Баща неизвестен

  • 71 285
  • 1 666
# 15
Нещо повече, бих държала подобен Муньо да стои колкото се може по-далеч от мен и детето ми.


Стига бе хора  направо става нереално.
Детето не е на никого , то си има живот и си е негов , колкото на бащата толкова и на майката и нито на един от двамата.Защо си мислите , че майката е по важна от бащата.Замисляте ли се колко осакатявате ''собственото'' си дете като го лишавате от баща.''Муньото '' нали вие сте си го избрали за партньор , съродител , или сте пропуснали урока какво става , ако си бъркате в гащите и  сте си мислили , че работата е в щъркела.Какви припознавания , имена  , 100 - 200 или 1 000 лв. , дела  , съдии , това ли е важно , става въпрос за щастливи и радостни деца.Внука ми винаги превдпочита баща си пред дъщеря ми , а сестра му не , тя ги търси долу горе поравно.
Виж целия пост
# 16
Не бих гонила никого за нищо. Да си единствен родител има и предимства - при заминаване в чужбина не зависиш от нечие настроение и т.н.
По втория въпрос мисля че от неизвестен донор не бих родила - бих предпочела да е от приятел, познат. Все пак искам да познавам бащата. Въпреки, че след като вече имам две деца не съм убедена, че мога да гледам деца сама в чисто емоционален план. Ако съм сама вероятно бих осиновила дете, защото няма да съм имала опит как се гледа дете. Сега на този етап честно казано ми е писнало от деца
Виж целия пост
# 17
peterky, в първия пост е уточнено, че става въпрос за мъже, които бягат от отговорност, а не за нормалните.
Виж целия пост
# 18
След като пухльото е избягал от отговорност въобще не ми трябва. На детето ми пък още по-малко му трябва такъв "баща". Нито ще го гоня, нито ще искам да му виждам повече физиономията.
За забременяване чрез донор - да. Ако искам дете и няма никой на хоризонта бих използвала донор.
За осиновяване - не знам. Не знам дали бих имала сили да отгледам чуждо дете, като свое. Вероятно звучи странно и егоистично, но така се чувствам. Може би зависи от обстоятелствата. А и в България е задължително да имаш сключен брак, за да осиновиш. Поне последно, когато едни приятели осиновяваха, беше така (преди 2-3 години).
Виж целия пост
# 19
Не бих  гонила и съдила никого за бащинство. След като не иска - само той губи от отказа си.
Удостоверението за раждане не се представя на чак толкова много места. За записване в първи клас. Но те даскалиците са си клюкарки. Винаги ще намерят начин да коментират всяко дете и родителите му. И май за вадене на първа лична карта и паспорт се иска. По други места личните данни се вземат от ЛК.
Донор в ин витро клиника  бих ползвала, ако няма друга възможност да имам дете. Не виждам нищо егоистично в това.
Не бих осиновила.
Имам познати майки на деца без баща по една или друга причина. Не виждам драма при тях.
Сега, че  съседките от пейката пред блока ще злословят - това им е работата.
Ако не е за неизвестния баща, ще е за разведената жена. Ако пък живеят заедно ще се обсъжда кой кога е правил ремонт, дали е сменял колата скоро и подобни битовизми.
Имала съм и допир до осиновено момиче и майка му - ами мерси, не е за мене цялата работа.
Виж целия пост
# 20
На първия въпрос - да, бих го съдила. Заради детето. Да те е изоставил баща ти е достатъчно потискащо, но и да не знаеш кой е още повече влошава ситуацията. Смятам, че ще се отрази крайно негативно на детето цял живот да представя акт за раждане с "баща неизвестен". И всеки случаен чиновник, работодател, колега и т.н. да знае подробности от личната ти история. Не е приятно.

На втория въпрос - не. Колкото и да искам, никога не бих създала дете с ясното съзнание, че то няма да има баща. Ясно че във всяка ситуация може да се случи детето да остане без баща, всичко се случва. Но да го създадеш като предварително знаеш, че ще расте без баща, само за да задоволиш собствените си нужди, за мен това е краен егоизъм.

Значи пак се връщаме в изходна позиция. Там в допотопното село, където хорското мнение е високо ценено. Където ни е изключително важно какво ще каже за нас всеки случаен чиновник, работодател, колега, комшийка... Където желанието на една жена без съпуг да роди и отгледа дете се нарича краен егоизъм. Крайно е тесногръдието ви.

Хубава тема на "Щъркелов ден" Peace
Виж целия пост
# 21
1. Баща известен- и какво от това. Когато дъщеря ми влезе в пубертета той сам каза, че се отказва от нея (разведени сме).  Whistling Думите му бяха нещо от рода на "Това дете не искам да го вземам, виждам и чувам повече. Твое си е, гледай си го". И защо, защото не го слушала, била нагла и о чудо, имала собствено мнение. Та така, вече 8 месеца не е виждал и чувал голямата си дъщеря, взема само малката. Въобще не му дреме какво причинява на детето.
2. Преди десетина години бих отговорила, че ще осиновя. Сега не смятам, че бих могла.
Виж целия пост
# 22
Тесногръдата е детски лекар, сравнително млада жена.
Противна ми е като човек след това мнение.
Виж целия пост
# 23
Допотопното село е София. Както и да е. Не е важно.
Егоизъм е, защото се изхожда само от желанията на жената. А че детето расте осакатено от това, че няма баща... това не се мисли. Всяка ситуация, в която човек се съобразява само със собствените си желания и нужди и не се съобразява с чуждите такива е егоизъм.
Виж целия пост
# 24
1. Да, категорично, но не заради описаните по-горе причини, ами просто защото човешката психика така е устроена, че човек има необходимост да знае корените си. Най-тежи неизвестността. Тоест, на детето се спестяват много терзания и въпроси. Тук няма значение какъв е бащата и какви са взаимоотношенията с майката. Затова и осиновените деца имат право да търсят биологичните си родители един ден.
2. Може би бих осиновила. Не бих искала детето ми да страда, само защото искам да изляза от графата бездетна.
Тук трябва да се разграничат гледните точки на майката и детето.
Виж целия пост
# 25
1. Не бих гонила и съдила никого. Такъв човек нищо положително няма да донесе, нито на детето, нито на мен. Най-много да навреди.
2. Категорично не бих осиновила. Донорски материал бих използвала, но не от приятел.
Виж целия пост
# 26
Представям си как детето ще бъде изпълнено с любов и радост от факта, че се е наложило майката да моли/съди бащата, за да признае, че е баща. И след делото въпросният баща ще се обърне на 180 градуса и ще стане родител за пример и хич няма да "осакатява" детето си.
Виж целия пост
# 27
Не смятам, че дъщеря ми е осакатена от липсата на биологичен баща. Баща й е този, който я отгледа от бебе и който я обича повече от всичко на света. Би била осакатена, ако растеше в ненормалното семейство на биологичния "баща", където всичко опира до пари и интриги. Егоистка съм, вярно е, но детето ми е щастливо. Аз също!!!
Виж целия пост
# 28
peterky, в първия пост е уточнено, че става въпрос за мъже, които бягат от отговорност, а не за нормалните.


ми те нормалните мъже са колкото нормалните жени Simple Smile
Намерете си един.
Отглеждането на дете по класическия начин - от мама и татко е много по лесно и правилно всякак - емоционално , финансово , физически , от гледна точка  щастието на детето.
Виж целия пост
# 29
1. Бих оставила "баща неизвестен" за да не зависи детето ми от благоволения и подписи, особено като пътуваме извън Бг.

2. Сигурно ще е трудно, но ако опирам до донор, ще говоря с мъже, които харесвам и на които се възхищавам и по най-честния възможен начин, ако склонят, ще вземем материал, в клиника и тн.
Бих взела и по "нечестния начин"  Laughing но тя ще стане една...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия