Многодетни мами - тема № 66

Благодаря ви  
, и при нас е така, само дето приличат повече на мен, но като цяло и за нас с ММ казват, че си приличаме.
Мяуче, и аз смятам, че изглеждаш доста добре на снимките, а дечицата ти са много сладки 
При нас нито едно от децата не е случайно, като №3 стана на първия месец опити, през останалото време взимаме превантивни мерки.
Radina, в нашия град въобще не са скъпи фотосесиите - нашата излезе 50лв. за 30 кадъра на диск.

Много хубави снимки. Почти ме изкушихте да покажа и аз съкровищата.

Мяуче, аз не от любопитство, ами наистина ми е странно някой като каже "стана случайно" или "изненада ни", защото ако двойката не се пази, едва ли ще има елемент на изненада /предвид, че не вземат мерки, значи всеки един момент е подходящ за ставане  /. А ако пък се пази, ставането е нищожен процент възможно. Винаги има изключения, разбира се.

Ето ние винаги се пазим /и то защото мъжът ми така иска/ и като го съгласих за деца /защото аз от началото с него исках  /, той спря да ме пази и бебетата бяха очаквани и планувани....  

Честно казано ми се иска една Новогодишна изненада, ама ....  

Пък и около нас има само една двойка с наистина бебета-изненада /разбраха в късен месец/, за всички други изненадата е била едностранна - при едните майката отдавна си беше навила на пръста и сюрпризира таткото, при другите обратното, таткото искаше и си го направи.

Както и да е, понеже някой назад писа, че едно от децата било изненада и затова попитах.  

pum_pall, и моите изкараха варицелата тримата накуп. Поне минахме. Дано е леко при вас!


6tastliva, нали знаеш - 100% защита дават само сандали с чорапи...

Ние от няколко години се снимаме при Изабел от Mingle-Mangle и съм много доволна. Тази година с лудницата около първолака обаче не успяхме... айде, дано догодина пак успеем.

Ясно, аз не визирах теб, ами просто обясних, че тука сред нас няма изненадани, но повечето бебета не са и правени по план. Просто бебетата се случват, когато си решат, веднъж щом сме се разбрали, че ще се размножаваме. А и в рамките на една узаконена връзка не виждам как изобщо може да се говори за изненади от подобно естество.

Специално в нашия случай общо взето, не се е налагало да се... пазим (само след първата ми бременност, която за съжаление беше неуспешна). Тъй или инак, след всяко бебе имам по 2 години лактационна аменорея, тоест важи екологичната контрацепция. И така 2 г. и 3 м. след Калина създадохме Людмила, а после 3 г. и 4-5 месеца след ЛюМила създадохме Никола (т.к. лъвю беше в чужбина година-две след края на „безопасния период“).

Ех, и аз бях говорила с Изи за фотосесия кога-кога още, ама няма да стане скоро. И без това съм в период на недоспиване и поувехнал (вампирски) вид.

Момичетата изкараха варицелата, а сега чакам Нико да се изрине, защото групата му в яслата е под карантина. Малко ми беше треперливо да не получи усложнения, но вече го прежалих. Ми порасна ми момчето, с една варицела ли няма да се справи.

И ние бяхме на фотосесия в неделя. Тази и миналата година купувах ваучери, преди това (като бременна и като родих) ни снима наш приятел фотограф, но се преместиха и вече няма студио, та сега с ваучери. Платихме 42лв. за 60 мин. (и миналата година беше нещо такова). Чакаме си днес - утре снимките. Аз по телефона директно казвам, че сме с 3 деца, тази година питах и се съгласиха и взехме и Ара (лабрадорката ни), та сме с големи очаквания от снимките, дано ни ги оправдаят. Въпреки че като сравнявам с миналогодишния фотограф тези момичета май нямаха много опит, те ни питаха как искаме да се наредим и т.н. Докато преди като ни снимаше нашия семеен приятел, също и момчето миналата година, пак с ваучер, имаха интересни идеи, повече аксесоари. Като цяло ние мисля не сме капризни за снимки, трудното е да уловим всички да гледаме в една посока и да не се мига, но не се преобличаме 200 пъти, не искаме шарении с еленчета, елхички, елфи и т.н., предпочитаме изчистен фон. Миналата година преоблякахме малкия в червен костюм, но сега не даде и не ми се щеше да го разревавам. Той в началото кротува, кротнахме и кучето, но после се заигра, големите пък използваха и се снимаха те с интересни шапки. Миналата година от 120 кадъра момчето ми прати 80-90, аз отсях може би половината, та пак доста снимки имахме. Тази година доста кадъра направихме на Ара (кучето) с едни диадеми, кучето с най-малкия, няколко всички, после само мъжете, само големите момчета, дано са се получили добре.

Мяуче, докато ви видя снимките и си ги свалила.

pum_pall, бързо и леко да минава варицелата!

За планирането на бебета всеки разбира различно май. За мен щом не се пазим е ясно, че искаме и го смятам за планирано. Всъщност с най-малкия първия месец смятах овулация и т.н., то нищо не стана и аз се бях разстроила, че явно не ни е писано да родя трето и може би е по-добре така (тъкмо щяхме да се разделяме с приемното ни бебе), то пък следващия месец стана. Хем не се пазихме, хем не го и мислихме, защото тъкмо се разделяхме с нея, подготвяхме й първия рожден ден и то точно в деня, в който се разделихме на мен ми закъсня.

Аня, онези снимки не бяха много хубави (от моя гл.т.), но ще покажа любимата ми снимка на тримата (пак от 2015 г.). Аз съм си я правила с моята допотопна техника (имам само китов обектив). Но пък децата са слънца (мамините гарджета ).

Хайде, показвайте, показавайте и останалите!

Страхотна снимка . Много ви се радвам като разглеждам.Така и не разбрах как се качват снимки тук .Миналата неделя снимах малкия с дядо Коледа, сега ще чакам и снимки от тържеството в детската градина. За фото сесии нямам нерви и двата опита бяха провал а и при нас е много трудно да се организираме всичките / каките с внука и внучката, ние с малкия/.
А за планирането, каквото и да планираш е без значение.Малкия беше планиран преди 10г. без успех. И дойде наистина като изненада когато вече никой не очакваше.

Мислех и аз да пускам снимка, обаче профилът ми в snimka.bg съм му забравила вече паролата и не мога да вляза вътре. Не съм го ползвала отдавна. Днес изобщо не ми е ден. Сутринта мм ме втрещи с новината за атентат в центъра на Берлин и от тогава още не мога да се окопитя. Сестра ми учи там, общежитията й са в центъра на града, тя е добре, не е излизала из базара, който е наблизо. Аз обаче още не мога да се отпусна, не мога и да се зарадвам. Почувствах облекчение, че тя е добре, но ми се реве, напрегнато ми е и място не мога да си намеря. Иска ми се да се маха от там, да се прибере...
Ох, оплаках ви се, чувствам ви близки и си позволих да споделя...

Емел, радвам се че всичко е наред със сестра ти!

Мами, много хубави дечица си имате, да са ни живи и здравички!

Ето ги и моите дечковци:

Не можах да намеря обща снимка, на която всички да гледат към фотоапарата. Затова са поотделно.

Още прекрасни дечица 

То това е най-трудното
При нас 80% кадрите са такива:

Благодаря, roxanna! Баткото е първолак. Вчера беше на първото си състезание. Харесало му, искал още. Много е труден обаче с дисциплината. А и момичетата уж бяха кротки, пък навлязоха в един палав период. Катерят се, ровят навсякъде, разглобяват дръжките на шкафчетата... Какви ли не бели не измислят. Най-редовно ми изключват компютъра. Отнемам ми цяла вечност да свърша нещо на него.
KayRenn, при нас има и много снимки с червени очи, снимки с неподходящ фон(разхвърлени играчки, одраскани стени,скъсани тапети), размазани снимки, снимки с деца, които се кълчат в акробатични пози и автопортрети на баткото(снима се сам с фотоапарата). Пазя си ги за нас, след време има да се смеят на лудориите си.