Да теглим ли ипотечен кредит?

  • 65 475
  • 742
# 540

So Lucky*, през 2013 г. го правихме ремонта  Simple Smile Банята само вече я бях направила през 2009 г. (с друг кредит  Joy)
Където са 2, там са и 3 години, а за банята съм грешала... Joy
Виж целия пост
# 541
Не се сърди, Кало вече е на 10 години, мила  Mr. Green...
Именно, трудното предстои, като са бебета е лесно.
На мен не би ми било приятно да спя или да правя друго с мъжа ми и приятели на детето ми или то да минават покрай нас...
Също при 2 спални можем да посрещнем баби и дядовци на гости.
Но както казах по принцип говоря, не за вас или нас Peace затова посочих и варианта за 2 деца.
По отношение на доходите ви, ако съдя по онова, което си направила са доста прилични Peace

Скрит текст:
Свекър ми и свекърва ми са в 2-ст., имат 3 деца с 3 внучета (засега Mr. Green защото едната дъщеря още е малка и няма), по празници е доста весело, затова си представих ситуацията 1-ст. с 2 деца и внуци Simple Smile
Виж целия пост
# 542
Както знаеш по отношение на доходите всичко е строго субективно. Със сигурност не мизерстваме, но и никога не сме живяли охолно.
Само ще ти кажа, че щатът на локомотивен машинист по фиш за месец април е 680 лева.  Wink
Така че всичко е въпрос на приоритети и правилно планиране на бюджета  Grinning
Виж целия пост
# 543
Здравейте!
Бих искала да събера мнения относно въпрос, която ме вълнува много и е належащо да се реши скоро.
Започвам направо и накратко.
Има ли такива от вас, които работят и живеят в София под наем, но се замислят за теглене на кредит?
Или пред които стои въпросът да изтегля жилищен кредит или да остана под наем?
Нашата ситуация е следната. Младо семейство сме. Не сме от София. Мъжът ми е от сравнително голям областен град доста далеч от столицата, а аз съм от малко населено място, разбирайте селце, от градски тип, на 1 час и малко  от столицата, всъщност са около 70 км.
Работим и двамата в София и сме под наем, в много хубаво жилище, за много приемливи пари.
Обаче, искаме да имаме собствено жилище, дори и малко.
Вариантите пред нас са два-отиваме да живеем при нашите на село, имаме цял етаж, ремонтираме го и пътуваме и двамата всеки ден до София или поне единият си намира работа в близкия град, което е почти невъзможно. Този вариант специално съм го мислила хиляди пъти-дори мислех да пътувам абсолютно всеки ден, само и само да го имам спокойствието и да съм си в къщи. София не е за живеене от доста време и на мен ми е много трудно там. Но пък само там има работа и евентуално много по-големи възможности за бъдещите ни деца. Но пък и мръсен въздух, отвратителна среда и какви ли още не негативи.
И това съм го мислила-от всички страни.
Вариант номер две-теглим максимум 70 хил, за едно двустайно в София. Имаме едни пари от сватбата и ако съберем още малко можем да участваме с 20% от стойността на имота.
Чудя се обаче заслужава ли си?
Имам голям страх от толкова обвързващ кредит?
Но и този проблем, че нямаме жилище ме тормози много и всеки ден мисля само затова.
Има голям риск теглим ли кредит да не ни остава много за приличен живот и да се лишаваме от доста неща,въпреки че и двамата си работим.
Знам, че не може без лишения, и едното е за сметка на другото, но просто се чудя дали няма да съжалявам после.
Има ли хора в нашата ситуация и кой как е постъпил? Просто ми се иска за събера повече мнения, каквивто и да е,защото който и да питам-казва естествено теглете, а други-вие ще сте луди ако изтеглите.
Та така, надявам се на обективни мнения.
Преди две години бях пред същата дилема.. След дълго мислене и вайкане, реших, че е най-добре да се върнем вкъщи всеки да се реализира в по-малкия град (слава на Бога така и се случи).
В последствие се наложи да изтеглим  кредит (6000 лв) за да постегнем малко къщата, нашите също помогнаха много. Сега като знам, че имам да връщам тази сума ми е кофти, какво остава за сума 70 000 или някакви подобни - не! Категорично отказах да се заробя до живот и то за две стаички, в които никой няма да има лично пространство, в които всичко ще е едно върху друго и т.н.
Има ужасно много минуси и в това да се върнеш от по-големия в по-малкия град, но спя спокойно! Ако искам развлечение - пътувам. Имам близки хора около мен, на които знам, че мога да разчитам, а това не е хич малко.

Имаме приятели, които поеха по другия път. Говорили сме си - и те не съжаляват, но се лишават от доста неща, които големия град им предлага. В крайна сметка е мноого индивидуално всичко. Няма никакви гаранции за нищо, но обвързването с банка до живот ме плаши много!

Успех ви желая, каквото и да решите! Heart Eyes
Виж целия пост
# 544
Как се реализирахте в малък град, с какви професии сте?

Ние и двамата нямаме шанс в малък град. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 545
Здравейте!
Бих искала да събера мнения относно въпрос, която ме вълнува много и е належащо да се реши скоро.
Започвам направо и накратко.
Има ли такива от вас, които работят и живеят в София под наем, но се замислят за теглене на кредит?
Или пред които стои въпросът да изтегля жилищен кредит или да остана под наем?
Нашата ситуация е следната. Младо семейство сме. Не сме от София. Мъжът ми е от сравнително голям областен град доста далеч от столицата, а аз съм от малко населено място, разбирайте селце, от градски тип, на 1 час и малко  от столицата, всъщност са около 70 км.
Работим и двамата в София и сме под наем, в много хубаво жилище, за много приемливи пари.
Обаче, искаме да имаме собствено жилище, дори и малко.
Вариантите пред нас са два-отиваме да живеем при нашите на село, имаме цял етаж, ремонтираме го и пътуваме и двамата всеки ден до София или поне единият си намира работа в близкия град, което е почти невъзможно. Този вариант специално съм го мислила хиляди пъти-дори мислех да пътувам абсолютно всеки ден, само и само да го имам спокойствието и да съм си в къщи. София не е за живеене от доста време и на мен ми е много трудно там. Но пък само там има работа и евентуално много по-големи възможности за бъдещите ни деца. Но пък и мръсен въздух, отвратителна среда и какви ли още не негативи.
И това съм го мислила-от всички страни.
Вариант номер две-теглим максимум 70 хил, за едно двустайно в София. Имаме едни пари от сватбата и ако съберем още малко можем да участваме с 20% от стойността на имота.
Чудя се обаче заслужава ли си?
Имам голям страх от толкова обвързващ кредит?
Но и този проблем, че нямаме жилище ме тормози много и всеки ден мисля само затова.
Има голям риск теглим ли кредит да не ни остава много за приличен живот и да се лишаваме от доста неща,въпреки че и двамата си работим.
Знам, че не може без лишения, и едното е за сметка на другото, но просто се чудя дали няма да съжалявам после.
Има ли хора в нашата ситуация и кой как е постъпил? Просто ми се иска за събера повече мнения, каквивто и да е,защото който и да питам-казва естествено теглете, а други-вие ще сте луди ако изтеглите.
Та така, надявам се на обективни мнения.
Преди две години бях пред същата дилема.. След дълго мислене и вайкане, реших, че е най-добре да се върнем вкъщи всеки да се реализира в по-малкия град (слава на Бога така и се случи).
В последствие се наложи да изтеглим  кредит (6000 лв) за да постегнем малко къщата, нашите също помогнаха много. Сега като знам, че имам да връщам тази сума ми е кофти, какво остава за сума 70 000 или някакви подобни - не! Категорично отказах да се заробя до живот и то за две стаички, в които никой няма да има лично пространство, в които всичко ще е едно върху друго и т.н.
Има ужасно много минуси и в това да се върнеш от по-големия в по-малкия град, но спя спокойно! Ако искам развлечение - пътувам. Имам близки хора около мен, на които знам, че мога да разчитам, а това не е хич малко.

Имаме приятели, които поеха по другия път. Говорили сме си - и те не съжаляват, но се лишават от доста неща, които големия град им предлага. В крайна сметка е мноого индивидуално всичко. Няма никакви гаранции за нищо, но обвързването с банка до живот ме плаши много!

Успех ви желая, каквото и да решите! Heart Eyes

Благодаря и за твоето мнение.Ето,то показва и другата страна на нещата.Ако ми изпадне работа в родното място-аз не бих се замислила.Но,там мога а работя само в местната община за 420 лв.Три мои роднина работят там,та зн колко се взима.Отделно,че става САМО с връзки, подчертавам.
Да кажа за огледа вчера-не е никак лош апартамента,за тия пари особено.Но мястото е кофти-блока не е поддържан,имаше бележка покрива все още чака вашите вноски,което ме отказа тотално.Мъжо,каза-смятай какви хора живеят тука.Имаше теч в банята,нямаше асансьор,не работи,което е проблемно.Не е близо до метро,пътя ми се удължава с още 20-че по-добре от село да си пътувам.Брокера ще гледа и за други апартаменти за нас.
Цената на този може да се свали с 5 хил лв,обаче ние се отказахме.
Изглежда ще е много трудно да си харесаме и ще трябва да вдигнем малко парите на 45 хил евро поне.Такива са изводите.
Отделно се почувствах много странно като влязах в апартамента-кофти ми стана,мн тясно ми се видя.Не си се представих да живея там.И изобщо не си представям да изплащам подобни кутии,които години наред да ремонтираме с други кредити,че евентуално като стана на 40-50 да придобият хубавия вид,който си представям.
Не знам,тия гадни ввходове и блокове-не сън сигурна,че това е представата ни за живот,който искам.
Ей,на -това почувствах вчера когато отидох там.Гадно ми стана и се замислих още повече.Мисля,че аз определено не съм готова за тази переспектива.
Та,ще видим.

Виж целия пост
# 546
Как се реализирахте в малък град, с какви професии сте?

Еее, то хората в малките градове не умират от глад. Трудно е, да. Вярно е че Дългопол не е центъра на ИТ индустрията, и Куклен не е център на медицинската развойна дейност....Нямат по 100 страници обяви(в Джобса)от които 50 да са със звездички. Каналите за намиране на работа са други  Wink, същото което наблюдавам и в големия град-не малка част се закачат за определени позиции, дейности, фирми чрез "един познат....". Връзките, контактите, шуробаджанащината, корупцията  са дълбоко вклинени в обществото ни и са валидни за всички сфери на живота на българите, не са задължителни, но масово се използват като средство за "справяне с живота". Има случаи, когато като се закачи човек за някаква работа и доходи в малкия град, аритметика му излиза много много по-добре, отколкото напъването и акробатиките в големия  Wink. В "Хайка за вълци" ли беше имаше един момент с една учителка... Simple Smile Всеки си знае, няма невъзможни неща.
Виж целия пост
# 547
Как се реализирахте в малък град, с какви професии сте?

Вярно е че Дългопол не е центъра на ИТ индустрията...

E, именно. Ние и двамата сме с ИТ професии. Щем, не щем, в София трябва да сме.  Simple Smile
Виж целия пост
# 548
Miss_Bingley, намирането на жилище не е лесна работа. То за домати отиде човек на пазара, пък се чудиш от кои да вземе, какво говорим за жилище. Ние от 2, дори 3 години търсим сами и не сме намерили. Вече сме стигнали до извода да си наемем брокер, който да ни свърши работата, защото по начина, по който ние опитваме не става.
Виж целия пост
# 549
Miss_Bingley, намирането на жилище не е лесна работа.

Особено, ако е за живеене, за създаване на семейство и деца.
За това попитах гледате ли вече, апартаменти. Бюджета е нисък а изискванията високи, няма да е лесно, никак. Peace
Виж целия пост
# 550
Мис, ако не си на зор изчакай. Аз всеки божи ден първата ми работа като стана, на обяд и вечер беше да прегледам пазара. 6 месеца гледах, гледах и не се отчайвах. Накрая взех гарсониера лукс 56 квадрата в Гео Милев за 37 х.евро. Заслужаваше си и чакането и гледането. Бая коптори обиколих. Чак се чудех как не ги е срам хората да продават тая кочина. Ама за всеки влак си има пътници.
Виж целия пост
# 551
Тези решения никога не са лесни. И аз имам етаж от къща в Пазарджик, градът си е много хубав, къщата е достатъчно голяма, но мъжът ми примерно категорични не иска да живее там. Иначе аз бих се замислила, свързана съм сантиментално с нея, някак си ще имам корени, но това е положението.
На нас ни предстои местене в ново жилище, което уж бях харесала и сега ме хвана невероятен страх - дали ще ни е добре там, виждам и всички негативи на местенето и новото жилище, въпреки че има и много плюсове. Всяка промяна, дори желана е и стресираща.
Виж целия пост
# 552
Прав е мъжът ти за входа - показател е за това какви хора живеят и доколко има разбирателство м/у тях.
Ако вдигнете на 45, тогава ще имате повече райони за избор, както и по-нови сгради.
За усещането, че е малко - един и същ апартамент, но с различни мебели изглежда различно. Има много схлупени, които като ги разчистиш и боядисаш светват. Вижте един такъв - светъл, без излишни накачулени неща и си знайте, за да видите възможностите на имота, и след това гледайте спокойно, без да обръщате внимание на чуждите решения за интериор.
От т.нар. стар панел ли гледахте? Техните кухни са по-мънички, коридорите също.

За връщането при родители - това вече зависи и от вашата нагласа. Искам да сме отделно и съм убедена, че това е по-доброто решение. Дори да сме в един град не бих живяла при тях. Колкото и да са добри отношенията м/у поколенията, това създава предпоставки за проблеми.
Виж целия пост
# 553
Мис, ако не си на зор изчакай. Аз всеки божи ден първата ми работа като стана, на обяд и вечер беше да прегледам пазара. 6 месеца гледах, гледах и не се отчайвах. Накрая взех гарсониера лукс 56 квадрата в Гео Милев за 37 х.евро. Заслужаваше си и чакането и гледането. Бая коптори обиколих. Чак се чудех как не ги е срам хората да продават тая кочина. Ама за всеки влак си има пътници.
Подкрепям  Peace
Търсенията ни бяха само за ново строителство и по възможност от строител. Обаче на зелено не ми се рискува, въпреки че апартамента го взехме на зелено, а когато се стигне до Акт 14,15 вече няма избор от нормални апартаменти. Вдигнахме и цената до която търсим, района разширихме и се оказа, че няма и няма подходящи и хубави жилища, това което ни допада, то вече е над възможностите ни. Търсим за инвестиция, но с тенденция ние да го обитаваме след време. Онзи ден разглеждах и съм въвела вече друг критерии - ЕПК. Попадам на обява, в която пише че е извършен луксозен ремонт, а вътре.... мебелите от времето на баба ми, самото жилище мръсно, захабено - мокет, балатум имитиращ паркет, вратите стари, седя и чета и гледам снимки и се чудя с какъв акъл са написали "луксозен", ядосах се дори, но размислих - за всеки измерението за лукс е различно  Simple Smile
За мен по-лесно би било да е празно, не да ми предлагат разпадащи се мебели, като част от цената на жилището, та и за тях да търся транспорт за извозване на битови отпадъци и да се чудя как да се отърва от боклуците им.
На мнение съм, че с постоянство и късмет ще излезе и това, което ние търсим Peace
Виж целия пост
# 554
Мис, ако не си на зор изчакай. Аз всеки божи ден първата ми работа като стана, на обяд и вечер беше да прегледам пазара. 6 месеца гледах, гледах и не се отчайвах. Накрая взех гарсониера лукс 56 квадрата в Гео Милев за 37 х.евро. Заслужаваше си и чакането и гледането. Бая коптори обиколих. Чак се чудех как не ги е срам хората да продават тая кочина. Ама за всеки влак си има пътници.

Наскоро ли?  #Crazy Голям късмет
В момента в Слатина 42 кв коптор върви за 35 000  #2gunfire
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия