Благодаря ви за съветите, момичета! Часът ми при Сигридов го записах, когато бях при него да потвърди миседа. Ще бъде в петък, така че много се надявам дотогава генетичните да са излезнали. Ако не, ще си ползвам часа, само дето ще си отвися пред кабинета с всичките му там бременни в напреднала бременност...
Виждам, че сте засегнали важни и тежки теми... Според мен колкото и човек да си налага да е силен, колкото и да се навива да не се тормози, това е просто невъзможно! Единственото, което може да направи е да изследва психиката си и така да опознае по-добре себе си, а психичните процеси си текат без нашия контрол.
След аборта бях много зле една седмица. Плачех непрекъснато. Болката ме беше погълнала изцяло. Докато една сутрин станах и не беше останала нито една неизплакана сълза. Оттогава се усещам безчувствена и лишена от всякакви емоции, както по отношение на аборта, така и по отношение на проблемите със забременяването. Последният път като бях в клиниката видях една жена, която беше видимо разстроена. Усещах как всичко в нея трепери, но се опитва да се сдържа. Знаех много добре как се чувства - безсилие и страх. Стана ми супер мъчно. Усмихнах й се с крива усмивка, защото хем исках да направя мил жест към нея, хем усмихвайки се осъзнавах, че така няма да й помогна грам. Видях в нея себе си. Дано и тя да е видяла моето спокойствие и да съм я заразила с такова! Защото животът си минава, а ние сме тъжни...не е редно!
Не съм силна, момичета! Просто се изчерпах.
Виж целия пост
Виждам, че сте засегнали важни и тежки теми... Според мен колкото и човек да си налага да е силен, колкото и да се навива да не се тормози, това е просто невъзможно! Единственото, което може да направи е да изследва психиката си и така да опознае по-добре себе си, а психичните процеси си текат без нашия контрол.
След аборта бях много зле една седмица. Плачех непрекъснато. Болката ме беше погълнала изцяло. Докато една сутрин станах и не беше останала нито една неизплакана сълза. Оттогава се усещам безчувствена и лишена от всякакви емоции, както по отношение на аборта, така и по отношение на проблемите със забременяването. Последният път като бях в клиниката видях една жена, която беше видимо разстроена. Усещах как всичко в нея трепери, но се опитва да се сдържа. Знаех много добре как се чувства - безсилие и страх. Стана ми супер мъчно. Усмихнах й се с крива усмивка, защото хем исках да направя мил жест към нея, хем усмихвайки се осъзнавах, че така няма да й помогна грам. Видях в нея себе си. Дано и тя да е видяла моето спокойствие и да съм я заразила с такова! Защото животът си минава, а ние сме тъжни...не е редно!
Не съм силна, момичета! Просто се изчерпах.
