Многодетни мами - тема № 66

Aila, да са ти живи и здрави момичетата 
Не знам каква е логиката да е след навършване на 1г. на 3-тото дете, не че съм се забързала и аз да взема такава карта.

9. Целева помощ за безплатно пътуване на многодетни майки

 Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г.) (1) Многодетните майки имат право на безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната веднъж в годината - отиване и връщане.
 (2) Правото на безплатен транспорт се ползва след представяне пред превозвача на удостоверение, издадено от дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на майката.
 (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2012 г. , в сила от 4.12.2012 г.) Удостоверението за безплатно пътуване се издава въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която се прилагат копия от удостоверенията за раждане на родените (осиновените) от майката деца или удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, издадено от общинската администрация.
 (4) При подаване на молба-декларацията се представя документ за самоличност.
 (5) В случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, дирекция "Социално подпомагане" издава дубликат, като правото за безплатно пътуване със:
 1. железопътен транспорт за съответната година се анулира;
 2. автобусен транспорт за съответната година се анулира в случаите, в които вече е ползвано.

Да ме прощават социалните служители, но никъде в нормативната база не намерих условие,че детето трябва да е навършило годинка за издаване на удостоверението.

Не стига ,че това е единствената привилегия на многодетна майка , ами и с нея явно ни разиграват 

Привет момичета! 
Аз още не съм се представила тук,защото тепърва чакаме номер 3,но ви следя от известно време
Ето къде е условието за навършването на 1 годинка.

8. (нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) "Многодетни" са майките, родили (осиновили) и отгледали три и повече деца над едногодишна възраст.

Айле, да са ти живи и здрави порасналите госпожици! И трите са много красиви!

Явно това за едната година се спазва от някой служители, а от някой не. Първата карта ми я издадоха, когато третото дете беше на 1 месец и то тъй като отидох с бебето служителят я изработи за 10 мин без да ме размотава. Вече за втората карта след изписване на първата ме накараха бая да почакам и ме мотаха за разни документи.

И аз да се отчета: при нас лятото свърши, децата почнаха училище, макар навън още да не се стои от жега. Общо взето преживяхме лятото в ремонти, боядисване, коване на покриви (пак в жегата), малки пътувания (то и най-малкото такова си е два-три часа до близкия магазин) и едно голямо такова на зъболекар до Мексико, което е на 1500 км. на юг от нас. По пътя спахме на палатка в един природен парк на остров на мексиканския залив и беше мизерно романтично (след 16 часа път в жегите с кола натоварена до ръбовете и уморени, мрънкащи бебета да разпъваш палатка и надуваш дюшеци докато те лазят знайни и незнайни буболечки не е точно върха на романтиката). Инче децата много се радваха на плажа и морето (представете си цял океан и дюни, и ние там почти сами сред живите миди и рачета, които се разхождат по пясъка). Дори една екзотична медуза видяхме, която както после проучихме се оказа силно отровна - добре че никой не я настъпи по погрешка. Но да - годишното си ходене на зъболекар приключи успешно (в смисъл, че колата въпреки страховете ни не се разпадна по пътя и ни доведе живи и здрави до вкъщи). Сега вече седмица лекуваме някакъв вирус, който сме пипнали там (да се надяваме не твърде екзотичен, но на фона на всички рискове нямам сили да се тревожа и за това). След вадене на нерви от два зъба, които ме тормозиха почти година с ужас установявам, че има още един зъб, който сякаш ме наболява и вече не знам психясвам ли или не, но ми иде да се гръмна.

fapua, 

Сега по дискутираните теми:
Честито на рожденниците! Много хубави дечица! Да са живи и здрави и много да ви радват!
За чорапите и дрехите: тук повечето перални са с горно зареждане, но барабанът не се затваря, а стои отворен (баба ми имаше една такава навремето). В един момент като правихме ремонт я отворихме и намерихме куп чорапи просто изпаднали в нея между предния панел и барабана. Явно като прелива водата и ги върти излива и чорапи. Аз все недоумявах как така чезнат, но грешката се оказа вярна... Иначе при нас - момичетат имат общ гардероб и малките двама разбойника също. Гардероб е силно казано - ниша в стената, на която махнахме вратата и сложихме рафтове по цялата дължина - та сега има много пространство за слагане на дрехи и е удобно, макар да се вижда в стаята. Можем да сложим врата тип "хармоника" някой ден,  но имахме такав на големия килер към спалнята и за нула време я потрошиха за това изчаквам да поумнеят малко. Американците в това отношение са много придвидливи - имат много складови помещения, килери, ниши  и реално гардероби, скринове и прочие въобще не трябват. Мебелите ни са съвсем малко и в стаите има прострор за игра.
За шофирането: тук се наложи да държа изпити, за да ми издадат шоф.книжка. Кормуването го карах точно ден преди да родя. Малко бях изплашила изпитващият ме полицай, та само гледаше как да ме пусне по-лесно. Иначе то е ясно, че без кола си за никъде. Децата карат сами от 16 годишна възраст (от 14 с придружител) и можеш да вземеш кормуване в училище като предмет. Няма шофьорски курсове като при нас. Държиш теория (нещо като листовки) и ти дават "разрешително за ученик", с което можеш да шофираш с придружител. Като изкараш и "кормуване" (караш с полицай) ти дават валидна карта, която има голяма стойност като документ за самоличност  (тук лични карти няма, а паспортът е само за международни пътувания), така че шофьорската книжка ти е документът за пред банки, учреждения и прочие.
За отбиването и яслата: Редактирам си поста, че искренно съжалих колко се жалвам от малката буболечка - а той е голям сладур, просто много привързан. Използва кърменето за всякакви цели - ядене, пиене, чесане на зъби, залъгалка и лекуване на психически и физически травми. Буди се през час да суче. Приспиваме се с голяма мъка на нашето легло - с удоволствие бих го отбила, но не знам как. Пробвахме няколко пъти - големи драми, ходи като болен (и ние с него) и реших, че е по-лесно за момента да го търпя вместо да понесем шока от отбиването. Другите са го правили от само себе си на годинка - годинка и половина, но с него не знам как ще е. И на яслите не съм привърженик, още повече, че няма необходимите ваксинации, но го записах в чакащата листа на една безплатна (социална) ясла. Ако се класира ще е единственото бяло бебе там. Не знам как ще преживее раздялата, знам че е малък, но ми се струва, че ще е за доброто и на двама ни.
За отслабването: Това лято съм почти с 9 кг. надолу. Не се престаравах особено, но си дадох малко воля да намаля сладкото и белите въглехидрати. Спазвах (не много стриктно, по-скоро идейно) една система - Trim Healthy Mammа. Сега съм с "работните си"килограми от преди двете последни бременостти. Може разходките, ремонтите и кърменето да са помогнали за това, но при мен напрежението обичайно води до ядене на сладко и трупане на маса, така че без целенасоченост не би станало от само себе си. Също помогна, че готвя почти всичко, което ядем  - тук почти всичко готово (дори най-обикновения хляб) е потенциално опасно и със смешния за американските стандарти бюджет, с който разполагаме се налага да бъда много изобретателна.
За гърнето: да се похваля, че имаме напредък с баткото. Следвах съветите и техниките в книгата и вече махнахме дневния памперс. В началото изглеждаше почти безнадеждно (сякаш нищо не схваща. Висеше по часове на гърне без да прави нищо - добре че бяха каките да го забавляват), но по едно време почна сам да събува гащи и да върши нещата по местата. Нощите още не сме ги оправили както и ходенето по голяма нужда, но и малкият напредък ме радва. Почна да говори повече - комбинира български и английски (вкъщи само на български говорим и дори ми е чудно как го хваща този английски като почти няма контакт с други деца). За тригодишен обаче е още доста нечленоразделен.  Тук и лекар няма с когото да го обсъдя, та съм сама с поредните си притеснения и страхове....Водя борба за оцеляване сама със себе си и се поздравявам с песничката на  Бон Джоуви - Living on a prayer

Привет дами! Не съм писала мнооогооо време.
Госпожицата от бебе вече порасна и тези дни даже проходи. Аз се върнах на работа и сега си карам отпуските, а от септември всички на училище и ясла.
Гледам, че се обсъжда безплатното пътуване, та да попитам - един билет за отиване и връщане само за майката ли е това или и за децата?
Поздрави на всички! Ще се опитам да съм по-редовна!

fapua, не искам да те заблуждавам с празни успокоителни думи. Защо не поразпиташ в темата на чужбинските мами. Подозирам, че детето ти се развива нормално за тригодишно двуезично дете. Английският не е ли от телевизията? В групата на малкиями син имаше едно детенце, което на три годинки говореше като едногодишно. Логопедът каза, че проблемът е в детските филмчета на английски. Той се развивал като двуезичен милият... Друг въпрос е, че от филмчетата на български, детенцето стана агресивно при равни други условия.

magi_sveta, билетът е само за майката.

Ох, и на мен яслата ми е голям трън в момента. Ту реша да я пусна, ту реша да не я пускам още. Работата е там, че нямам зор да почвам работа и, дори да почна, ще е дистанционно. Та, ми е съвестно, че ще си стоя у дома, а на мама момиченцето ще го гледат чужди хора. Може би ще я пусна до обяд. Така ще имам някакво време за себе си, тя ще свиква с градината и децата, но ще си прекарва по-голяма част от деня с мен.

Аз също съм на вълна отбиване. Но моята е на две и три месеца. Готова е, суче само за приспиване. Ще почета в нета съвети, но, ако нямам сили, ще я пратя на село с татко й за една седмица. Да се гушкат, да си четат, преди лягане, и да ми я върне само за дообработка.

Мисля,че вече официално мога да се запиша тук
Имам два бесника на почти 7г и 2г и 6 м, а от вчера си имам и дъщеричка.
Батковците са много радостни и ще трябва доста да си отварям очите, надявам се да не се бият за нея само, че са доста ентусиазирани да я люшкат.В края на седмицата ще ни изписват, стига всичко да е наред.Нямам търпение вече да си хванем ритъма, в момента са при нашите и виждам,че малкия доста страда от липсата ми  

Честито бебче! Ние сме в същата комбинация и си е друго с момиченце 

Отдавна се каня да пиша и все ми изхвърча от ум.Подарявам детска количка Чиполино  модел Амбра. Лилава е на цвят и става и за момче и за момиче. Вече не ни е нужна / не че някога е била изкарахме си с май тая/. Купувана е нова, няма смисъл да прашасва на тавана.Ако някоя мамаа я иска да ми пише.

На мен карта за пътуване с БДЖ във Варна ми отказаха, преди номер 3 да навърши 1 година, след това го намерих този текст, цитиран по-горе. Правят я за около 10 дни, след подаване на заявление с актовете за раждане. Аз малко вдигнах панаир тогава, от хормоните ли или просто защото служителката не спря да ми говори на "ти" с тон как едва ли не услуга ми прави. А аз исках картата, защото детето в неделя навършваше 1 г, а ние следващия вторник щяхме да пътуваме с влак. Трябваше да стане точно в този понеделник, а в този случай те нямат право да ме бавят. Всичко стана точно. Аз веднъж в годината пътувам с влак, като може да е без пари, защо да не е

Marceline, честита дъщеричка! Пожелавам ти бърза адаптация с увеличения състав на семейството!

fapua, прочетох с интерес постовете ти. Браво за свалените килограми и за напредъка с гърнето! А защо нямате педиатър, с когото да обсъдиш притесненията си за проговарянето?

BlaBla, добре дошла! Ще чакаме заедно с теб. Кога ти е терминът?

 

fapua ти си знаеш детето и средата. Аз от три деца проговарящи и родени в англ. говоряща страна, въпреки че в къщи се говори на английски, не съм видяла да има някаква закономерност в това как и кога проговарят и от какъв език ще използват думи. Въпреки че така на едро хората казват колко е лесен този процес за всички деца, не ми е такова наблюдението.

Най-голямото ми дете проговори на година и 3 месеца с пълни изречения на английски, построени правилно (от 1г ходеше на англ. ясла), разбираше български но отговаряше само на английски. И така до 3г и 10 месеца когато явно раздели езиците и отговаряше на бълг с нас на англ. навън. Не е имало смесване на думи от двата езика.

Средното ми дете проговори на 2г само на английски (той ходеше само 2 дни на англ ясла), български разбираше но не много добре и ми се налагаше в един период за опасни ситуации (пресичане/тичане по улица) на английски да му говоря за да го опазя, че беше дивичко. Раздели езиците наскоро на 7 години и сега ми отговаря на български. Много смесваше езиците и на англиски вкарваше български думи и обратното. Просто каквото му дойдеше първо.

Трето ми дете сега на 5г още не ми отговаря на български въпреки че разбира. Той проговори около 1.6 месеца само на английски без да е ходил на англ. ясла. Още го чакам да ми проговори на български, само Да и Не добре ги казва.