Като го знам вашето бабе, ако не си по-серт с нея, направо ви е докарала до самоубийство.
Майка ми го гледа на 2г за няколко седмици. После с месеци ми се валяше по земята с ужасни писъци като му откажа нещо. След престой от 2 седмици на 3г възраст при тях искаше да пресича натоварен булевард където му скимне и не приемаше не като отговор или да слуша обяснения. Директно тръгваше да ми бяга или да се търкаля по земята. Накрая се и напикаваше в гащите от яд,че не е на неговата. Това що годе послушно и разумно дете. И не искат да ме разберат като им говоря,че си трябва да има правила и това си е. Вкъщи никога не мрънка като кажа,че нещо няма да стане. У свеки вие като пребито куче та се налага да се усамотяваме в някоя стая докато се кротне и се обясним,че така не може. 
Когато се роди малкият ми син ,майка ми ми каза -Нямаше късмет,да си имаш момиченце. Явно е била права ,че дъщерята е винаги покрай родителите си ,а сина трябва да ги забрави. Препоръчани теми