Ти и Той...Бивш и сегашен....

Здравейте, за втори път пиша в този сайт, реших да повторя, защото съветите, които получих първия път много ми помогна. И така, първо ще разкажа малко за всеки от участниците в историята. Преди време имах много драматични отношения с едно момче – К., разделихме се, аз се измъчвах много, изчерпах целия си потенциал, за да му покажа, че го искам, и преди Нова Година реших да се откажа, категорично. К. е много неуверен мъж, тревожен, липсва му обич, нерешителен, доста страхлив. Примерно ако го питам ще се видим ли в 17 часа и той дори и да е свободен, винаги отговорът ще бъде „евентуално”. С него се чувствах грозна, несигурна, напрегната и т.н. И сега ще ме питате „Какво си правила с този?” Ами, не знам имаше нещо в него, което ме караше да го искам. Поставих го над мен, а себе си поставих на второ място. Подарявах му подаръци, исках да го направя щастлив и винаги усещах, че съм се провалила. След една година, която за мен беше кошмар, в началото на 2016 срещнах Г. Той е уверен, умен, амбициозен, грижовен, показва по всякакъв начин, че ме харесва, държи на мен, загрижен е за мен. И на мен ми е много приятно с него. Началото на новата година започна без К., не му честитих празника, игнорирах го и реших да започна нова страница с Г. 11 дни след Нова Година той ми писа смс, който гласеше, че това съобщение стои от 1-ви, но тъй като предполагал, че не искам нищо от него, но все пак. Аз бях кратка, за първи път. И така всичко си продължи, аз реших да продължа да се оттеглям и да бъда щастлива. Докато не дойде рождения му ден и аз реших да му пиша и да му го честитя. От тогава той не спира да ми звъни, да ми пише. Знае, че си имам приятел, казва че сме приятели, в същото време ми говори как ме харесва, как трябвало гадже да си хване, как се бил изплашил от мен, как ме бил ревнувал. Иска да ме вижда. Но, пак не казва искам това и това. Аз се чувствам адски объркана, не знам как да постъпя, чувствам се в безизходица, не знам какво да направя. Започвам да изпитвам вина, че аз съм постъпила ужасно с него, като го оправдавам и започвам да мисля, че той може да не е такъв за какъвто го мисля. Някак си мил ми е. Мисля си че и двамата сме тревожни и ни свързват конфликтните ни отношения, докато с Г. , той ме балансира. Не мога дори да си определя чувствата и емоциите, нито към единия, нито към другия. Преди 7 години бях горе-долу в същата ситуация и аз заложих на сигурното, после адски съжалявах и се обвинявах. Искам сега да взема решение, което да не ме кара да съжалявам след време. Не искам да се лутам. Г. е прекрасен мъж, но изглежда нещо ми липсва щом контактувам с К., но по никакъв начин не съм направила нещо, с което да обидя Г., но не знам докога. Главата ме боли от мисли, плаче ми се, защото искам да бъда щастлива и искам да взема най-правилното решение. Когато си помисля, че мога да загубя Г., става ми мъчно, не искам да го губя. На К, нямам никакво доверие, после пък си казвам ами ако греша. Тази вечер ми звънна К. и започна пак да ми говори как искал приятелка да си хване и не знам какво си и аз му казах, че адски ми е обидно, че игнорира женското в мен и му казах, нали искаш приятелка, айде аз ти предлагам и той ми казва ох, май ще затворя, пак полудя. Чувствам се ужасно, не искам да наранявам никой, и себе си, искам да взема най-правилното решение и много ще се радвам ако някой ми даде съвет или личен опит....Какво да направя, за да бъда категорична в решенията си и най-вече как да стигна до решението си? Ако имате въпроси оставам на разположение. Благодаря.