По пътя на мечтите - обща дискусионна тема 7

Герда...аз много съжлявам. Сви ми се сърцето докато четях написаното от теб. Не знам как да продължа... Прегръдки!! !

Благодаря за милите думи и подкрепата.
Аз все сънувам, че ни викат някъде си,  за да ни дадат намерено бебе.

След аборта ми също сънувах често бебе. След като преживях нещата, което беше при мен трудно и спрях да сънувам такива неща.
Нашето бебе мина обстойна ФМ. Всички показатели са добре. Пак момченце ще бъде.

Феичке, радвам се много, че всичко е наред  
Все така да е занапред  

Мина поредната лапароскопия. Махнали са остатък от тръба. Предните са си оставили ръцете. Имало малко сраствания и тях са отстранили. Хубавото беше, че имаше яйцеклетка и са аспирирали и нея. В перфектно качество била. Но до вчера, около 20 часа след процедурата, не ми казаха дали има оплождане. Нещо се сривам емоционално и си го изкарвам на семейството. Виждам неуспеха само в себе си и се чувствам АЗ виновна, че не мога да даря с бебе съпруга си и детето ни. В клиниката мина психолог, ама отвеян та отвеян. Говори глупости и фразата ЩЕ СТАНЕ ЩЕ СТАНЕ... още повече ме подлудява. Осен лапароскопии една след друга, другооо няма. Незнам момичета, това е изключително психическо мъчение
Днес се надявам да ни кажат, че има оплождане
От друга страна беше непредвиден опит, но на касата на клиниката не ги вълнува успешно ли е или не е! Прибират си парата в хиляди! Незнам... дори незнам и какво да ви се оплаквам. Беше предвидено след лапарото да очувствим яйчника и да правиме стимулация. Вече се чудя до кога ще издържа. Това са пари и нерви и недоверието само расте.
Незнам вие бебета ли сънувате, ама аз сънувам само глутница от кучета
Неспокойна съм и разтревожена и това вече ми личи. А съпруга ми и детенцето ни са изключително прекрасни същества.
Като говориш с докторите едва ли не вървиш подире им на бегом подхвърлят нещо и беж да ги нема.
Също така, все още ми дават надежда да сме чакали днес обаждане. Направо ще изгреза мебелите от яд!
От яд към неизвестните, които са без отговор и посока!!!

ВикториА, аз с риск да прозвуча безчувствена (а не е така), ще кажа само, че вече имаш едно детенце и това е благословия. Много от момичетата тук нямат и това. Не го казвам, за да те успокоя и да се откажеш, а по-скоро да помислиш дали са оправдани нервите, които влагаш. Каквото и да се случи, когато и да се случи, ти вече имаш едно слънчице, съпруг до теб и семейно щастие. Никой не може да ти ги отнеме Рано или късно всичко ще си дойде по местата, ще се нареди, ще видиш.

Кристи, изобщо не звучиш безчувствена, напротив. Това, което казваш аз го знам и съм Благодарна на Вселената и Господ, че ги имам и са до мен. Просто аз се чувствам виновна за всичко. Детето ни плаче при всеки неуспех, съпруга ми стиска зъби. Яд ни е, че се чувстваме, като касички и абсолютно никакво обяснение за нищо не получаваме. Защо буксуваме на едно место и какво да правиме? Тъй като съм без тръби и няма как да се осланям на чудесата в природата
Просто искаме логично обяснение и насока от екипа на "заведението". Такова за сега няма!
Помрънках малко

остатъка от тръба е доста логично обяснение 

Да, точно тази недодяланост и мотаене и потъване на пари в нищото е изнервящото. Ние знаем какво искаме и си плащаме за неопитността. Незнам как се чувствате вие, но на мен ми е крайно обидно всичко това. Не може с усмивка на касата да ни прибират парите, а обяснение нулево. Ок, пари се изкарват, но отношението си е друга материя. Незнам май засукано звуча

Те така, чакаме си щъркела

ВикториА, така добре те разбирам... Години наред правя опити, години наред изследвам какво ли не, години наред ми се обяснява, че няма причина да не стане и че неуспеха е просто малшанс. И през всичкото това време, всеки неуспех е съпроводен със срив във взаимоотношенията ни. ММ всеки път задава въпроса "защо не стана този път" и всеки път като отговор получава вдигане на рамене. Минават седмица-две и с новия цикъл се зараждат и новите ни надежди. И така до откат. В началото се запознах в чакалнята с жена, която каза, че не помни колко опита има. Не ги брои вече. Гледах я невярващо и не можех да си представя как така няма да знаеш за кой пореден опит се редиш. Ами сега и аз съм така. Изгубих им бройката и на опитите, и на трансферите, и на лапаро и хистероскопиите, а за пункциите да не говорим. 

И аз като теб се чувствах виновна, заради неуспехите и затова се реших на крачката ДЯ. Ами и така не стана. И вече не зная какво да мисля. Уж нямам проблеми, уж в ММ проблемите не били чак толкова сериозни, че да не стане. И въпреки това, просто не става. Има моменти, в които си мисля, че няма сила, която да ни раздели. Но има и такива, в които сме на крачка от раздялата. Сега сме си дали срок още 6-7 месеца и приключваме с опитите. Вече се моля приключването да е само с опитите, а не и с брака ни.

Съжалявам за отклонението, просто исках да ти кажа, че това което чувстваш, не е изолиран случай. 90% от момичетата, които пишат тук са на същия хал като нашия. И тези, които в момента са бременни минаха по този път. Стискай зъби до следващия опит и това е 

Аз продължавам да съм блокирана, но сама реших да започна дуфастон, за да предизвикам някакъв цикъл. Ясно е, че по-зле няма накъде да стане, пък да видим 

*papaya*, ВикториА, всичко това в една и съща клиника ли се случва?

Папая, освен да си пожелаем УСПЕХ друго не ни остава. Жалко за това което се случва с повечето от нас. Току що звъннаха ембриолозите и казаха, че няма оплождане и приключват. Попитах за качеството на Я и казаха че била перфектна, но оплождането било 70% Поне ме поуспокои това малко или много. Този месец ще правиме последен опит. Каквото стане, стане. Зададох много въпроси на ембриолога, но каза че ще събеседваме с доктора заедно в екип. А да видиме. Пия си Дуфастона, антибеотика и добавките и чакаме
Кристи, няма клиника в която не сме били...Единствено в Щерев достигаме до някъде изобщо. Поне там се добират до Я и оплождане сме имали и трансфер, но заради грешки на други "майстори", оставящи част от тръба нещата не се случват. Абе... да слагам цедката на устата

Кристи, последните 4 години и повечето ми опити са в Надежда. Докато стигна до нея обиколих всички софийски клиники. Изпреварвам въпроса "какво правиш още в Надежда" с отговора, че вече не ме искат никъде   На завидните 43 съм  

ВикториА, *papaya* много добре ви разбирам - и аз периодично се чувствам така. Имам едно дете, но винаги съм мечтала за три. Не съм готова да се откажа толкова лесно. Но годинките се нижат, парите хвърчат. Бях на 31, когато почнахме с опитите. На 33, когато разбрахме, че сме за ин витро. Сега съм на 36. Вече не броя парите, които даваме. Докато сме здрави и работим, успяваме да отделяме. Някак се поуспокоих вътрешно, но каквото и да правя, винаги нещо се прецаква по веригата при опитите и не стават нещата. Понякога се чудя писано ли е да стане.
Преди се чувствах виновна, дали не ощетявам детето ни по някакъв начин. Сега знам, че не е така. Старая се да съм колкото добра майка мога, просто си преследвам мечтата за повече дечица.
Ако стане, стане, ако не, не е било писано и така.
Мъжът ми не иска да осиновяваме, за ДЯ не съм мислила, а и вероятно не мога да се пречупя. Ще пробваме така, докато издържим - емоционално и финансово.

Здравейте, и при нас ту сме на върхове и спадове. Общо взето вече се опитвам да свикна с мисълта за живот без деца. До последно се надявам. Вчера с ММ бяхме на уролог, има увеличение на простатата и възпаление. Изобщо нещата не ни вървят добре.
Февруари бях с блокираща, оттогава имам 3 цикъла с дуфастон. Сега пак го чакам, но не идва, минаха май десет дни след спиране на хапчетата. На какво може да се дължи, някой има ли представа? И докога да чакам или да търся лекар? Нямам и никакви симптоми. Досега идваше до 4-5 ден. Може ли да е от задържан фоликул...