Многодетни мами - тема № 66

Определено няма как да се обръща внимание на всяко дете, но същият филм го има и като се чудиш за второ дете. Естествено е, че в началото е най-трудно. Скоро Н3 ще стане на 2 и вече виждам светлината в тунела.   А твоите деца са сравнително пораснали и с близка разлика - на  6 и на 4. Вкъщи също е разхвърляно. Няма начин с малки деца.
И наистина не сравнявай децата. Моите са много различни.
Вкъщи пък ни подкрепят за четвърто дете, ама за по-нататък. Аз пък не знам дали ще мога да се справя с още едно. Бабите помагат, но не живеем в един град с тях, а за да успея ми трябва ежедневно човек да е покрай мен.

Благодаря ви 
Развеселихте ме с някои коментари 
Наистина критериите ще трябва да се понижат. Проблемът е, че все имам чувството, че ги ощетявам с нещо, било то внимание, време за развлечение, учене, творене и пр. А всъщност, когато децата са прекалено обгрижвани и получават винаги всичко, което намираме за важно, израстват без да оценяват тези моменти и ги приемат за даденост. При нас се получи точно така, че стремейки се винаги да им е забавно, когато сме заедно или сме навън и винаги гледах да ги водя на нови и различни места, за да се забавляват, те спряха да се радват на всичко и не го намираха за нещо специално. Чак с досада отбелязваха, че не им се ходело  Така че, след като намалихме разнообразието, пак са доволни.
Това, че сме всички заедно, живи и здрави наистина е най-важното.
Всички ли ходите и на работа, освен, че гледате децата?

Забдлязала съм, че е точно така, както казваш, като са твърде обгрижени просто стават разглезени и не ценят нито вещи, нито време. Много се вторачваш в децата си, де и аз така да бях )))  Остави ги да дишат, ти иди на кафенце или спорт, като погледнеш отстрани ще видиш, че си отлична мама   Аз съм в майчинство от близо 6години.. За слинга съм носила до 8кг,повече не мога-тежи, не мога да дишам.. Като цяло мисля да приключвам с носенето, все пак малкото си ходи, просто като се мотам в кухнята е непрестанно лепнато за мен и иска да я нося(държи ме за крака и скача и реве)  Може би иска да ме оттърве от домакинската работа, знам ли

И аз с номер 2 се пънех да правя всичко както при първородния. Само дето кифличка категорично ми отказваше да ѝ пея и чета преди сън, а искаше да си беснее с батко си, да му взима нещата, да танцува и пее. Нямаше интерес към букви, енциклопедии и дълги разговори с нас. Това не ѝ попречи да започне да чете на 5 и сега да е страстен почитател на книгите. В много отношения е по-будна и развита от големия.
Номер три е пък изключително обгрижван от брат си и сестра си и като резултат може да брои и смята до 10, те се редуват да му четат вечер, научиха го да се облича сам, да мие ръце и зъби, да ходи по голяма и малка нужда на тоалетната чиния. Баткото набляга на математически и енциклопедичните познания, каката го учи да рисува, реже, лепи, дава му уроци и по танци Ние с баща им не можем да се вредим да го занимаваме с каквото и да било.

Здравейте, мами, бих искала плахо да се включа и аз към вас. Ние очакваме 3-тото златце началото на юли. Имам кака на 9,5г., малка принцеска на 2г и сега чакаме Н3. Та бихте ли ме посъветвали как да кажа на каката, че ще става пак кака.... Да разкажа малко. Тя много искаше сестра си, писа писма до Дядо Коледа, моли ни се какво ли не и накрая Дядо Коледа и донесе сестричка, но явно си представяше бебето по различен начин. Все пак цялото внимание не е към нея, както беше близо 8години, налага се по някога да гледа малката също така, според нея, все тя е виновна за всичко. Навлиза в труден период, определено, тресе я хормона.... Няколко пъти съм я подпитвала за трето дете, тя казва, че не иска. Та в тая връзка, посъветвайте ме как да постъпя, как да й кажа, че ще става пак кака. Вие мами с подобна разлика в годините какво бихте направили? С всеки изминал ден се притеснявам все повече от нейната реакция. А и започна много да ми личи, незнам защо, най-верояно защото ми е трета, а втората бременност беше скоро преди 2г. И на вас ли ви пролича в началото още? (6г.с.5д.)Споделете опит. Ще съм ви много благодарна.

Подпис Докато малките бяха бебета, бях майка с ореол на главата   По цял ден играехме игри, четяхме, редяхме пъзели. Докато бебето спи (а и когато се събуди, но батковците го заобиколят и го забавляват), аз готвя или върша нещо по домакинството.
 Но особено моментите за кърмене бяха специално за големите и за настолни игри с тях или просто си говорехме.

 Сега са поотраснали и изобщо не се справям. Все има пране, съдове, мръсотия... И най-вече забляна в моите си ангажименти, виждайки че те си се справят чудесно с много неща и сами, пропускаме най-важното - да поддържаме близки взаимоотношения. Като се роди четвъртото, очаквам малко да се пооправи положението

 Dursita, мя големия е на 9. Той с ентусиазъм прие едното бебе, като беше на 3 и второто като беше на 5.5г. Сега им е забавно, че ще бъдат като "Шумникови" (някакво детско с много деца в семейството).
 Та значи при нас проблем има межжду първия и втория, но след като втория мина първите 2 години (бебешките). Преди това аз се стараех по никакъв начин да не му натяквам или подсказвам ,че някакво неудобство или компромис се е случило заради бебето. То де факто именно от съображения към бебето се е случило, но аз обръщам гледната точка и така бебето остава невинно. Освен това гледах щом съм гушнала бебето, да му обръщам внимание на баткото точно тогава (играем на криеница в парка, аз държа бебето в ръце. Кърмя - играем на Не се сърди човече. ). Ей такива разни без да ощетявам бебето, не намалявам вниманието си към голямото.
 Обаче когато вече не беше бебе, стана различно. Аз вече не бях така внимателна, понякога избухвах, понякога директно съм обвинявала голямото за нещо, за което вината им е обща. Големия се дразнеше, че трябва да събира играчките на малкия, а малкия през тоа време ги изхвърля отново... Нещо, което мога да предотвратя, но ако съм там, а аз исках да си върша мои работи, да се освободя от тях. В общи линии когато големия започна да получава обвинения във връзка с малкия, тогава стана лошо.
 Приятелка имаше проблем с приемането на бебето от каката. Репликата, която тя е ползвала, била "Няма аз да го гледам това бебе!" или нещо от сорта. Вероятно ѝ е натежавала отговорността ,която ѝ е била зачислявана като кака. В техния случай и самите родители се чудеха дали да задържат бебето и казаха на каката, че другия вариант е аборт. Обяснили са ѝ какво значи това и каката казала, че в такъв случай не иска да го махат. Сега се радват и мечтаят за времето, когато ще се появи бебето.

П.п. та всичко това беше с цел да опитате да разберете какво точно я притеснява каката, за да го изчистите като проблем. Ако се е чувствала натоварена с ангажименти или необгрижвана, може да помогне това да говориш за бебето като за причина ти да си много повече с тях. Или пък като шанс бебето и малката кака да се заиграват заедно и така голямата кака да има време за себе си, без да е ангажирана с малките.

Dursita, големият ми син беше точно на същата възраст, когато забременях с третото ни дете. На подхвърлянията ни за братче или сестриче отговаряше по абсолютно същия начин - категорично не искал, пак той трябвало да го гледа, една сестра му била достатъчна и т.н. И аз като теб се притеснявах от реакцията му на новината. Е, нямаше такова щастие! Хвърли се да ме прегръща от радост. После стана най-прекрасният батко на света. Имат много специална връзка и си умират един за друг.
Мисълта ми е, че не можеш да предвидиш как ще реагира....може да те изненада приятно, а и това си е ваше решение, не бива да се чувствате виновни пред другите си деца. 

mmmmm, присъединявам се към всичко написано дотук. Нормално е родителите да обгрижват и да фокусират вниманието си върху първото дете. После с появата на повече деца динамиката в семейството се променя. Да не забравяме, че освен родители децата си имат братя и сестри, от които също се учат по един или друг начин. За мен това "разхвърляне" на вниманието на родителите върху повече деца е определено положителен момент, защото ги освобождава от напрежението на прекомерните родителски очаквания, дава им възможност да бъдат по-самостоятелни и да изграждат отношения помежду си. Също така лекува и родителите от свръхизисквания към себе си.

 Аз съм говорила с моите деца за трето. Баткото е съгласен, ако ще е момче. Дъщеря ми също, но само при условие, че ще е момиче

Roxanna, благодара ти. Не съм виждала таков нещо на живо. Аз ползвах кенгуро и ми беше много удобно, особено по автобусите (А казват, че е много полезно и за крачетата)

Кенгуруто може да е каквото и да е, но не и полезно. Има хубава Фб група "Бебе в слинг", където поне до преди време бяха дружелюбни и информирани.

Чела съм, че е полезно при превенция луксация на тазобедрените стави, заради позата в която се намира детето. Затова и така писах. На мен лично ми беше много удобно за краткосрочни излизания. Хем бебчо е гушнат в теб и не реве, хем ръцете са ти свободни.
Тези слингове ми приличат на огроми омотани шалове.

Кенгуруто няма как да е полезно. Никога. Да, ергономичните раници са друго нещо, вкл. в случая със ставите.

Пробвала ли си да спреш работата си за малко, клякам на нивото на малчо и гушкам за кратко (секунди буквално) и после той търчи да си играе или ми рови в шкафа с тенджерите. За съжаление това умение го усвоих с 4-тото бебе (отгледахме и едно приемно бебе преди 3г), ама наистина съжалявам, домакинската работа никога не свършва, ама децата порастват. Не, че и сега малкият не се сърди, но много често гушкането за кратко го упокоява, и мама, и бебе са спокойни. Обяснено е по-подробно и не точно по този начин в една от книгите на Добсън, той го нарича да напълниш чашата на обичта; детето има нужда периодично да му се казва и показва, че е обичано.

Иначе и аз се улавям, че за някои неща средният е бил сякаш пренебрегван. С породени деца, трудничко си беше, с домакинството сама. Т.к. наскоро махнах бибата на най-малкия, се замислих при големите как е било, за най-големия ясно помня, но за втория не се сещам. Също веднъж ми сподели нещо, което ме накара да се замисля и се опитвам съзнателно да му отделям повече време. Трудно ми е, защото големият е в 5-ти клас и има нужда от помощ за материала, най-малкият е в периода да изследва всичко (разхвърля, катери се), а аз трябва да си завърша магистратурата (остана дипломната). В случая уговорихме жена да ми помага, иначе просто не ми стига денонощието. Ако не е ученето и с малка помощ в домакинството, нещата са супер. Големите са самостоятелни, сутрин баща им ги буди, след училище се прибират сами, имат си малки задължения в домакинството да помагат.

Aня, това е сценарият и при нас. Спирам да върша работата и се гушкаме, много често сядаме да поцокне. След малко наистина се заиграва и ме оставя, слиза от дивана и се улисва с друго. Аз веднага се връщам да си дошетам(тихо по терлици, да не види, че съм станала от дивана) и след няма и две минути пак цъфва върху крака ми да скимти и да се тръшка.. И пак сядаме.. И така още два пъти.. и накрая като ми писне я оставям да си пореве лепната за крачола ми(направо увиснала е по-точно да се каже) Същото беше и със сестра й.. В момента, в който съм права в кухнята и се почва мрънкане да я взема... или ако отида до тоалетна също е голяма драма.. Реве на вратата.. Може би си мисли, че не искам да сме гушнати в тия моменти(и е права:-)) или се паникьосва, че ще избягам през малкото прозорче. . Знам, че като порасне ще ми липсва тази привързаност.. това е положението...
Ако е удобно, мога ли да те питам как се чувствахте като приемни родители и мислите ли за осиновяване? Много ми е любопитна тази тема.. Струва ми се ужасно трудно нещо и абсолютно се възхищавам на всеки, който се е заел с това.

За кенгурото и аз знам, че не е полезно, понеже тежестта пада на опашната кост и се натоварва гръбчето. А при ерго-раницата стои детето по-разкрачено(седнало) и тогава не се натоварвало. А слингове има различни, но не са за мен, неудобни са ми и не виждам как и на детето му са удобни. Вредно е според мен. ако го носиш с часове. Азсъм носила бебе в кенгуру за час максимум, чак толкоз не виждам да е навредило, но моето е уж от хубавите де(Baby bjiorn), нищо че си го взех втора у-ба, ползвах го и с трите в даден период, много полезно нещо се оказа.

Ей, с тоя категоричен тон... Накара ме да се поразровя в нета 
И, да, права си. Сега, види се, са на мода слинговете и ергономичните раници (които явно са проектирани за хора, които предпочитат вида на кенгурото).
Та аз, живот и здраве, при третото мисля  да се спра на тези ранички

pum_pall, за домакинската работа - помисли да използваш раница на гръб или онбухимо При мен направи чудеса Онбухимото е по-добро за пораснало дете - няма колан и детето стои по-високо ... Хем й беше интересно, хем беше лепната за мен Е, вярно, че ме скубе и подскача, но пееейки си вършех нещица в кухнята
Ето снимки:

раница на гръб:

онбухимо: