Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

АКО ВЕЧЕ МЕ НЯМА...
Ако вече ме няма... Ако там... През нощта..
Ако още си спомняш… Ако духнеш свещта...
Сякаш пак съм отляво… И съм вече заспал…
През прозореца – есен.. Със кафявия шал…
Със оранжева рокля и сребриста тока,
Със лилави ръкави и лилава яка…
Ако тихо простене един есемес…
Наметни се… Обуй се… Непременно излез…
Ако мене ме няма… Ако там… През нощта…
Намери ме... Разпръснат във различни неща...
Във дървото, което … Ето… тръгва кола…
И завива… Опасно… И със тъмни стъкла...
Намери ме във въздуха… Намери ме наум…
Ако още поискаш… Чуй познатия шум…
На ритмичното дишане… И познатия вкус…
Ако още... все още… без да щеш… наизуст…
Намери ме… За кратко… За сбогом… За край…
За последно… И никога… Знам… Обещай!
И легни си при мене... Отдясно... В нощта…
Без да палиш свещта... Без да палиш свещта…
Недялко Йорданов

"Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има."
"Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг." /Иван Тургенев/

Тази мисъл я бях чела по - малко по различен начин и много ми допадна:
"Понякога хората без пороци имат някои много досадни добродетели."
Запомних я, защото познавам такива хора

"Животът е въпрос на навик. Или поне повечето неща от живота. Човек свиква и с доброто, и с лошото - с добрите и красивите неща бързо, с лошите малко по-бавно и неохотно, но с времето се пригажда и към тях." - Клаудия Циглер "Мадам Дьо Помпадур"

"Щастието е уморено страдание."- Чарли Чаплин

" - Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
- С какво се храни?
- С приятелство. Храни се с приятелството. "

"Кристин"- Стивън Кинг

"...няма начин да бъде човек дискретен, когато е влюбен..." - Анжелик Барбера"Когато съдбите се преплитат"

"Възможностите са като изгревите - ако се бавиш, можеш и да ги пропуснеш."
Уилям Артър Уорд

"Може би е по-добре, че хората наскърбяват: така поне избавят другите от нещастието да ги обичат".


" Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл".

Достоевски

 "Ако обичате двама души по едно и също време, изберете втория. Ако сте обичали първия достатъчно, то втори е нямало да има!"

Джони Деп


"Тук нямаме градски идиот, всички се редуваме."

"Торба с кости"- Стивън Кинг

"Джем играеше малка игра с Айдан и Айдан играеше игра със себе си — и двамата си играеха с Айдан."

"Винаги си казваше, че желае само телата на жените, но винаги, когато беше с жена, само тялото й не му стигаше, непременно искаше да обладае и душата й. В това отношение приличаше до някъде на жените — само тялото не им беше достатъчно, искаха всичко от другия, при това без да са наясно защо. Без друго той самият щеше да даде само тялото си и нямаше намерение да се занимава с душата, която ще му дадат."

"— Моята майка почина.

Айдан никога не забрави този отговор. Джем не каза както обикновено казват: „майка ми почина“ или „майка ми умря“, а подобно на самотно, изоставено, тъжно дете рече: „Моята майка почина.“
...
Много по-късно щеше да научи, че това е само едно изречение, чието въздействие върху жените многократно бе изпитано.

Но в онзи ден не знаеше това и не мислеше така.

Влязоха в асансьора. Айдан изтълкува печалното изражение на Джем от преди малко като израз на близост. В този момент й се искаше да го погали по главата като малко дете."

„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто „забежка” – случайна, за един път. Приключението ѝ щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга – сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството „А после какво?” я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.”

"Айдан много мисли върху това — защо разкри пред Джем толкова дълго пазената си тайна. Питаше се и не намираше отговор. Може би защото мислеше, че признанието й ще промени връзката им — ще я направи по-дълбока, по-истинска, ще прибави чувства, ще станат един за друг любим, мил приятел, душеприказчик и ще се отърве от лишеното от чувства любене. Може би искаше да излезе на чисто от тази връзка. Някъде дълбоко в подсъзнанието си държеше скрито чувството за срам, което й нашепваше, че любовта и любимият са нещо свято. Опитвайки се да придаде чувства на връзката им, Айдан всъщност се опитваше да запази светостта на любовта.
Разказа му тайната си, но в главата й се въртеше един въпрос, чийто отговор я вълнуваше толкова силно, колкото и желанието Джем също да сподели нещо дълбоко лично с нея. Надяваше се, че това ще спомогне връзката им да прерасне в любов.
— В твоя живот… — направи пауза и продължи — колко жени е имало?
Върху лицето на Джем се изписа насмешка:
— Не знам, скъпа, не ги броя, това разваля удоволствието.
Този отговор бе равен на обида. Джем открито се опитваше да я държи далеч от себе си. След време, мислейки върху това, Айдан си каза: „Трябваше да стана и да си тръгна тогава.“
Ако беше си тръгнала, щеше да се спаси. Това щеше да бъде повратна точка в отношенията им. Но Айдан не си тръгна. Само запали цигара."

"Джем я посрещна усмихнат:
— Е, видя ли, операцията мина успешно…
— Ти от къде знаеш? — Айдан се изненада.
— Позвъних в болницата.
— За да питаш как е минала операцията ли?
— Да.
Айдан се спря:
— Знаеш ли, че ме плашиш?
Джем се засмя отново:
— Май направих грешка, която разкри истинското ми лице!… Това, че се обадих в болницата, ти помогна да разбереш колко лош човек съм всъщност, така ли?
— Ти искаш да привържеш жената към себе си, но не желаеш ти да се привързваш към когото и да е… Какво искаш ти?
...
Подсъзнателно на Айдан й се искаше да чуе, че постъпката на Джем е водена от любов, и въпросът й целеше да го провокира, да го накара да си признае. Джем обаче изобщо не реагира на сериозността на Айдан. Подобно на ученик, който се шегува в междучасието с приятелите си, се разсмя на глас и смеейки се, шепнешком отговори:
— Вътре ще ти кажа какво искам… Домашното възпитание не ми позволява да говоря за това тук! Когато бях малък, баща ми все ми казваше да не говоря за секс в салона.
Айдан се ядоса и засегна от отговора на Джем. Гласът й прозвуча рязък:
— Това ли е всичко, което желаеш? Секс!
— Да не би да знаеш нещо по-добро?
Айдан се уплаши, да не би да го разсърди, и даде отговор, който можеше да се изтълкува многозначно:
— Не знам… Може и да има…
— Няма да питам какво е то, защото такъв един въпрос крие опасност нещата да тръгнат в нежелана посока.
— Защо се боиш да говориш?
— Имам си много проста причина.
— Каква?
— Страхливец съм…"

"Мислеше си за Джем. И за липсата на обич и състрадателност в живота й. Джем се интересуваше от нея, но не изпитваше обич. Халюк — обратното — обичаше я, съчувстваше й, но не показваше заинтересуваност. Джем се интересуваше и грижеше за нея само когато бяха заедно — да се чувства добре, да не се притеснява, докато са заедно, и упорито не желаеше тази загриженост да се разпростре и в друго време."
Изневяра, Ахмет Алтан

"Хубавите и лошите неща. Човек живее с тях. Миналото и настоящето. И у двете съществува изключително голям потенциал да провалят бъдещето." - Анжелик Барбера "Когато съдбите се преплитат"

НЕ СЕ НАУЧИХ
Не се научих да предавам
навярно мога, но не искам!
Не се научих да продавам
душата си - износена, но чиста.
Не се научих да затварям
очите си пред тъжни гледки.
Не мога да се примирявам
и никога не правя "тънки" сметки.
Не се научих да се мазня,
каквото мисля си го казвам.
От лицемерие се дразня,
а с безразличие наказвам.
Не мога да стоя на тясно
притиснат ли ме се изплъзвам,
със мен изобщо не е лесно,
но лесно ли е ще омръзвам.
Не се научих да оставам
почувствам ли, че съм излишна
Но се научих да внимавам,
попадна ли на хора хищни.
За мене казват: "Струва си парите,
не я настъпвай, че е като пепелянка!"
Така е, прави са - особено жените...
Не се научих да живея като сянка!

"За да успееш в живота, са ти нужни две неща - непукизъм и упоритост."

Марк Твен


" Човек може да постигне всичко, стига да повярва в него."

Наполеон Хил



"Да бъдеш силно обичан от някого ти дава сила. Да обичаш силно някого ти дава кураж!"

Лао Дзъ


"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да побере тя."

Халил Джубран

- Наздраве приятелю!!!
- За???
- За нея, която си тръгна в нощта огорчена от бездушието ми, от капризите ми, от егоизма ми… Наздраве за нея…. Силната…. Която винаги с усмивка посрещаше трудностите… Която не знаеше
какво е страх и умора… Която ме обичаше до полуда…. И искаше най – доброто за мен…
Която ме търпеше въпреки вечните ми претенции и мрънкания… Която никога не оцених и приемах за даденост… Която дори разрошена и без грим беше най-красивото създание което съм виждал...Но….Така и никога не и го казах… Всяко нещо си има предел на търпимост…. И една вечер просто си тръгна…. А, аз както винаги мълчах…
- И къде е сега?
- Някъде далеч приятелю… Далеч... При щастието си… Дано го е намерила!
/Добромир Радев/

"Животът е възмутителен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш."

Карол Корд


"Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега."

Христофор Колумб