Странните порядки и навици в чужбина

В Рема има безплатни - тези на зеленчуците са си безплатни, с дръжки и достатъчно здрави да се ползват и после. Не са огромни, но все пак.
Отделно по козметики, бельо, дрехи, обуща и разни други магазини, никога не са ми таксували торбичка.
Може и крона да е и моя грешка да е точната сума, гледах сега из касовите бележки, но не намерих.
И все пак - крона в Норге за торбичка и 20 ст. в България за торбичка не са ми съпоставими някак.

Малките торбички с дръжки са безплатни навсякъде, също и торбичките без дръжки.

Наистина ли си предават парите ръка в ръка    На мен не ми се нрави да пипам хората, рядко ми се е случвало да ми подават нещо в ръката и винаги ми е неприятно - дори да ми е познат или безкрайно симпатичен 

На мен пък ми е адски неприятно да ми хвърлят парите на масата, сякаш ми подхвърлят милостиня!

Е, ако ми ги хвърлят, и на мен няма да ми е приятно... но каквото и да ми хвърлят, няма да ми е приятно - самото отношение дразни.

Кажете има ли някаква особеност на първия учебен ден. Ей сега се връщам от училището, малкия е 1 клас. Имаше сигурно 5 родителя. Няма цветя и фанфари, абе като всеки друг учебен ден.

Е, то и аз същото написах. А торбичките в Рема са за плодове и зеленчуци и ми е неудобно за една крона да слагам в тях други продукти....

В Шотландия торбичките се продават от около година, преди това бяха безплатни навсякъде, т.е. безплатни за клиента, въпросният данък го поемаше търговеца. След това някакъв закон прокараха, според който торбичките задължително се таксуват по 5 пенса тези тънките - за да се намали разхищението, че те не са рециклируеми с другата пластмаса, рециклирали ги отделно и не било екологично, много се разхищавало. Аз си бях накупила от Франция едни сгъваеми торбички, много красиви и се сгъват много удобно, няколко техни вериги супермаркети ги продават, както и едни по-големи от нещо като импрегниран материал, но после пуснаха и тук вече по-големи торби масово и не толкова скъпи. Сега имам сигурно десетки, из къщи, в колите, в чантите - и все забравям хехехе, но не взимам от тези малките, въпреки че като взема, ги ползвам след това за кошчето в тоалетната, че е малко, В някои магазини торбичките не стават за нищо, късат се, ако се напълни торбичката (Теско например), в други магазини са читави. Интересно, че евтините магазини от германските вериги - Лидъл, мисля и Алди, имат тънки и нетрайни торбички по 5 пенса и по-плътни, найлонови, с дръжки, по 9 пенса, отделно продават и по-плътни или за замразени продукти. След като задължиха търговците да таксуват торбичките, те се таксуват абсолютно навсякъде, в магазини за дрехи, в супермаркети, навсякъде. Единствено не е таксуват едни прозрачни много тънки торбички с дръжки, които са на плодовете и зеленчуците - като купуваш насипни домати, да кажем, си ги слагаш в такава торбичка. Но тези на касата се таксуват във всички магазини. Не съм ходила на пазар и не знам там дали ги таксуват.

Тук подови настилки от мрамор няма (или поне аз не съм виждала за толкова години), вероятно заради това, че е студено. В домовете преобладават мокетите, след тях са ламинатите и дървените подове, които са и най-скъпи, някои слагат и килими, но рядко са от тези тип персийски, които познаваме от България, тук им казват "турски" и са доста скъпи. Това, което ме шашкаше отначало, беше, че на много места има мокети дори и в банята, до ваната. У нас също беше така, като се нанесохме, та докато махнем мокета, слагах дебела изтривалка до ваната, че и понякога отгоре аз постилах кърпа, та като се излезе от ваната, да не се намокри мокетът навсякъде. Мислех, че ще пръска от ваната навън, но не се случва - тези стъклени екрани вършат идеална работа, но дори и със завеса във ваната е достатъчно. Трябва да призная, че сега, като изляза от банята, обичам да шляпам боса из къщи по мокета, така ми е приятно. Повечето хора, които имат ламинат или дърво на пода, с които съм говорила, признаха, че откакто са сменили настилката, им подвява и им е студено на краката, въпреки че къщите са уж добре изолирани. Да не забравя да добавя, че тук вятърът е доста силен, когато задуха, и доста повече месеци в годината са хладни. Когато ходя на гости в къщи с ламинат или дърво по пода, все ми е студено.

За правенето на ремонт след нанасяне в нов дом, според мен е индивидуално, не съм забелязала някаква закономерност. Обаче, друго съм забелязала - като решат да си подновяват кухнята, "купуват" цяла кухня - шкафове, вградени уреди и т.н. и старите ги изхвърлят, дори и да са работещи. Понякога се случва - сменил печката, защото старата не работела и след няколко месеца решил да сменя цялото кухненско обзавеждане - новата печка и тя заминава на боклука заедно с всичко друго. Това го знам от познати, които са в бранша.

За отделните кранове за топла и студена вода е до традиции, според мен. Аз отначало много се дразнех, не можех да си измия нито ръцете, нито лицето нормално, но бяхме под наем и нямахме право да правим никакви промени. След това му намерих цаката и свикнах - пускаш и двете чешми да текат, в шепите си наливаш малко студена вода и отгоре - топла до желаната температура. Сега изобщо не забелязвам, когато се наложи да се мия с такива разделени кранове, дотолкова съм свикнала вече, но в повечето обществени сгради са със смесители вече.

Когато ти връщат пари в магазина, откъсват касовата бележка, взимат рестото и в ръката ти слагат касовата бележка и отгоре - рестото ти, в ръка. Няма чинийки, на които да се слагат пари изобщо, както е в България. Касовата бележка се дава задължително, ако плащаш с картата и тя е до служителя, той я вади от апарата, слага касовата бележка до нея и ти ги подава. В повечето супери апаратът за карти е до купувача и ти сам си я слагаш и вадиш. Но когато плащаш в ресторант, например, там сметката се носи в чинийка или портфейл и рестото пак там ти го слагат, не ти го подават в ръка.

Такава мода да се ходи с хартиените торбички от дизайнерски магазини вместо дамска чанта не съм забелязала. Може да се случи някоя булка от квартала да си вземе само портмонето, платняната торба и ключовете и така да отиде до магазина, но иначе няма такъв обичай.

Никаква особеност  Качвам ги на автобуса сутринта и следобед си ги вземам 

Както бях писал в друга тема се бях “сприятелил“  в фейсбук с една индийка родена и израснала в Лондон. Името и е Bhanita а братовчедка и се казва Anita, та както казвах тази Bhanita казва на братовчедка си Anita, че иска да я посети удома със съпруга си за обяд или вечеря ако можела да им насрочи ден и час за да и отидат на гости, а братовчедка й  и каза, че не може да ги приеме защото имала работници удома които ремонтирали домът и.

И в БГ питат клиента желае ли торбичка,моля...Живея във Варна .И в малки и големи магазини питат клиента.Била съм и в по-малко селище,И там питат.
Кикамора,моля те ,напиши в коя държава са ти слагали парите в ръката в магазин,моля те.За мен това си е СЕНЗАЦИЯ!Къде ли не съм била по света,такова чудо не съм виждала...да ти връщат рестото в ръката Ще я посетя тази държава само заради това...

Мила, а не си ли попарваш ръцете като ги сложиш под топлата вода?   от доста време се опитвам да си го представя.  

Защо е тази драма с торбичките? С цел опазване на околната среда и по-малко разхищения е направено, не за да ни е гадно. Аз винаги си нося една платнена сгъваема торбичка в чантата, до навик е.

И тук често ти дават рестото в ръка и определено не ти го хвърлят като на куче. Не виждам какво странно има. Това са си разписани правила в някои вериги и може да изхвърчи касиерката ако не го спазва.

adi-ko, не съм Кикамора, но мога да кажа, че тук, в Испания, рестото ти го дават в ръката. Може само в нашия район да е това, нека кажат останалите момичета, които са в другите области на Испания. Клиентите също подават банкнотите и монетите - на продавачите, не ги оставят на плот, чинийка или нещо друго.

Кое му е особеното на това да не искаш гости, когато имаш майстори в къщи? В такива случаи и аз бих отказала и без да съм индийка.

За мен е странно това, че иска насрочване на ден и час за покана.