Добър ви ден!
Сутринта написах един пост да ви приветствам с утрото и след това лаптопа се рестартира сам и повече не видях ни текст, ни музиката, дето си бях пускала. Но, не повторих, че бързах, бях се успала, от мен и детето. А днес са последните му изпити. Сутринта в училище, а довечера в спортния клуб по айкидо.
Ихичка, ти май вече втори ден ни предлагаш черешки. Ще взема да ида да потърся този плод, че ми се доядоха. А на щерка ми са й любим плод. А и малкият ги обича много.
Янче, добре, че е само рамката, че не и стъклата. Ще ги оправиш, вярно, че излишни разходи, ама си трябват пустите му очила.
Кога приключва Анжи? Джилинка, добре ни каниш на среща, но на мен парашутът днес не се отваря. Ще ходя да гледам детето на айкидото. Имам официална покана. Следващият път, ако е рекъл Господ.
Поднасям ви поредна порция стихове. Отдавна не съм го правила.
Скрит текст:
ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ
ИКЕБАНА
Измивам глинения съд на битието
с вода от извора на капещото време...
На изток плавната дъга на хоризонта свети
като изгубена в тревите диадема.
Ще чакам оня първи лъч, пробол мъглата,
да стане Син* на утринната морибана*,
и ще скрепя за него с възелче от злато
самотен лист предизгревно мълчание.
Аз знам – дълбоко някъде у мен душата ми
долавя приказната музика на цветовете,
разчита древното писмо на ароматите,
хайку на формите на сухите дървета.
Затуй изплаквам глинения съд на дните си,
на дъното му слагам шепа истини,
добавям рехавата сянка на върбите,
самотна клонка дива вишна неразлистена;
запазил съм черупката на стара речна мида,
подреждам късче мрак до камъче сияние,
крепя ги с корен сух от вчерашна обида...
О, целият живот е икебана!
За него рикка* и тябана* са излишни,
той не подрежда по законите на нагеире* –
тук съвестта е стрък бамбук, сърцето – суха вишна,
а в токонома* икебаната не се събира.
Но аз не бързам. Под ръцете ми минава
мозаечната купчина, пред мен събрана –
разчитам спомени, преглъщам болка, оцелявам...
Живея ли?
Подреждам икебана.
________________
* Син – основен стрък в композицията; допълват го Сое и Тай;
* Морибана – композиции в плоски вази върху кензан;
* Рикка – стоящите цветя – композиции с изправени цветя;
* Тябана – икебана с едно цвете – обикновено такива
композиции съпровождат чайната церемония;
* Нагеире – цветя, хвърлени във водата – композиции във
високи вази;
* Токонома – специална ниша за икебана в японския дом
ИКЕБАНА
Измивам глинения съд на битието
с вода от извора на капещото време...
На изток плавната дъга на хоризонта свети
като изгубена в тревите диадема.
Ще чакам оня първи лъч, пробол мъглата,
да стане Син* на утринната морибана*,
и ще скрепя за него с възелче от злато
самотен лист предизгревно мълчание.
Аз знам – дълбоко някъде у мен душата ми
долавя приказната музика на цветовете,
разчита древното писмо на ароматите,
хайку на формите на сухите дървета.
Затуй изплаквам глинения съд на дните си,
на дъното му слагам шепа истини,
добавям рехавата сянка на върбите,
самотна клонка дива вишна неразлистена;
запазил съм черупката на стара речна мида,
подреждам късче мрак до камъче сияние,
крепя ги с корен сух от вчерашна обида...
О, целият живот е икебана!
За него рикка* и тябана* са излишни,
той не подрежда по законите на нагеире* –
тук съвестта е стрък бамбук, сърцето – суха вишна,
а в токонома* икебаната не се събира.
Но аз не бързам. Под ръцете ми минава
мозаечната купчина, пред мен събрана –
разчитам спомени, преглъщам болка, оцелявам...
Живея ли?
Подреждам икебана.
________________
* Син – основен стрък в композицията; допълват го Сое и Тай;
* Морибана – композиции в плоски вази върху кензан;
* Рикка – стоящите цветя – композиции с изправени цветя;
* Тябана – икебана с едно цвете – обикновено такива
композиции съпровождат чайната церемония;
* Нагеире – цветя, хвърлени във водата – композиции във
високи вази;
* Токонома – специална ниша за икебана в японския дом
О, Светле, с теб се сблъскахме. Радвам се, че си се подобрила, особено с кашлицата. Прегръдки!
Освен туй не ми стано ясно как и къде го искаш прицънцурването, щото ние в три различни посоки - Маринка на айкидо, аз при сиропа за кашлица, Флото при панихидата.
Твойта работа излезе като мойта. Тръгвам за някъде, забравям защо съм тръгнала 
. А преди можех 
...Имам същите метални кастанети... Имах и един шал с ресни. Танцът ставаше още по-красив. Веднаж си бях забравила шала, та се наложи да танцувам в един ресторант с покривка от маса. Лично управителят ми разреши. Ех, какви времена бяха...