...скоро го даваха и по НВО Източна Европа.

Обикновено не се трогвам от филми. - Но тъй като се е доказал  Дензъл Уошигтон че в лигави филми никога не е участвал и ти става ясно какво е положението в УСА  болниците и със здравните осигуровки и застраховки от този филм.

Джон кю се казваше май филма.  Драма по действителен случай от 2001г.

Не съм гледала филма, но базирайки се на моят опит, здравната им система е перфектна, ако:
- имаш добра застраховка
- доходът ти е под жизнения минимум и покриваш куп др изисквания.

Нещата, които съм чувала за Обама кеър не са цветущи.
Имам колеги на 70+, които все още работят само заради застраховката ( аз си живеех с идеята, че Медик кеър, или както и да се казва застраховката за хора над 70+ покрива всичко, но се оказа не съвсем така).

+1.
 Моите наблюдения сочат същото.
Ако човек стигне до Medicare, за да се чувства добре, задължително трябва да има и  supplement застраховка.

Може ли някакви по конкретни цифри ?

И как става номера с добрата застраховка и ниският доход? Нали за да си покриваш застраховката трябва да имаш добри доходи?