Многодетни мами - тема № 66

Аз ще се включа с един положителен пример.
В с. Рудник, Варненско имаше дом за деца с умствено изоставане. Разформироваха го и едно от децата беше дадено в приемно семейство, които са приятели на баща ми. Хората си имат вече големи деца, дори и внуци. Детето е диагностицирано с вродени малформации и умствено изоставане, на години е над 6.
Първоначално причината да се захванат с това е, че на жената не ѝ достигат години за пенсия и това е начин да си ги набави в това забутано селце. Въпреки това обаче, семейството подхожда изключително отговорно към това дете - подновява лечението на малформацията му, което е занемарено с години, отдават цялото си време и внимание, за да преодолее всички стресови ситуации при адаптацията си. Работили са по хранителните навици, които напълно липсват (хранело се е с ръце, не е познавало друга храна освен хляб, боб и леща), обучавали са го да говори, да върви, да чете и пише.
В момента, три години по-късно, детето ходи в нормално училище и е сред най-добрите ученици в класа си (оказва се, че умственото изоставане е било в следствие на липса на грижи). Нарича приемните си родители мама X и татко Y, обича да играе както на таблета и компютъра си, така и с другите деца на тяхната улица, като често е предводителя и инициатора на повечето щуротии Приемните родители не могат да си представят да се разделят с него и обмислят идеята да го осиновят.

 И аз знам за такива "чудеса", децата идват в "безвъзвратно увредени", а се оказва, че им е липсвала грижа и любов. Разцъфтяват за по-малко от година и не можеш да ги познаеш. Една позната приема както малки бебенца, така и агресивни тинейджъри. Абе мине ли дете през нея, стават чудеса. Осинови едно от децата, друго го осинови дъщеря ѝ.  Още преди да има платена такава услуга имаше приемни родители, та хора с огромни сърца имаме много и взели нуждата на децата за своя кауза. Проблемът не идва от тях. Дори неадекватните приемни не могат да бъдат обвинени за случилото се (освен за явни престъпления спрямо детето де), те просто не е трябвало да бъдат одобрявани.
 Не знам дали Аня се е сблъсквала с такъв проблем или някой друг познат, но приемните казват също и за престъпни изнудвания от страна на социалните служби. Семействата виждат някакъв проблем, искат да сигнализират или искат да заведат детето на лекар, "шефчетата" не позволяват. Заплашват, че бъде ли подаден сигнал, ще им вземат детето.

Е, screch, какво да направим, като властта и контрола са у едни и същи ръце? Как да накажеш някой от социалните, че не си върши работата, там е въпросът. И има ли достатъчно морален и отговорен и властимащ човек, че да го стори?( То ако имаше по един такъв на ключов пост, държавата ни щеше да е рай, нали!)
. Какво се случва след като са излезли тези разкрития? Аз си спомням нещо бегло за Тереза не вървеше ли някаква кампания да върнат бебето на майката?

Има други оргарнизации до колкото знам, като НАПГ http://www.napg.eu/ Вярвам, че тях ги е грижа и  помагат на приемните семейства и децата. Там съм чела колко трудна е работата със социалните, но не предполагах, че има и супер неадекватни семейства, които са избрани.. Щом има такъв голям контрол, видиш ли, семействата трябва да са все читави.

Явно е, че още се намират добри хора, заради тях се случват подобни чудеса, каквито споделяте.

Познавам няколко приемни родители покрай нашето обучение, жени с големи сърца! Всъщност тези, с които сме контактували по един или друг повод, са все страхотни хора. На нас проблемът ни е със системата, това индивидуален подход, що е то? Така пише в закона, така си знаят соц. работници, така се прави!

Oсновният (и единственият, всъщност) противник и отпор беше шефката на отдела. В момента, в който заявихме, че искаме да осиновим детето, за което се грижим ѝ станахме врагове! Били сме заобикаляли закона (моля?!, никъде законът не забранява приемните да искат да осиновят), били сме я подмамили (или подвели, не помня вече точните ѝ думи), тя, ако знаела, че искаме и да осиновим, нямала да ни търси толкова старателно такова хубаво бебе! А тя беше на комисията, когато ни одобряваха и точно за осиновяването имаше въпрос към нас от друг член на комисията. Ние бяхме заявили писмено в доклада си, че искаме да сме приемни родители, но ако може искаме и осиновяване. Както и в нашия случай, майката не се появи, нито някой от близките на бебето. Ама тя на толкова комисии била, не помнела. И сякаш е тръгнала по домовете и болниците да ни търси дете. Проблемът й беше, че явно я гласеше за свои познати, но й развалихме работата.

Иначе соц. работничка, с която работихме е много разбран и свестен човек (затова и вече не работи в отдела, изобщо не е в соц. грижи, напусна и работи другаде). Живеем в един квартал и се виждаме и покрай децата, ами разбирам я, в такава среда, с такава шефка, трудно се работи явно. Та, тя (соц. ни работничка) като разбра някъде на 1-2 месец, че искаме да осиновим детето (странно, в документите ни го пише черно на бяло, а никой не знае?) беше готова да ни съдейства, да издири майката (което тя така или иначе беше длъжна да направи) и да подпише декларация за отказ. Това си е най-доброто и трайното решение за детето (не говоря само в нашия случай). Вместо да се влачи от семейство в семейство, щом не го иска, осиновява се и животът му се подрежда (аз съм ЗА осиновяване още от родилния дом, но това в БГ скоро няма да се случи, ако изобщо някога). Да, обаче на следващата среща със соц. ни работничка мнението й беше коренно различно и ме убеждаваше (с неубедителни доводи), че не е добре за нас да я осиновим. Кой ли й е повлиял, как мислите? Тя до последно много ни се радваше как се грижим за детето и сега като си се видим с нея в квартала си говорим спокойно. Но ето, един трезво мислещ и свястен човек, не можа да се пребори със системата, по-скоро с шефката си, която видяла се с власт и връзки ли, каквото ще да е, и мисли, че може да решава човешки съдби. Въпреки че от нейната камбанария, на шефката на отдела, сигурно си й звучат добре намеренията. Най-вероятно са я искали семейство без деца, пък ние с 2 биологични (тогава), всичко си е стриктно по закон. Ама сякаш няма други дечица по домовете, та ще се караме 3 семейства за едно?

Никога не са си позволявали да ни заплашват или нещо, може би защото са усещали, че ние не го правим за парите и не сме разчитали на тях.

Всъщност в София според мен всички приемни родители (или поне всички, които познавам) са хора с призвание. 400лв заплата за София са нищо, докато, ако си на село са си доход. И колко много! се дразня на предаването на Ничия земя за банкоматчетата, защото настройват хората с/у приемните родители. А то системата одобрява точно такива приемни родители, които го правят заради заплатата. Защото ще правят каквото им кажат социалните работници и шефовете над тях. И са ми много грозни и обидни такива предавания, защото настройват хората не с/у когото трябва.

Трябваше може би да започна с пояснението, че има така да се каже 2 вида организации. От едната страна са държавните, които дет' се вика колят и бесят (одобряват приемни и осиновители, решават за настаняването на деца, водят ги гражданския договор, изплащат парите) и неправителствените организации, на които по закон държавните могат да делегират обучението на кандидатите, писането на много доклади, проследяването на процеси на адаптация - на детето на настаняване в приемното семейство, при нас изключително много помогнаха в периода на адаптация от нашето към новото й осиновителско семейство! Та, за мен, там са хората, които си вършат съвестно работата, влагат сърце и хъс, старателни, с индивидуален подход, абе както трябва да е. Обаче властта не е в тях. И пак опираме до куцата система, защото очевидно куца някъде.

Още нещо май щях да пиша, но ще е явно в следващия пост.
Ако имате конкретни въпроси, давайте!

По мое време (преди 3г) заплащането за професионални приемни родители беше 400лв заплата по граждански договор и 190лв месечна издръжка за детето. А, и 35лв детски за приемното дете, получавахме само за нея, защото ние така или иначе не взимаме за нашите деца (надвишаваме прага за доход). Доброволните приемни родители получават само издръжката за детето - 190лв на месец. Мисля, че има добавка, ако детето е с увреждания, но не знам точно. При две и повече деца заплатата на приемния родител е същата (не се увеличава), увеличава се издръжката, според броя на децата, като за по-големите деца май е с някой лев отгоре. Само единият родител може да получава заплата, дори и двамата да са безработни и да се занимават с децата.

Ние като тръгнахме да мислим за приемно родителство, първо мислихме да сме доброволни и мислихме за по-голямо дете, което да ходи с нашите на градина. Но мина време, аз си останах в къщи, децата ги подготвяхме за училище и решихме, че можем да се грижим за бебе, защото така или иначе бяхме решили аз да съм си в къщи първите години, когато децата тръгват на училище. Затова и кандидатствахме за професионални, т.е. на заплата. Сещате се, че ако гледате бебе с АМ 190лв не стигат само за хубаво мляко и памперси....

Основният проблем в БГ (не само в тази сфера) е, че се работи по програми, усвояват се, разработват се. Но не според проблема, който трябва да се реши, а според за какво дава пари ЕС. До 2020 трябва да се закрият домовете, значи трябват семейства, където да се настанят децата. Отделно продължават да се изоставят много деца (бебета) всяка година. Там трябва да се работи, според мен!!! Въпреки че съм чувала и за случаи, помагат се финансово на майките, взимат си бебето и като свършат парите (след месеци, или колкото време са там) и детето пак бива изоставяно. Което е много жалко. Програмите на държавата трябва да се насочат към превенция на изоставянето. Иначе се въртим в кръг и няма край.

Отделно на ухо се говори, че има деца по домовете, които така и не се вписват в регистрите за осиновяване, защото се пазят явно са особи, а хората, които искат да осиновят чакат с години (3-4год.), а децата си стоят и чакат и те. Ами, очевидно който трябва да си свърши работата, не я прави.

За соц. работници е голям проблем приемно семейство да осинови. Малеее, щяха да ни разкъсат (шефката на отдела и после другата й служителка, която тя прати да ни проучва вече като кандидат-осиновители). Видите ли, осъществявали сме подбор. Моля?! Ние не сме отгледали 4-5 деца, та видиш точно това сега решихме да осиновим, щото е бяло и хубаво (а тя си е много беличка, наистина). Отгледахме го това бебе, обичахме го, привързахме се, майката не се появи, роднините й не я искаха и ние искахме да я осиновим. Нищо лошо не сме направили. Но за тях приемната грижа е едно (временна грижа), осиновяването - друго. Не може така от единия клон да скачаш на другия. Основният им довод е, че така се прескачали осиновителите, които директно си кандидатстват само за осиновители и които по здравословни причини не могат да си имат биологични. О.к., ама аз пак да питам, свършиха изоставените деца ли? Би било чудесно. Ами да озаконят осиновяване от болницата. Тук обаче има един тънък момент, не всички, да не кажа малък процент мисля, осиновители са склонни да осиновят съвсем малко бебе. Хората ги е страх да не се окаже дете с увреждания и тежки заболявания, та дори и да озаконят осиновяването от родилен дом, много осиновители пак ще си искат дете от 1г нататък. Някои си пишат, че искат дете 0-3г, но някои умишлено искат от 1 до 3г.

Мъжо се сърди, че пак си ляга сам. Спокойна нощ на всички!

Аня благодаря за информацията и споделеното. Важното е че сте помогнали на детенцето, когато е имало нужда от това и сте успели да преодолеете раздялата и да запазите добрите спомени от тази една година.
Ако знаеше, как може да се развият нещата би ли го направила отново?
Аз наистина не мога да си представя лично аз да се грижа годинка за бебе и после да се разделя с него....
По въпроса за осиновяване на новородени си мисля, че доста родители, особено тези, които нямат деца ще пожелаят да осиновят новородено, ако има тази възможност.
А иначе броя деца, не би трябвало да е проблем за осиновяване, в темата тук пишеше позната от отчетната ми тема, която след две нейни деца осинови трето. Майка с която работя във връзка с кърменето има три дечица, осинови четвърто и сега има новородено бебче. Мисля, че и двете обаче осиновиха по-големи деца не бебчета, тъй като не държаха на това.

С мъжа ми сме си говорили, че ако се върне времето пак така ще постъпим. Винаги сме имали желание да помогнем на изоставено дете. Сега пак бихме го направили, но знаем каква е болката от раздялата.

Лично познавам семейство, което осинови дете и в документите си какво дете желаят нарочно са писали 1-3г, не 0-3г. Нашето приемно бебе я осиновиха абсолютно здрава, но при раждането си не е била такава, освен недоносена + няколко други неща, но предвид, че вече не е наше дете смятам, че не е редно публично да се впускам в подробности. След раждането 2м е лекувана в болница и тогава се свързаха с нас. Като я взехме си беше с диагноза, че е здрава, но някои от приятелите ни, с които споделихме диагнозите и съмненията, които са имали лекарите при раждането ѝ, ни питаха не ни ли е страх, дори за нашите деца. Не, не ни е било страх, но явно е звучало страшно. В последствие от една лекарка случайно разбрахме, че това, което майката е прекарала като бременна, ако засегне плода в малките месеци тотално уврежда мозъка. Явно Господ си го е пазил малкото човече още тогава, защото тя си се развиваше нормално, а ако е била заразена към 5-6м е просто нямало как да не забележим.

Замислете се момичета, жените, които си оставят бебетата масово не си следят бременността, а я крият, не се пазят, не се хранят сигурно някои от тях. Не пият като нас фолиева киселина от първия месец, не ходят на гинеколог, камо ли фетална морфология и т.н.
Нашето приемно бебе беше изключително злоядо, мляко не искаше, твърда храна не искаше, храненето беше мъка и направо насила я хранех. За мен това е отражение, че майката е гладувала по време на бременността, защото е криела бременността си от близките си (това последното го знаем със сигурност).
Иначе беше страхотно и много лесно за гледане бебе. Тъкмо прояде нормално някъде към 11м и те ни,я взеха. После новата ѝ майка казваше, че нямат проблем с яденето (аз малко се притеснявах от стреса при промяната да не откаже пак да яде).

Сетих се нещо, което забравих снощи като писах за системата. Значи ние вече близо 5м се бяхме грижили за детето, когато ни излезе делото в съда за настаняването ѝ при нас. И съдийката ме пита дали искам да се грижа за нея, ами че тя вече си беше станала част от нашето семейство. Представяте ли си с какви темпове се развиват събитията в едната и в другата институция? Настаниха ни я със заповед от социалните, а на делото в съда му дойде реда кажи речи след половин година, ние вече мислехме за осиновяване. Защото тези дела не са с предимство, а си чакат по каналния ред.

 Аня, благодаря за споделеното! Пак в медиите имаше случай за приемно семейство, които искат да осиновят детето, но социалните им правят точно такива мръсни номера. Не помня всичко, но забавяха документите им, за да изпуснат срокове, през това време със задна дата се появяваха молби от осиновители...

 По отношение на системата има сигурно тонове помия, която да се излее от всички страни. От осиновители, от приемни, от работещи в системата, от биологичните родители...
 Има и още един факт за морала на някои служители - лъжат. Лъжат приемните родители и осиновителите. Заради такива неща и разсиновяват. Лъжат, за здравето, лъжат и за историята на децата. Случвало се е от една страна неправителствена организация да помага на майката да си върне отнето дете, защото е отнето неправомерно, от другата страна приемния родител да получава съвсем изфантазирана история за същото това дете. Обаче България е малка и се случва така, че на едно място се събират версиите на двете страни. И се разбира грозната измислица, която представят социалните.

 Не знам дали осиновяване още от родилния дом е най-доброто решение. За много бебета вероятно да, но аз не вярвам в работата на социалните служби. Предвид че знам за толкова много случаи родилки да бъдат манипулирани "в най-добрия интерес на нея и детето" или принуждавани със заплахи... Плаша се колко много деца могат да бъдат отделени от любящите си родители завинаги, само защото са се появили във време, когато майката се е чувствала в безизходица и никой не ѝ е подал ръка.
 Много мъка има и много тежки съдби. Но идеална социална система никога няма да има. Можем само да се борим тя да нанася по-малки вреди.
 Пък както в онази приказка за морските звезди, когато можем, променяме целия свят за някое същество. 

Да, и аз съм чела за истории, когато видят, че майката е млада, от дом или сама и самите лекари ѝ оказват натиск, да подпише тук, там и после разбира, че се е отказала от детето си. За съжаление истории всякакви и недобросъвестни хора навсякъде. Затова и смятам, че основно трябва да се работи за превенция на изоставянето, а когато то се случи по-бързо да се осиновяват (говоря за бебетата). А приемната грижа да е за случаи, когато по ред недобри обстоятелства родителите не могат да се грижат, т.е. да остане за малък % деца. И да има индивидуален подход към всеки случай.
Да им повишат заплатите на соц. работници, да ги стимулират, за да си вършат и те качествено работата.

Юхууу!   Да размърдам малко темичката. Задава се един от най-хубавите християнски празници. Усетихте ли вече коледното настроение? Украдихте ли елхите и домовете? Заредихте ли се с начален арсенал от подаръци?  -mas:
В тази връзка да ви питам-
И вие ли, като мен смятате, че децата ви получават твърде много подаръци по това време на годината. ? Съответно, тъй като са повече деца-се трупат повече вещи вкъщи, които пак ще се чудите къде да съберете.
Тази година тъй като бебка е малка съм казала нищо да не й се купува. Така е приемливо и засега ще имат по един подарък от двете баби и дядовци, по един от леля им, а с приятелки, с които разменяме се уговорих уж да е нещо общо-едно за двамата. И все пак се получава една стабилна бройка, като сложим и от нас стават поне едно 8-10 джунджурии наведнъж..
Същото стана и на последния рд на батито. Ама там беше направо страшно, понеже всеки гост носеше по три пакета, за тримата по нещо! Супер неудобно ми тогава, че хората са се охарчили толкова заради нас.
Заради това и наскоро като малката стана на годинка си празнувахме само с бабите и дядовците..
Как е при вас по празници?
Тази година има операция плюшено мече, включих се в нея с радост. На такива деца, които нямат нищо се радвам да направя подарък.. На всички останали.. дори не знам дали е удачно.
Не че не се радвам, когато подарявам на моите или приятелски дечица, напротив. Просто не знам дали го оценят и дали имат нужда точно от тази нова играчка.

 

И при нас ще е с много подаръци, но аз, с всяка следваща партида, разчиствам предишната. Играчки, които отдавна са забравени, със счупени елементи - изхвърлям.. Та така
Декември винаги гледам да има по-малко правила, всеки да прави това, което му е приятно, иначе няма да е празник 
Тази седмица започвам сладките, щолена е готов, част от подаръците са купени  Става все по-истинско

И аз уж изхвърлям, ама явно недостатъчно. Събрали са се някои обемни неща, с които още си играят. А два чувала с плюшки и кукли ми е жал да хвърля..
Моите курабии не оцеляват вече трета партида.. Явно ще се пече всяка седмица и туй то. Абе всеки трети прави щолен, що е туй чудо, хубаво ли е? Аз май съм яла магазински, като кекс беше.Струва ли си да си правиш домашен?И как ще го опазиш до коледа, питам аз

Играчките които вече не са им интересни, но са запазени, продавам в olx. Така никога не се получава струпване на вещи. Разчиствам старите, преди да дойдат новите. Малко фън- шуй

От миналата година сме твърдо на касички. За Коледа - обща. Така събрахме помощ за двуетажното легло, например. Тази година няма да се празнуват и рождените дни извън градина/училище, така че вероятно ще успеем да сме по-компактни откъм подаръци.
Играчки редовно разчиствам. В началото на годината обявих операция "365 играчки" и всеки ден отделям една. Събраното занесох в градината, беше междувременно добре забравено и се ползва там. Всичко счупено се изхвърля. Бебешките сме дали на приятели и таман да ни върнат 2 кашона - хоп, намери се друго бебе, което да им се порадва. Пъзели и подобни "омръзващи" си разменяме с приятели за по няколко месеца. Точно вчера ни върнаха една торба - ами цяла вечер редиха. Просто ни е малка кутийката и се налага да се правят такива трикчета, иначе...

У дома декември е много тежко. Освен обичайното имаме 2 детски р.д. + имен ден. Отделно едно традиционно отчетно-форумско коледно парти. Благотворитетен базар в работата. Май ще има и в училище. За съжаление точно успяхме веднъж да идем на Многодетния празник и тази година пък няма да има. Малко ми е трудно и преуморено. Но това е най-лесният месец за будене - сутрин само напомнянето, че може да видят какво са им оставили джуджетата в чорапите, е достатъчно за буквално скачане от леглата