Книгата не е никак тежка, напротив, като вестник се чете. За два дни я прочетох.
Виж целия пост
Историята на Корине Хофман - бялата масайка
- Публикувана: 18 май 2016, 22:24 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2019, 18:22 ч.
# 75
25 май 2016, 22:24 ч.
# 76
25 май 2016, 22:45 ч.
Тя го казва в друг смисъл , но не е тежка .
Няма литературна стойност и се чете лесно.
Затова толкова пъти написах да прочетете книгата преди да коментирате . Филма просто е доста обран .
Виж целия пост
Няма литературна стойност и се чете лесно.
Затова толкова пъти написах да прочетете книгата преди да коментирате . Филма просто е доста обран .
# 77
26 май 2016, 21:40 ч.
Прочетох и втората. 
Няма ли и други от вас прочели скоро?
Жената си обяснява силното и привличане към масаите и племето самбуру със минал живот, в който е била родена там...
Виж целия пост
Няма ли и други от вас прочели скоро?Жената си обяснява силното и привличане към масаите и племето самбуру със минал живот, в който е била родена там...
# 79
26 май 2016, 21:58 ч.
След Килиманджаро тя разсъждава, защо в Танзания не се е почувствала както навремето в Кения. Там споменава, че може да е била масай в минал живот, да е живяла в племе, за това се е влюбила така, и се е чувствала толкова сигурна с селцето...
Виж целия пост
Цитат
Често ме питат дали има миг, в който съм съжалявала, че съм се отдала на любов с воин самбуру. Винаги отговарям, дълбоко убедена: - Никога! За мен беше привилегия да бъда част от култура, която сигурно няма да съществува още дълго време, и да изживея такава голяма любов. Ако наистина имаме по няколко живота, то със сигурност в някой от предишните съм
родена в племето самбуру. Само така мога да си обясня онова чувство отпреди, че се прибирам вкъщи. И това, че въпреки цялата мизерия там, при Лкетинга и семейството му, се чувствах сигурна и защитена. Сигурна съм, че ако тогава не бях последвала вътрешния си глас, щях цял живот да съжалявам, че съм изпуснала нещо важно и решаващо. Нямаше да я има и Напираи, която обичам повече от всичко.
Дори в предишен живот да съм била част от племето самбуру, в този си живот съм родена и израснала в Швейцария и съм повлияна от европейската култура. Това сигурно е основната причина, че любовта ни с Лкетинга не издържа. Бяхме просто прекалено различни. Освен това не разбирахме добре езика на другия. В сегашната си връзка забелязвам колко важно и хубаво е да споделяш мисли и чувства чрез езика. Не
мога вече да си представя, че мога да се лиша от тукашните удобства, след като точно в
родена в племето самбуру. Само така мога да си обясня онова чувство отпреди, че се прибирам вкъщи. И това, че въпреки цялата мизерия там, при Лкетинга и семейството му, се чувствах сигурна и защитена. Сигурна съм, че ако тогава не бях последвала вътрешния си глас, щях цял живот да съжалявам, че съм изпуснала нещо важно и решаващо. Нямаше да я има и Напираи, която обичам повече от всичко.
Дори в предишен живот да съм била част от племето самбуру, в този си живот съм родена и израснала в Швейцария и съм повлияна от европейската култура. Това сигурно е основната причина, че любовта ни с Лкетинга не издържа. Бяхме просто прекалено различни. Освен това не разбирахме добре езика на другия. В сегашната си връзка забелязвам колко важно и хубаво е да споделяш мисли и чувства чрез езика. Не
мога вече да си представя, че мога да се лиша от тукашните удобства, след като точно в
# 81
30 май 2016, 15:54 ч.
Прочетох повече от половината от първата книга и се отказах. За мен при тази жена липсва инстинкт за самосъхранение ,а и причините и да се премести там са подходящи за 14 годишно момиче, не за млада жена. Има някакъв мазохизъм ори нея, който отказвам да разбера...
На снимката , в тази бяла рокля, в тази среда ми изглежда нелепо.
Виж целия пост
На снимката , в тази бяла рокля, в тази среда ми изглежда нелепо.
# 82
30 май 2016, 16:12 ч.
Чета третата книга, но ми е някак скучна и мисля да я зарежа, разбрах основното. 
Biserka_a , довърши си книгата, все пак си я започнала. Ще ти се изясни донякъде.
Виж целия пост
Biserka_a , довърши си книгата, все пак си я започнала. Ще ти се изясни донякъде.
# 83
30 май 2016, 19:45 ч.
Аз чета първата, но много бавно, че нямам никакво време покрай малкия, а такаа ми е интересно.
Преди години и аз бях на косъм да хукна подир един мъж в чужда страна, но цивилизована.
Виж целия пост
Преди години и аз бях на косъм да хукна подир един мъж в чужда страна, но цивилизована.
# 84
30 май 2016, 19:51 ч.
Въпроса не е да хукнеш подир някой мъж в някоя си държава. То и в България некадърни, неуки, агресивни и т.н мъже колкото си искаш има.
Въпросае, че тази жена, въпреки условията и културата на тези хора, заряза питомното и тръгна за дивото.
Виж целия пост
Въпросае, че тази жена, въпреки условията и културата на тези хора, заряза питомното и тръгна за дивото.
# 86
30 май 2016, 20:43 ч.
Ако не му беше родила дете, щях да си помисля, че е отишла за да напише книгите и не всичко е реално.
Виж целия пост
# 87
30 май 2016, 20:48 ч.
Може наистина първоначално да го е мислила само като приключение...но после като се мести и в неговото село...а и неколкократно лети до Щвейцария и обратно. Любов ли бе да го опишеш. 
Виж целия пост
Ако не му беше родила дете, щях да си помисля, че е отишла за да напише книгите и не всичко е реално.
# 88
1 юни 2016, 14:27 ч.
Преди години книгата (май бяха двете) ми попадна в ръцете случайно, беше пъхната гратис в плика на едно списание.
Изчетох я, поне първата.
Със смесени чувства.
Всъщност онова, което особено добре помня, е отсъствието на целувка в тамошните разбирания.
А също последователността и подробностите в разказа. В смисъл такъв, че човек остава с едно странно усещане. Като че тази жена през целия си престой там си е водила бележки с цел писане на книга.
Далеч съм от мисълта, че това е така, просто чувството се промъква.
Виж целия пост
Изчетох я, поне първата.
Със смесени чувства.
Всъщност онова, което особено добре помня, е отсъствието на целувка в тамошните разбирания.
А също последователността и подробностите в разказа. В смисъл такъв, че човек остава с едно странно усещане. Като че тази жена през целия си престой там си е водила бележки с цел писане на книга.
Далеч съм от мисълта, че това е така, просто чувството се промъква.
# 89
1 юни 2016, 14:29 ч.
Аз сега я подхванах тази сутрин.
Много ми е неприятно, че е в сегашно време, ама ще свикна.
Виж целия пост
Много ми е неприятно, че е в сегашно време, ама ще свикна.
Препоръчани теми