Искам да кажа ... (77)

Колко годишно е сега и колко говори?
Нашето ще стане на две в края на този месец и въобще не говори. Повтори по някоя двусрична думичка с еднакви гласни и съгласни един-два пъти и после - край, не я споменава повече. Надали има и 10 думи в речника, но не ги ползва. А всичко разбира и е много самостоятелна, сама се храни, даже пижамата си облича сама.
Прави ми впечатление, че сегашните деца като че ли по-късно проговарят...Имаме доста познати дечица на две, две и половина, три, три и половина - повечето не говорят още.

А вашите наблюдения какви са?

Моята я дадохме на ясла на година и две седмици, с проходилката. Крачетата и бяха толкова мънички, че си губеше обувките на всеки две крачки. Социализира се много бързо. Проговори ранно, обличането и гърнето още по - рано. И рожденичка имало, пък софра няма. ЧРД, Бърди, и пусни по един ред твърдо.

И двете ми деца на 2г образуваха изречения с по 3-4думи, към 3г си говореха нормално.
Малкият е по-приказлив от сестра си на същата възраст.
За мен дете на 3г трябва да може да казва какво иска, прави и т.н. поне с прости думи. Дори и по-рано.
Ако не може, да се работи с него. Специалист, родители, съвместно.

белла, ако не пробваш, няма как да знаеш  .
Освен потенциалното боледуване, отношението към бебешорите също е основен фактор  . Една учителка и една медицинска сестра до колко смогват да обгрижат 18-20 мъника, не знам.
Моят на 1 г. "говореше", на 1г и половина вече разбираемо, но пък компенсира с по-късно прохождане-на година и 3 месеца.

Привет. Ние се върнахме. Натрупах много впечатления и спомени.
Преди да пусна снимки, искам да кажа:
Честит рожден ден, Бърди;
На Бела цветът на косата е много як;
Дано повече не тормозят малката Жаки;
Да бъдат здрави всички деца.

За Шанти специално, а и не само за нея, пускам снимки от Дубай:

Бърди, извинявай! Честито 
И аз към телците...ама след два дни.

Сякаш надуших че е станало дума за болната ми тема, та да дам мнение. Да, правилни са ти впечатленията Светълчо. Не са само твои наблюдения, коментирахме го и с други родители, както и с педагозите и директорката на градината в която ходи Ени. Къснопроговарящите деца стават все повече. Понеже малко или много вече имам доста наблюдения от деца, логопедични материали и тн. ако до към 2-годишна възраст няма думи, е хубаво да се направи една консултация със специалист. По начало терапиите стартират към третата година, но вече има специалисти работят и с 2-2,5 годишни деца. Откакто споделих с няколко познати за нашите проблеми се оказа, че техни близки също имат идентични тревоги. Най-близката ни връзка с непроговорило дете е на кумовете ни, аз и в темата споменах, още като беше на 2 им обърнах внимание че не говори, те ми се пообидиха.....е, сега е на 2,6 и положението е същото. Ени, дори имаше думички на тази възраст, имитираше животни и тн, пък ей на сега не се спираме от специалисти Ама и аз реших да послушам съветите да не се шашкам и пресирам нещата и ''спах'' до 3-годишна възраст.
Бърди, честито и от мен, все пак още 15 минутки си рожденичка Много щастлива бъди!

Оооо, Лилю, от два дни те мисля, да не те е свил някой богат арабин, че се загуби .

Оо, Лиляна, добре завърнала се!   Хубаво е да се пътува, да му се не види. На мен проблемът ми са връщанията. Все не знам къде се намирам, защо се върнах, защо не поостанах там и т.н. Където и да съм ходила, все ме е бодвал копнеж в сърцето да остана за известно време (всъщност неизвестно), с изключение на Украйна. И вместо с годините този порив да се укротява, той ескалира. Ако има едно лесно, всяка година ще се местя.   Дърво без корен нямало, но аз явно се съм дърво.

Лиляна,добре си си дошла ! Последната снимка дворецът в Абу Даби ли е? На сафари в пустинята бяхте ли?

къснопроговарящите деца се увеличават. децата с дислексия също. понякога именно тя е причината за късното проговаряне. за жалост, дислексията е все още трудно разпознаваема от родителите, педагозите и редовите логопеди в много ранна възраст на детето.

Момче е, на 2 години и 1 месец е. Говори на някакъв бебешки език, който аз изобщо не разбирам. Примерно "шль, трлю, брфyyy". Опитва да ми обясни нещо, даже жестикyлира, и като не го разбера (което е в повечето слyчаи) се ядосва, казва го пак, и хвърля нещо на земята с яд. Дyмичките, които казва, ги казва от не повече от два месеца. Това са: бyа - боза, аy - има ако, не, там, сии - седни, да - вода, маy маy, баy баy, кок - скок, ам ам - гладен е, наннна - спи мy се.
Иначе разбира всичко, включително и не много прости команди като "сложи капачката на химикала, прибери го в шкафа и после си вземи кърпата, и отиди отатъка тате да те измие". Пробвам го и без тън - мън изпълнява.
Проходи на годинка, първото зъбче се показа като стана на годинка, все още не ползва гърне. Отказва, плаче, пак опитвам и така. Има напредък, защото днеска не плака от гърнето. Иначе си казва, когато памперсът е пълен.
Досега не е боледyвал с изключение на реакция от последната ваксина. Опитва се да се облича и съблича, и все още не може съвсем сам, но с малко помощ и насърчаване се справя. Храни се сам, но не отказва и аз да го храня, че по-лесно

Наблюденията ми са, че децата се развиват нормално - кое по-раничко проговаря, кое - по-късно. Същата работа и с прохождането, и с гърнето. Но ми прави впечатление, че има много майки, които по мое мнение прекалено и излишно много бързат децата им рано да пораснат.  Виждала съм ги как мъкнат за ръчички 7 месечни бебета, за да свиквали да вървят. То мy се огъват крачетата, а тя щяла да маха количката, щото то мy се вървяло на детето. Пълни глyпости са това според мен. Много слyшат хорското мнение, сравняват с хорските деца, а хората често лъжат в старанието си да обяснят колко бързо се развиват децата им.

Еха! Снимките от Дyбай са страхотни!

На къснопроговарящите деца по принцип им няма нищо. Понякога може да има нещо общо с дислексията, но поне толкова вероятно е и да няма нищо общо.

Благодаря. На последната снимка това е входа на палмата - изкуствен остров с форма на палма.
Сафарито го пропуснахме, както и Абу Даби. Но пък имахме свобода да си избираме много други места. Доволна съм, че нищо не планувах предварително и на място решавахме къде и кога да обикаляме и разглеждаме.
Чек, и аз съм така - като се върна от някъде, всеки път трудно приемам разликата и дълго време мисля за там. Ето сега тук ми е някакво студено и мрачно. Нямам търпение да изчезна отново нанякъде, особено с море в добавка.

не твърдя обратното.