Родителски фрази – вреда или полза?

Моя не е плашен с никого и нищо. Няма и не е имал страхове. Обяснявах, че това са измислени герои или приказки и т. н.
Един път около 3г и нещо беше трябва да вляза с него в магазина, а баща му да свърши някаква работа и да се върне да ни вземе. Детето, като рече, че иска баща си и прави въртели пред магазина. Зора е да го вкарам после ще забрави. Вдигам го на ръце, а той уж реве, ама по скоро се дере с цяло гърло. На врата една баба му вика и то заплашително да спре да реве, че да не дойде полицая да го прибере. Пуснах детето, че като я почнах нея...докато я приключа  то вече не ревеше. Хванах го за ръка и влязохме сякаш не е ревал.

Аз не наказвам с основната храна, ами с десертите и то любимите, защото като му забраня сладолед може да яде шоколад, примерно. Идеята е да го лиша от нещо, което обича и е гевезелък, за да разбере, че е сгрешил. Няма как без наказания, скарване и ограничения в този живот.
Наказвала съм го и да не ходи да скача на надуваемия замък. И пращане в стаята да стои известно време...
Ефектът от тези неща е много добър и ми спестява напоителното намилане и изпускане на нерви.
От напоително намилане децата не разбират.

"Защо не беше едно нормално дете да ядеш всичко/спиш следобяд/слушаш/не падаш толкова често/чупиш/имаш шестици/четеш/учиш..."
"Нормалните/Останалите деца...."
Това е по-зле от Гошко, защото Гошко е един, но нормалните деца са всички останали.
П.С. Лишаването от храна е много травмиращо. За децата храна = любов. Ако откажеш да ги храниш, значи не ги обичаш. В един момент настава един такъв бунт и омраза към храната, че спират да ядат напук на родителите, само защото и те могат да откажат нещо, което ние искаме от тях и няма как да ги насилиш.

Да го лишиш от скачане на батут и лишаване от храна не е същото. За първото съм по- съгласна:)))

Не го лишавам от храна, а от десерт. За сега не съм забелязала да отказва храната, защото е лишен от десерт. Да не говорим, че може и да откажа да му купя такъв както някои майки отказват да купуват Зрънчо, примерно.

Всяко наказание води до детешки бунт. Няма как да направим така, че да не наказваме по някакъв начин детето си. А родители, които само угаждат и преглъщат детските капризи и лошо поведение, правят мечешка услуга на децата си.

Моето дете няма да дойде да ми се тръшне, да реве или да тропа с крак за нещо, защото няма да го получи. Но пък то си е изградило друг механизъм за сдобиване с желаните неща.

Не става въпрос за лишаване от храна. Детето няма да стои гладно, но няма да яде нещото, което обича. Не съм го прилагала, защото ми е противно. Става въпрос за храна, в която въобще не искам детето да се фиксира. Храната не е нито цел, нито привилегия.

Одобрявате ли игнорирането? Тръшка се за нещо и вие му казвате, че ще говорите с него, когато спре и започне да се държи нормално/ реве и автоматично получава покана да отиде в стаята си да се нареве, защото на вас не ви е до хленчовете му.

Аз да. И работи.Защото ако говоря или отговарям  сякаш повече му се пали фитила и накрая наистина трябва да викна за да се укроти ситуацията.
А, като игнорирам детето изпуска парата за 5 мин и после дори се извинява за изречените думи или действия.

И аз, но много зависи за какво се тръшка. Повечето пъти помага гушкане и говорене.
Обаче има ситуации, в които игнорирам тръшкането. Най-често се случва, ако на детето му се спи много и не си е казало навреме. Тогава нищо не го успокоява така както да си пореве на воля.

Много често се случва хора да имат деца, не защото са готови, а защото "хайде, няма време вече, на еди колко си си" Това е доста грешно, защото по този начин те нямат време да се образоват относно как се възпитава дете, а правят несъзнателни неща, които вредят на дечурлигата.

И аз мразя сравнения от типа "гошко има 6тица"

Майка ми много обичаше да ми крещи как няма да стана нищо повече от сервитьорка (извинявам се, ако някой тук работи като сервитьор, за мен няма срамна работа, но майка ми е малко снобарка..), защото видиш ли, имам една петица във втори клас като завършихме.

Тони била взела всичко със 6тици, аз имам една петица, голям срам, трябвало да гледа надолу, докато нейната майка била с гордо вдигната глава. А аз мразя математиката до ден днешен просто не е моето нещо. Не че не се стараех да си уча, но гледах наистина да уча, а не да зубря, ама върви и обяснявай, че оценките не са равни на интелект.

Мразех и това, че баща ми ме биеше, като мнението ми не съвпадаше с неговото. Какъв шамар ми фрасна, като бях на 12, защото изразих мнение, че според мен няма Господ. Не, че ми промени мнението, просто не му го казах отново. Уж ме учеше да ставам жена с принципи, постоянно ми опяваше как не трябва да отсъпвам, пък ме биеше? нелогични неща, просто защото по тяхното време не е било прието много много да знаеш поне малко психология за децата.

Добре че аз поне малко изучавам поведението си и имам късмета да имам за приятели доста осъзнати хора, та много сме си говорили за тези неща, и осъзнавам техните грешки, както и това да поправя поведението си, което е резултат от тяхното възпитание. Взимам само ползите, защото ако умееш да се осъзнаеш, можеш наистина да вземеш полза и от грешките.

СЪЩО, много, АМА МНОГО, мразя като майка ми започне да преувеличава. ПОследно се случи неделя, когато си бях вкъщи, майка ми ме помоли да отида да и купя цигари. Аз съм твъъърдо против цигарите и винаги съм отказвала да ходя специално за цигари. Хляб, кисело мляко, такива неща, няма проблем. И като се почна : Ти нищо не правиш за мен, аз всичко правя, ще видиш ти като трябва да се плати каското (бяхме се разбрали, че тя ще ми плаща каското само, защото много държи на него).
Само да уточня, че около 7 години гледах брат ми защото те нямаха възможност, и не излизах от вкъщи, за да се грижа за него. Отделно тя не говори английски език и ме кара да и правя преводи на километрични документи за работата и и то доста често. Каквото са ми казали, съм го правила. Може сто неща да ме е помолила и аз да съм ги направила, едно нещо да откажа -край, нищо не правя за тях.

 flowerbi, ами не им се връзвай, казваш - "така е, нищо не правя" и толкова.
Моята майка също обича да изнудва по подобен начин, ама аз й хванах спатиите отдавна. Дълго време ми трябваше, но се превъзпита жената.

Ако съдя по моето дете дори и да.му кажа "време е да се прибираме.."няма да тръгне. Пресен пример, днеска сме на площадката с нея 4г и брат и 1.6м ,казвам и че ще си тръгваме защото брат и е гладен и му с спи и е време да си тръгваме, с добър тон няколко пъти обясних и през целия път Рева че иска на люлките. При нас никога не става с добър тон от първия път с добрия тон. Винаги обяснявам ,при което накрая се налага да викна, може би аз греша някъде, но и моето дете ми изпитва нервите всеки път.

Има деца, и деца! Ако едните разбират от дума и гушкане, за другите това означава: номерът мина без наказание, значи е позволено! Категорично съм против боя, не го намирам за крайно необходим! Сравнението пък може да накара едно дете да почувства омраза към друго и това да доведе до агресия! Всяка майка трябва сама да разбере къде е ключът към нейното дете, без да се налагат крайни и негативни мерки! Иначе изразът, "не отивай там, ще те вземе мечката" при моето дете действа, като...любопитство! На секундата е отишъл точно там, където се предполага, че е тази мечка!  Хич не го интересуват мечки и вълци! Безстрашен е! При него говоренето рядко помага. Помага майка му да ходи зад него и да го връща, когато отива някъде, където се смята за опасно! 

При моето, а предполагам, че и при други, действа постоянството. Т.е. кажа ли, че ще направя или не нещо, си изпълнявам думата. Също действа правилото - не-то си е не.
Но не го плаша с мечки, вълци, Яги, Торбалани и други кикимори. Също и не заплашам с друг, т.е. да казвам - чакай сега като се върне... да видиш ти. Или ще кажа на 3-ти човек за твоето поведение.

Да, може да каже така и резултат няма да има! Поне при моя син. Така че понякога след N-на брой миролюбиви подкани и обяснения и молби просто се врътвам и тръгвам и да видиш как веднага хуква след мен! Няма да седя до среднощ на площадката, защото на него не му увира главата, а аз трябвало да съм мила и любезна.

Аз също го правя,не точно така де.Казвам хайде тръгваме,още малко,добре още пет минути,минават пет минути,хайде тръгваме,ама искам още маааалкооооо,не може вече трябва да се прибираме,ама аз не искаааам,тогава вкарвам хватки от сорта на,хайде вкъщи ще ти напълня ваната да поцопкаш вътре или хайде ще ти пусна песнички на компютъра или нещо друго,което обича да прави и се прави вкъщи и ако и тогава не тръгне казвам,аз си тръгвам да знаеш и правя една крачка и тя веднага е дошла при мен:)