Многодетни мами - тема № 66

fapua браво, че сте се справили с приспиването! Свежа и отспала майка = весела и спокойна къща.
Другите деца имат нужда от теб и това да си адекватна и да можеш да откликваш на нуждите им. Най-малкото не е бебе на месеци, а ходещо човече което съвсем съзнателно се бори за вниманието ти по какъвто начин може. Това е особено вярно като няма баби/дядовци които да помогнат дори за 5мин.
Още помня как ми се налагаше години да ходя по голяма нужда с 6г, 2г и бебе. Това след като 2г беше помъкнало да носи бебето (на 2-3м) по стълбите, че ревяло за мен, а 6г си гледаше филмче...

Това ми е най-трудно на мен с много деца. Всяко иска и има нужда от внимание и грижа, а майката е една.

За първия учебен ден в Англия не е голяма работа, няма тържества. Просто обикновен ден. Миналата година имах голямо дете отиващо в нашия 5-ти клас, което сменяше училище и пътува с рейс/влак и две малки в началното училище, едното за първи път. Мъжът ми отиде с голямото, а аз с малките.

Друго нещо с повече деца е че все се случва нещо за което аз незнам. Или може би само в къщи е така..Вчера 5г и 8г  играят на лего и 8г вика 12г да дойде, че имало проблем. На 12г  ми дете му беше паднал зъб и той го беше сложил по възглавницата за феята и за пари. Аз така и не съм разбрала  . Но 5г го "откраднал" и го скрил в кутията  с лего, за да може да го ползва феята на него да даде пари. Много чака да му падне зъбче...

Ще кажа, че децата са адски умни и знаят кой дава мляко и кой - не 
Моите и тримата са тръгнали на ясла преди да са се отбили и в това отношение проблеми не сме имали. Веднъж бях на една среща на Ла Лече Лига за работа и кърмене и ми направи впечатление, че на практика точно в този аспект рядко има проблем.

Благодаря, човече, малко ме е срам, че чак на третото взех да се усещам как да действам с отбиването, така че да е максимално естествено за детето. Но по-добре късно, отколкото никога. 

мама Барба, не мисля, че ще има проблем. Средният го кърмих до 2 г. 9 м. , като на 2 г. 1 м. тръгна на ясла и не е имало никакъв проблем. Сега не бързам да отбивам, защото не мисля да я пускам малката на ясла. Освен това я усещам, че не е готова. Понякога си признавам, че ми писва, особено като се събуди 2 пъти през нощта и на сутринта съм силно мотивирана да спирам вече това начинание и после като ч чувам как жално плаче за ''нанито си" и пак и давам да суче. Луда работа  

Определено отчитам по-бързото оздравяване и възстановяване при боледуване на ясленчета и градинарчета, имайки възможност да направя паралел между моите си собствени във времето на кърмени и некърмени (да, всички се отбиха преди първи клас  )

Най-големият тръгна на ясла и още няколко месеца след това си сучеше сутрин и вечер. Там си заспиваше, дори случайно бяха разбрали, че още суче. Единствено първите дни като тръгна вечерите сучеше нон стоп, чак болка ми причиняваше.

За училището, големите са още в едно училище, 3ти и 5ти клас. По традиция вече мъжът ми си взе отпуска 1 ден, всички сме на тържеството, после се черпим. Майка дойде днес в София, та ще сме още по-пълен състав. За родителските срещи, единият на едната, другият на другата, най-малкият като бебе веднъж го носих с мен, веднъж при детегледачка, сега майка ми ще поеме тази функция.

Чуден първи учебен ден на всички малки и големи ученици и успешна да е новата учебна година за всички!

Благодаря ви за отговорите, момичета! Днес говорих с директорката, която ми е близка и ми даде приятелски съвет, ако не почвам скоро работа, да не пускам детето на ясла. Мисля да я послушам.

Въпреки това ще я подбутвам да не виси все на нанито, защото и аз като теб, Radi, не издържам на недоспиването. Пък и забелязвам, че до един момент сученето я успива, но после започва да й пречи да се унесе. Тогава я уговорям да се откачи, обръща се на другата страна и си заспива.

Да споделя при мен как беше с яслите и сукането. И трите тръгнаха на ясла около 2 рата си годинка, кърмени са около 3 годинки. В детската не съм споделяла и мисля, че не са знаели, не съм го крила, но не е и тяхна работа специално да го споделям.
В началото при тръгването им и връщането ми на работа си наваксваха вечер като се прибера, но после отмина.
И при трите около годинка и три-шест месеца нощното кърмене ми писваше тотално, а и при тях беше по-скоро навик отколкото необходимост. Така че взимах мерки и го спирахме. Просто спирах да им давам, гушкахме се , разнасяхме се няколко вечери и това беше достатъчно. След това знаеха, че като стане светло може да сучат. Но тогава наистина се будеха да хапнат, наяждаха се експедитивно и отново заспиваха. Дотогава беше едно постоянно висене на гърдите за приспиване, успокоение и тн, което ме побъркваше.
Първоначално малката спеше върху мен, тежеше след като спрях да и давам вечер, после беше съгласна да спи и до мен, което напълно ме устройваше. И така до около третата годинка и при трите, когато се местеха в детската стая. Известно време посредата на ноща някоя допълзяваше при нас, но и това отмина постепенно.
Сега вечер преди да си легнем се събираме на спалнята четирите, гушкаме се, играем си малко на нещо, говорим си и след това всички си лягат в техните легла и така до сутринта.

На яслата и после ДГ боледуваха, но никога не е било сериозно, почти да не кажа не сме излизали в болничен с таткото, както и не се е налагало да пият лекарства, само 1-2 пъти бях на косъм, но тактиката изчакай и ще оздравеят се оказа печеливша и тогава.


Днес успешно оцеляхме след първи учебен ден на първокласничката и първи учебен ден на четвъртокласничките. За Елена беше по-официално, макар и не ново, защото е старият и клас от подготвителната, а за каките беше съвсем неофициално. Качиха си се сами в стаята с учителките и после слязоха с учебниците.

Да драсна 2 реда набързо, общо взето по дискутираните теми.

Тази година за последен път имаме само едно дете, което ходи на у-ще. Избрахме 15.9 и за откриване на яслената и детскоградинска учебна година. Беше натоварено, но съм доволна. Хубавото е, че засега „развозваме“ само до 2 места.

Последния път повдигнах въпроса, но не получих отзиви, та сега пак ще го поповдигна, малко по-директно. Видях, че има и такава тема във форума, но повече ме интересува мнението на многодетните майки. Та, от каква възраст пускате децата сами навън и в частност, откога сами на у-ще (да отиват и да се връщат).

Калина (голямата, на 9 и 7 месеца) тържествено получи връзка с ключове и с тях обмислям правото ѝ да излиза понякога до близката градинка (на 1 пресечка) и да ходи на у-ще сама (на 2 пресечки). Специално за градинката, нещо не ми стиска още да я оставям за дълго сама там, но идеята е да излезе и да бъде с приятелите си, докато аз успея да организирам другите чавета (вместо да ни чака на вратата и да ми вдига кръвното). За училището днес на РС ще питаме какво се иска. Моето инфо е, че трябва бележка, упълномощаваща учителите да пускат детето само или удостоверяваща, че имаме такова намерение.

Последно, относно приспиването. Засега приспивам с кърмене малкия ясленик (на 2 и 7 м.), но от половин година вече правя опити за премахване на нощното посукване, донякъде успешни. Като цяло се чувствам на предела на психическите и физическите си сили, което не може да не се отрази на децата, но вярвам, че с времето и това ще отмине.

Подписвам се под споделеното от Aila и за кърменето, и за яслата. И трите ми деца тръгват „по заведения“ преди да бъдат отбити, като аз лично не споделям с персонала за това, че още ги кърмя, просто защото не смятам, че съм длъжна да им се отчитам. Като цяло проблеми не е имало, даже кърменето е било от полза и за адаптацията, и за по-бързото възстановяване при боледуване.

Относно таксите: третото дете не трябва да плаща за ясла/ДГ. Мисля, че във всички градове е така, ама де да знам. И в нашия случай (София) само малките 2 ходят (в една ДГ), но за едното плащам четвърт такса, а за другото не плащам. Така че, потърсете си правата, ако ви се разправя!

П.П. Това лято не ходихме ни-къ-де, но се опитвам да го погледна от хубавата страна, спестих си поне стреса от приготвяне на багаж и пътуване, който при нас е нечовешки, защото децата са от диви по-диви, а лъв ми няма търпение за 5 ст. (ше речеш, че аз имам волско, хохо)... Както и да е, зарекла съм се и съм обещала догодина да има двойна компенсация. Или тройна - според финансите. Да видим.

Моят най-голям е първолак вече. Сам пускам до магазина. Да играе около мен без да го виждам също се отпускам вече по малко. Няма за кога... Страх ме е най-вече от колите и шофьорите им...

Като страхлива софиянка отговарям: в 7 клас. И трите.

Мяуче, живея в малко градче на 30 мин от Лондон. Децата пускам/ще пускам сами до училище и обратно когато са на 10 и половина почти 11г. Има да се пресече една малка улица, където седи чичко който спира колите и множество родители, които водят децата си. Когато ми се е налагало (рядко, 5-6 пъти да се случвало) съм оставяла 10г и 7г да се прибират сами от училище до вкъщи. Сега 12г ми син сам ходи и се прибира ежедневно, аз водя двамата (8г и 5г) по-малки на училище.
Сами не ги пускам навън да играят, а само тримата в двора/градината на нашата къща. Тук не излизат така децата както в България.

Страшно си е като порастват, но и те трябва да се научат да пресичат сами улици и други такива умения, които в моя случай тук трябва да придобият преди да завършат началното училище на 11г.

Моите чувства са противоречиви. От една страна ме е страх (и не искам да пораснат ), но от друга... Калина вече е голяма и сама прояви желание да бъде самостоятелна по този начин, затова смятам да я подкрепя, макар и предпазливо. Да не говорим какво облекчение ще бъде за мен. Училището се намира на 2 минути от вкъщи и на 2 пресечки. Мисля, че ще се справи.

От друга страна, не знам дали има база за сравнение, но когато аз тръгнах на у-ще, две седмици преди да навърша 7 г., мама ме заведе първия ден и оттогава започнах да ходя и да се връщам сама. До училището се стигаше с 2 автобуса (прекачване). Дали майка ми се е тревожила? Не знам (все се каня да я питам). Но определено не е имала голям избор. Отделно преди тази възраст си обикаляхме квартала и около блока (може би от 5, а може би и от по-рано, не съм сигурна).

GI, и тук децата по принцип не си ходят сами. Поне около нас. Не знам защо си останала с такова впечатление. Това е другата причина да се колебая и да питам кой как постъпва.

mama_galka, честита бременност!! Леко да е и неусетно да се сдобието с щастливо ново попълнение!

Мяуче, аз пиша да излизат да играят около блока децата на 9, 10, 12г възраст. Останала съм с впечатление от София, че излизат така да играят, което си е много хубаво. Просто писах, че тук няма такова нещо да се събират навън за игра децата.
Дори бих казала, че е досадно тук се канят на гости едно друго в къщите си да играят.   

В Англия започват училище доста рано на 4г-4г и половина (зависи кога е родено детето) и до към 10-11г допреди последната година на началното училище училите ги пускат само като видят родител да ги взима. Аз подписвах специално разрешение за последната годин в нач.училище (10-11г) да пускат голямото ми дете да се прибира само.
Исках той да свикне сам да ходи в квартала поне годината преди иде в прогимназията, която е по далеч.

Мне, такова нещо няма тук наоколо. Освен другото, с новия закон за закрила на детето май повечето родители не смеят.

Специално в нашия... хм, квартал (около централна жп гара) няма такива блокове, около които да може да се играе. Децата на споменатата възраст ходят в една от двете близки градинки (малки паркчета, едното с детска площадка), обичайно с родител или друг придружител. Онзи ден за пръв път ми се случи да срещна едно наше старо познайниче на 10 г., което се похвали, че от 9-годишен го пускат сам в градинката (за други такива деца не знам). Това е много затруднително за нас, защото непрестанно трябва да им се осигурява присъствие и така, дори когато реша, че няма да домакинствам или да работя, трябва пък да натискам малчо да бъде където са каките, или обратно, което на моменти е ужасно трудно. Абе, зор.

Но при нас няма и чак такъв контрол, де. Няма кой да следи дали всяко дете има придружител. Остава си до голяма степен на съвестта и смелостта или безрасъдството на родителите (циганските семейства пускат и петгодишните си деца сами да пресичат и да играят и не им пука).

Днес ще видим какво ще кажат на родителската среща. Ако позволят, Калина ще бъде радостна и горда. Ако ли не, когато му дойде времето.