Erkan Petekkaya&Ayça Varlıer&Hatice Şendil&Özcan Deniz~Проекти,тв партньори~155

                                                                                                                                                                                          

Добро късно утро!

Честит имен ден на празнуващите- нека е светло името им!

И аз да почерпя за моята брачна половинка- да ми е жив и здрав!

Все още няма официалното "Благодаря за поздравленията!" на Ози. Значи или наистина работят много или са попрекалили с алкохола на 19- ти. Между другото- Ози и Бурчин  били родени на една дата- ама обърнах нета с главата надолу и не можах да намеря потвърждение на прочетеното при рускините/в любящите сърца/.Имате ли някакво такова инфо? Ако наистина е така, представям си какво празнуване са му ударили

Здравейте,момичета!



Ани Боби Лу ,благодаря за споделеното!

Сиси ,благодаря за превода на озета!

Честито на именниците!

Снощи гледах мача-бенефис на Хр.Стоичков! Голям дъжд се изля в София! При нас си е слънчево!



Приятна събота,където и да сте!

Пише,че е подарък от приятели!


ПП Докато пиша и Бризчето пусна пост!

Бризче ,честит ти именник!

Да бъде жив и здрав!Много щастие,късмет и да се обичате дълги години!

Привет момичета  
Боби   Лу   Бризче   Злати  

Благодаря за споделеното  

Бризче да е Честит Имения Ден на твоята половинка. Със здраве, щастие и обич да бъде надарен. Да бъде обичан съпруг и баща. Късмета му е проработил още когато те е срещнал. Бъдете винаги заедно и нека обичта да ви бъде постоянен спътник в живота   Да остареете на една възглавница   Честит празник и благодаря за почерпката  


За приятеля на Ози - Бурчин - ако наистина са родени на една и съща дата, голямо съвпадение   И аз не намерих никъде в нета рождената дата на Бурчин. Но като се има предвид, че рускините казаха толкова много неща за Съдбата и всички се оказаха истина, сигурно и това е вярно.....Да им се доверим.

Ани, 
Със сигурност са прави рускините! току що видях в туитър, че поздравяват Бурчин за РД точно на 19-ти. Ето и клипче:

Бризче клипа е чудесен  Много се радвам на истинското мъжко приятелство.
В сериала Джелял малко предаде Кахраман. Така го почувствах. И ми се струва, че го показаха и в сериала. След появата на Елиф, Кахраман е в заведението на Джелял. Двамата разговарят. Джелял сякаш се оправдава - че никой не е очаквал, че Елиф може да е жива.... само Кахраман не е загубил надежда. Че се е страхувал за приятеля си, че ще си погуби живота.....Сякаш се чувства виновен и се опитва да помогне на Кахраман. Е и Джелял срещна любовта. Често изпадаше в комични ситуации 

https://youtu.be/kF8WKFb4uH4

Проверих за превод,но все още няма!Пуснали са още нови снимки за 67еп.!

Здравейте мили момичета в събота.  Приятен ден.

       Морското ми Бризче, честит имен ден на момчето ти. Бъдете винаги заедно и се обчайте с любовта на лебедите.
Няма никакво душевно  щастие, по-велико и по-божествено  от любовта. Тя е ключът към  дълголетието.

АНИ, сигурно си права. Не знам от къде го четеш.  Може би го четеш в надписите на  турски, където ги изписват, но аз като не знам  турски и не ги чета и гледам.
Но...наистина  новата серия, която ще излъчат на 23 май  основната интрига ще бъде срещата на Джихан с Харун с помощта на Айше.
Прави ми впечатление, че в  "краткото съдържание на 67-ма серия " не пишат нищо нито за  Хазал и Озгюр, нито за Джансу и  Дениз.

Злати видях снимките - бяха ги пуснали преди обед във фейса, но изчаках ти да ги сложиш.
Както казва и Сиси на снимките и в озета няма нищо за Джансу и Хазал и младежите. Дали имат някакви ангажименти и няма да ги има в този епизод или не ни ги показват 
Сиси - кагота започнах да чета озета - в началото пише за рождания ден на Айше, след това други неща и на края  отново за рождения ден, та затова попитах.....





Айше на рождения ден - има още нови снимки, ама Злати като мине ще ги сложи.....

И понеже по стечение на обстоятелствата съм на вълна Бурчин, респективно Джелял- да споделя мнението си за него, преди да отлепя по пътя за село.

Според мен, Джелял си е истински приятел на Ках, независимо, че го подтикна да се ожени отново за Дафа. Защо мисля, че това не е предателство?
Ще се опитам да мисля чрез главата на Джелял. Той винаги подкрепя приятеля си. С него Ках споделя всичките си болки и радости, той е неговият отдушник, душеприказчик. Той знае за него много повече, отколкото собствените му родители. Нормално е и отношението на Джелял към хората около Ках да съвпада с отношението на Ках- визирам родителите му. Та, след трагедията с Елиф, Джелял е плътно до Ках. Нормално е обаче той да е по-трезвомислещия. Нормално е той да приеме установените факти, да приеме и смъртта на Елиф. Дори дълбоко в себе си да е убеден, че Ках може би има право да се надява, че Елиф е жива, Джелял не би си позволил да подхранва тази надежда у Ках, защото с това може да навреди на приятеля си. Той е свидетел на разрухата в душата му, няма как да остане безразличен като вижда, че Ках е загубил живеца си, като вижда болката, която го стопява и го прави безразличен към всичко, което го заобикаля. Ами не можеш да стоиш и да гледаш как едно от най-близките ти същества бавно умира пред очите ти. Вероятно през тези две години, той е бил опората и рамото, на което Ках е плакал, но нещата не са тръгнали към по-добро. Предложението на Зия бей се явява като пореден опит, поне в очите на Джелял, за спасение на Кахраман. И естествено авторитетът на Зия също си казва думата в очите на Джелял. Той е убеден, че баща му прави това за да спаси сина си. Едва ли и през ум му е минавало, че на тази отчаяна стъпка Зия тръгва за да ги спаси Ках от банкрута. В очите на Джелял, родителят мисли за чедото си и за децата му. Точно затова Джелял помогна на Зия в убеждаването на Ках да предпиеме тази стъпка- за доброто на приятеля, за доброто на собствените му деца.  А това, че той не е срещнал любовта и затова не е повярвал в думите на Ках, аз не го споделям/Ани, не се сърди- това си е само мое мнение/. За мен Джелял , заради това, че не се е влюбвал сгреши като повярва, че Дафа може да „излекува“ Кахраман, а не че Ках трябва да спре да се надява. Джелял знае, че Дафа и Ках са били женени и вероятно вярва, че между тях е имало голяма любов, въпреки че на една от първите срещи забеляза разликата в лицето на Ках- когато му каза, че лицето му грейва когато заговори за Елиф. Повярва, че малките душички и една любяща съпруга ще се отразят отрезвяващо на Ках и ще го избавят от бавната смърт, на която се е подложил. Джелял няма как да знае за кроежите на Дафа, за които и Ках не знае. Вероятно Ках му е спестил и неприятностите, които е имал с Дафа по време на брака си, защото видяхме, че когато Дафа потърси Ках в дома на Джелял, той нито скри, че е там, нито пък по някакъв начин показа неуважение или безразличие към нея. Точно тази негова грешка- вярата, че Дафа ще е изцеление, обаче е простима- поне за мен. Затова и се чувстваше толкова виновен, когато Елиф се появи- той направи това, което е най-доброто за приятеля му в онзи момент- нормално е да съжалява, че не е изчакал поне още малко. На всеки от нас му се е случвало подобно нещо, нали? Колебаеш се да вземеш някакво решение, което ти се вижда правилно за момента, решаваш, че повече няма за кога да отлагаш колебанието си и точно, когато го вземеш, Съдбата така се подрежда, че сам виждаш, че още мъничко ако си изчакал и колебанията сами са щели да се разсеят. Такъв е и случаят с Джелял и Ках. Може би ако още малко беше поизчакал Ках преди да вземе решението си, Елиф щеше да се стабилизира и може би той щеше да научи нещичко за нея.
 А може би този момент никога нямаше да настъпи- често съм си мислила за това. Дали пък ако Елиф се беше стабилизирала и беше успяла да стигне до конака и да не види там Ках. Как щяха да и го разтълкуват. Макси никога нямаше да допусне Ел да разбере, че Ках страда, затворен някъде си, за нея. Може би още по-лоши неща щяха да се случат, защото двете вещици в конака, след като разберат, че е жива щяха да натворят куп безобразия и да направят още по-невъзможна срещата на Ках и Ел.
Но каквото такова- Джелял и след това доказа, че винаги ще бъде до приятеля си. Може би както и в живота Ози и Бурчин са приятели, които винаги разчитат един на друг.
  Хубав ден ви пожелавам, момичета! До довечера!

Ани ,снимките ги взех от руския форум!Сутринта,когато пуснах първия пост не бяха още пуснати там!За това ги пуснах по-късно,когато ги видях!

Сиси и в руския превод на озета,който пуснах има отделни изречения като подзаглавия и после останалия коментар!

Бризче ,за коментара!

За Бурчин Б. имаше статия и във в-к Тв Сага преди време,но пишеше само,че е роден в гр.Коня!

Освен Йозджан и Бурчин на 19 май е роден и Бюлент Инал!(Знам за него тъй като е играл с Туба в ''Под липите''!Само е с една година по-малък от Йозджан!

Останалите снимки!

Ани, да, права си - точно така е написано. И в началото и в края все за този ресторант, а може би случките са 2. В тоя белия тоалет Айшето не сме я виждали, преди беше с много тъмна, почти черна  рокля.
Е  гати тоалета - последна турска мода. Хайдете и ние да си ушием такива панталони. Белким  ще хванем окото  на  тези актьори.
Особено пък аз - Ще бъда  а ла  мода: "Ела с мен сам в пещерата !!!" Представяте ли си???? Бриджит  Бардо в маймунското й състояние  на питекантроп !!
Ха ха ха.....
АНИ, ти си елегантна - ще ти  бъде много добре, ама аз  6/35....бръмбари бръмчат в главата ми.
Хей, не съм ви писала - оня ден, когато ходихме в планината на разходка и аз съм си взела  без да знам - само е влязло в ръкава ми от поляната в горнището на анцунга едно малко щурче.
Внесох си анцунга  в спалнята, като щях да го слагам в пералнята, ама съм забравила. Ле, ле, като изгасих лампите и легнах да спя и хоп - щурчето започва да ми  свири с цигулката така, както Ози свири. Ставам - святкам лампата - няма го. Лягам изгасям лампата и то започва да свири...Ами сега, майка му стара - няма спане.
Пак станах, пак  светнах лампата - няма го. Мисля си да пускам прахосмукачката, белким се  завърти около нея - ама не!!!!
Няма го. Че като се ядосах, че като взех горнището на анцунга и хоп - в пералнята.
Отидох си  в спалнята и ще спя, ама то заспива ли се.  Ама до възглавницата ми е  нощното шкафче, а в него  в чекмеджето хиляди снимки на Еркан Петеккая, които съм  принтвала  на принтера си. И така още един час. По едно време отидох до пералнята - капака съм  затворила и  какво чувам - щурчето в пералнята вътре си свири, свири, свири.  Пуснах пералнята само на изплакване, за да го удавя - въртя ся,
въртя се и най-накрая млъкна. И аз започнах да се приготвям за работа. Намерих го цяло, целеничко - зеленко, ама вентилатора го е  ошашавил.
Такива ми ти одисей с това  щурче.
Аз чакам  Вюсалчо, ама го няма. Четох за Анахид Тачева, за цар Константин и царица Елена и още какво ли не. Не, че нямам работа - работа колкото искате, ама   не ми се работи - навън вали дъжд и е  студено.

Бризче, Злати, Сиси  

Бризче вече на няколко пъти пиша за Джелял, но явно, че днес вече съм те предизвикала 
Това, което си написала за приятелството и по-конкретно за Джелял и Кахраман е чудесно. В началото и аз много харесвах Джелял. Дори приех като разсеяност, че не каза на Кахраман, че вечерта Дафа му е звънила и той е обещал да каже на Кахраман. Но след случая с заупокойната молитва и обработката на Зия и начина по който Джелял прие думите му....и последващите моменти, нещо ми се пречупи. Да, всеки сам взема решения и Кахраман взе своето решение, след като Зия използва Топрак, но Джелял вече беше подготвил почвата.
На мястото на Джелял бих попитала Мюжгян след като вече си бяха станали близки какъв е бил живота на Елиф през тези 2 години. Така може би щеше да научи, че Елиф казва истината за стореното от Дафа. И в разговор с Кахраман да го накара да помисли, ами ако Елиф казва истината....Но Джелял не го направи.....Нещо ми липсва в това приятелство.

Сиси - много забавна история ни разказваш с одисеята ти със щурчето 

Злати - явно че така са пускали снимките на порции....

Слънце, здравей, сигурно гледаш мача на Христо Стоичков. Голям купон.

Точно така ги помествам, както са ни написани от руския. Даже се притеснявам, че  хабя много место и Ани  може да мърмори, ама нали аз не я чувам, да си мормори. А друг път ги и одебелявам, ама сега не съм.