Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

"Ако избягваш конфликта, за да запазиш мира, започваш война вътре в себе си". - Черил Ричардсън

   Съгласна съм напълно с тази мъдрост. Затова трябва да кажеш всичко, което те мъчи, отколкото после вътре в себе си да се укоряваш.

„Разликата между победата и загубата е да не се отказваш“.
Уолт Дисни

---

"Има само един начин да избегнеш критиката - не прави нищо, не говори нищо, не бъди нищо."
Аристотел

"Най-секси са мислещите хора. Никой не се интересува от тези с празна глава, които говорят само на най-новите теми – няма най-нови теми. Това са само глупости."
Вивиан Уестууд

Как ме мъчи всеки ден
 тоз въпрос трагичен -
хем да бъда откровен,
хем да бъда симпатичен.

Радой Ралин

“Какво е отрова?
- Всичко, което е в повече от нашата необходимост е отрова. То може да бъде власт, богатство, глад, его, алчност, мързел, любов, амбиция, омраза...
Какво е страх?
- Неприемане на несигурносттa.
Ако приемем несигурнoстта, става приключение!
Какво е завистта?
- Неприемане на доброто в другите.
Ако приемем доброто в другите, става вдъхновение!
Какво е гняв?
- Неприемане на неща, които са извън нашия контрол.
Ако ги приемем, става толерантност!
Какво е омраза?
- Неприемане на човек, какъвто е.
Ако приемем човек безусловно, става любов!”

Мевляна Руми

ДОБРЕ СЪМ, ОБИЧ

Добре съм, Обич...Вече съм добре...
Прощавай, пак заглъхва телефонът...
Гласът ти пак е тих. Непроменен...
Усещане за топъл юлски спомен...

Добре съм, Обич...Някак оцелях...
Дори без теб... Без никакви тревоги...
Болях до кръв. И без криле живях...
Без трепет. Без очакване. Без огън...

Не меря колко дадох, колко взех.
Заглъхна вече болката отляво...
Добре съм, Обич...Много съм добре.
Опустошена съм...Но все пак цяла...

ВАНЯ СТАТЕВА

   Много ми хареса това стихотворение. Тези думи проникнаха в сърцето ми и душата ми. Дори ми се насълзиха очите. Защо ли? Защото знам какво е наистина да обичаш и после да бъдеш предаден от твоя любим.

Затова боли толкова. Когато жените престанат да обичат, мъжът пропада в своето собствено нищо.

Нина Джордж

"- Имах една жена, Демире... Красива жена, силна. Много достойна. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария-Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта.
Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по-късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича каквото и да се случи. Когато един ден осъмнах без сянката ѝ зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А разбрах какво е истинска пустота, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение ..."

Mария Лалева - "Живот в скалите"

Писмото, което никога няма да ти изпратя
Но ти трябва да прочетеш.
Ако ще обичам цял живот и друг мъж, освен сина и съпруга си, това ще бъдеш ти. Винаги ти.
Защото има толкова много "теб", вплетено в мен, че понякога все още обърквам себе си със спомена. Докато дишаме на тази земя, ще бъдем свързани. Въпреки разлома помежду ни. Защото съм ти дала толкова "мен", че дори и никога да не усетиш, че го носиш в себе си, то няма да изчезне.
Аз няма да прескоча своето "сега". Нито ти. Няма какво да търсим в пропадналото време. Само ще си спомняме "преди" от другата страна. И, може би, ще се усмихваме.
Годините отмиват болката. По теб. По мен. По всичко онова, което бяхме и по всичко онова, което никога не станахме. Обичта вече не е любов, а е просто себе си - една дълбока привързаност, която понякога ме отнася в мислите ми, един първичен повик, срещу който никога няма да мога да се науча да вървя.
Има неща, които не знаеш. И дълбочини в душата ми, до които не позволих да пропаднеш. Знаех, че твоите са ти достатъчни.
Всъщност, сама умея да оцелявам доста добре. Дори и с всички премълчани думи, които нося в себе си. А също така, научих уроците ти. Като за отличен. И открих покоя, който търсех и от който се нуждаех.
Кой знае колко голяма е Голямата любов?
Кой казва, че Голямата любов е само веднъж? Който и да е, за себе си, с чиста съвест го считам за лъжец.
Когато любовта се превърне в обич, няма сила, която да може да я изтъргне и заличи от сърцето. Обичта не прави старата любов по-малко любов. Доказателство е, че е била именно любов.
Може да ти отнемам главната буква в хронологията на живота ми, за да я дам на друг, но това е просто нов етап. За онова мое време ти си единствената ми главна гара по пътя. И на нея, срещайки теб, за пръв път се срещнах със себе си. Обичайки теб, надскочих себе си, надхвърлих всичко, което очаквах от мен самата. Обичайки теб, за пръв път видях каква мога да съм. Ако съм безразсъдно смела и нулево горда.
Щастлива съм всичко при теб да е наред. Не съм вярваща, нито религиозна, но ... Господи, колко към спокойна, че се грижиш за себе си, вместо мен. След мен. И го правиш добре. И дори се гордея... Че си оцелял. Че съм оцеляла.
И знам. Ако има друг в мислите и молитвите ми, винаги ще си ти. Защото някога бях аз. Някога беше ти.
А някои " някога " си остават винаги.
Валентина Йоргова

"Не ми подарявай за спомен пустини - и без туй пустошта ни превзема!"
                                  Федерико Гарсия Лорка

"Черните периоди в живота понякога стават писти за излитане".
                                                                                       
"Жените по рождение са художници-декоратори. С четка и палитра в ръка. А мъжете за нас са чисти платна – рисуваме, оцветяваме, тук-там изтриваме по нещо, друго пък размазваме. Но най-често накрая става ясно, че не рисуваме реалния обект пред нас, а нещо, което е плод на фантазията и желанията ни. И резултатът е пълно несъответствие с действителността."       Елчин Сафарли
                                                                                                                                       

„Крокодилите са лесни. Опитват се да те убият ... за да те изядат. Хората са по-трудни. Понякога ... първо се правят на приятели.“
Стив Ъруин

---

"Авторитарното поведение е компенсация на слабост, неувереност и неудовлетворение."
Макс Люшер

---

"Има хора, уютни като роден дом. Прегръщаш ги и разбираш: аз съм у дома."
"Ако ти знаеше..." Елчин Сафарли

Откъс от една от любимите ми книги(А. Андрюс"Проницателят")