Чакаме с голямо нетърпение, майско ново попълнение !Бъдещи мами над 35

Пропуснах да кажа, че стискам палци при брат ти нещата да се подредят здравословно, и да му уври главата.
За другата ситуация. Понеже аз доста пъти за последните десетина години съм все на някакви режими - разделни, житни, лунувания да споделя. На времето, когато сме се събирали в свеки по някакъв повод и се паднеше да съм на режим, свекър ми правеше муцуни, той хич не обича някой да се цепи от колектива. До момента, в който аз спрях да коментирам, какво ще ям, и какво няма. Вземам си само това, което е по моята част. Например, ако съм на белтъчни и ми сервират агнешка дроб сърма, ще си очопля дреболиите, казвам го без да се шегувам, без да коментирам какво и що. Ако ме попитат, ще кажа, че това ми се яде. Какво, ще ме застрелят ли? Била съм и на по-сериозни режими - на житувания. Ами особено, когато съм била с някое дете, а това е било с бати, че откак се е родил дребния, нещо им секнаха мераците да ни канят  , тогава просто си се занимавах с него, с неговото хранене, внимание и т.н. Участвам в разговорите. Е, не всичко пък е ядене на едно събиране. Казвам събиране - защото това е по-кофти варианта. Ако е във вас. Ами да си готви каквото си ще, да си яде каквото си ще. Вярно, като обичаш нещо, не е лесно, обаче пък, няма как всички да ни мислят нас, кога какво ще ядем. Тук опира до волята, която си признавам, на мен напоследък ми липсва, и ми личи. Ама все ще се стегна някой ден. Та...другата част е много по-важна. Това, че ТМ не те е подкрепил в случая. Обаче пък, я виж от неговата страна, той е свалил килограмите, които са му били в повече, и вече не му е проблем, да съгрешава. Не е проблема, в това, че е решил да хапва. Ние правим същото с ММ обичайно, почваме заедно режима, той на първия месец го "напуска", щото си е свалил неговите...а аз си продължавам. По-скоро е неприятно, че убеждава теб, какво толкова като хапнеш, с две думи иска да разколебае волята ти, която в случая, както обичаш дроб-сърмата става още по...сложна. А свеки - ами тя досега не е била съобразителна, ако си мислиш, че оттук нататък ще стане - ама мнооооооооого грешиш. И друго - по-зле ще става. Дори собствените ни родители не са същите с годините, колкото и е тъжно това. То, не че ние ще сме същите, или сме същите де. Затова, опитай се да видиш от друга гледна точка нещата. Ти си на режим, гледаш себе си, когато ти е деня за нещо, си хапваш от него. Аз например бих й казала да ми задели от агнешкото, да не го омесва с ориза, че да мога и аз да хапна. А не да я убеждавам кой кога какво щял да яде. То е същото, ама с други средства. А доколкото ТМ ще гледа и слуша майка си, ами дразнещо е, ама решението е просто да живеете някъде далеч от нея. Лесно-трудно, няма друг начин. За мен поне. Погледни от друга гледна точка ситуацията - ти вече си мама, сбъднала си най-голямата си мечта. Имаш си здраво и спокойно детенце, имаш време да полагаш грижи за себе си. Отслабването не се случва винаги с такива темпове, но е важното, че полагаш усилия. Ами...аз ти препоръчвам един хубав филм, хубава музика, ти другото си го направила   Аз те разбрах, дано с многословието си, успееш и ти да ме разбереш правилно.

не че някой ме пита , обаче като сте отворили тема за свекърви 

Някой писа по-нагоре, че е важно аз какво съм готова да дам. Не мисля, че има какво повече да дам в това отношение. Ако факта, че се съгласих да живея по този начин не стига, няма как да мълча безропотно и да целувам ръка, че са ме прибрали в златния царски дворец едва ли не от улицата. Историята има много дълга предистория и наистина е сложно. Въртяха се схеми, правиха се уговорки... никой не ми е виновен, че се вързах на куци оферти.
Знам, че не свекърва ми е проблема и съм го казала на когото трябва. От време на време му го повтарям, когато е очевидно, че го е забравил...