СЕДМИ клас - 5 - Успех!

Че то точно това разплаква, толкова са редки...мен днес сутринта ме разплака и това: https://acs1860.wordpress.com/2016/01/21/lisa-kostova-giving-back/, може би защото моята майка почина, когато бях в подготвителен клас (по социалистическо)...аз оцелях, но нямаше такива "защитни мрежи".

Бихте ли ги копирали тук? Благодаря!

И аз се просълзих на финала, затова и ми хареса. Четиво, което не предизвиква емоция, не ме грабва.

"4. А Останалите са верни.

т. 18 - общо 14 грешки

  Резултати

Не толкова редки, надявам се, затова и надеждата в такива текстове мен лично не ме разплаква, а радва.
Светла ѝ памет!

Някой се притесняваше за черновата, че детето му е писало на чернова.
Чете се всичко, което е в плика. Ако детето е писало донякъде на белова, а не е успяло да препише всичко , останалото се чете от черновата. Така че не се притеснявайте.

Благодаря ти много, надявам се да е така...

Бях петнайсетинагодишен хлапак и учех в стругарски техникум. По-точно – не учех. Бягах от часовете, бях натрупал неизвинени и една камара двойки. Викаха родителите ми в училище, пък аз не им казвах. Един ден директорът ме заплаши, че ако не дойда с баща си, ще ме изключи от училището.

Ходех по улицата и се чудех какво да направя. Родителите ми живееха в провинцията, трудно можеха да дойдат. И за какво да идват? За да чуят, че синът им е пред изключване...

Изведнъж, както вървях по тротоара, ми хрумна идея. Огледах се наоколо – случайни минувачи. Харесах си един – изглеждаше кротък човек, скромно облечен, на възраст колкото да ми е баща. Спрях го и накратко му описах положението си. Помолих го да дойде с мен при директора като мой родител.

Човекът се съгласи. Тръгна с мен към училището. Влязохме при директора и аз го представих – баща ми.

Директорът само това чакаше и като отвори една уста: синът ви бяга от час, пуши, има двойки...

– Георги е пред изключване! – завърши директорският монолог.

„Моят баща“ мълчеше и ме гледаше. Изведнъж се пресегна и ми изплющя страшен шамар.

– Ох! – викнах. Не от болка, а от изненада.

– Ох ли! – и върху главата ми се посипаха още удари. – Ти докога ще ни ядосваш, бе! – ядно ме шлевеше тоя, уж наглед кротък човек.

– Недейте, другарю! – намеси се директорът и почна да ме защитава. – Не го бийте! Той ще се поправи...

– Няма да го бия ли! – викна почервенял от яд човекът. – Аз вкъщи ще го пребия! А пък майка му как ще се ядоса!

Той ще ѝ разбие здравето!

И пак налетя върху ми с шамари.

Притеснен, директорът побърза да ни помири и да ни изпрати от кабинета си.

Щом излязохме извън училището, човекът се успокои, сякаш нищо не е било. Заведе ме в най-близката гостилница.

Поръча ми кебапчета и лимонада, а на себе си – ракия. И ми каза:

– Ей, взимай се в ръце! Че втори път няма да идвам в училището...

Така се разделихме. Научих само първото му име – Христо.

Минаха години. Завърших техникума, почнах работа, излизаха мои карикатури по вестниците, получавах добри пари. Една вечер в някакъв трамвай го видях – човекът, който бе изиграл ролята на мой баща. Обадих му се, той скочи да ме прегръща, като да съм негов син. Веднага ме покани на гости. Заведе ме в малък занемарен апартамент – „Софжилфонд“, където живееше под наем с жена си. Нямаха деца. Настаниха ме върху продънен стар диван, той наля ракия, жена му – болнава, отрудена, сложи нещо за ядене. Пихме и приказвахме, а аз през цялото време се въртях на мястото си. От неудобство, пък и една пружина от дивана ме бодеше отдолу. Христо и жена му не ме пускаха да си тръгна и ме разпитваха – като родители, които отдавна не са виждали сина си.

Тогава си помислих, че всичко в тоя живот се връща и сега е мой ред да върна жеста – навремето той, случайният човек, беше изиграл ролята на мой баща, сега аз трябваше да съм негов син. Къде да ходя – влязох си в ролята и родителската среща продължи до полунощ, макар пружината на дивана през цялото време да ми убиваше...

Като си тръгвах, запомних улицата и номера. На другата сутрин отидох в магазин „Явор“, най-известния мебелен магазин по онова време, и купих един диван – от изложените на витрината. Натоварихме го на камион и дадох на шофьора адреса на бай Христо.

– Кажете, че е от сина му – рекох. – Подарък за имения ден...

Защото на следващия ден беше Рождество."  Напомня  ми на О .Хенри

Къде в сайта на МОН намирате отговорите? Толкова объркан и неподреден сайт надали има.

http://dariknews.bg/media/2016/05/vo-7kl-bel-18052016.pdf  теста и верните отговори

 На този сайт, твърдят че имат скалата за преобразуване, но не знам дали не публикуват миналогодишната просто

http://zamaturite.com/%D0%BD%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%8 … D0%B0%D1%81-2016/

Текстът за редактиране.
"Прекалено високите температури в комбинация с влажност на въздуха ..."
Не ми звучи нечленувана "влажност". Може би затова някои намираха 15 грешки.
Но и да е коригирано, няма да го вземат предвид ...

  И аз смятах с влажността

Amber, благодаря за отговорите