Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

"-Ти не разбираш, Робърт! Никой не разбира...
Когато една жена направи избора да се омъжи, да има деца, от една страна това е ново начало, а от друга страна животът и спира. Започваш да градиш един нов живот със задължения, създаваш дом.
Ставаш майка, съпруга и се застояваш на едно място, за да може децата ти да имат свободата да се движат.
А когато те пораснат и напуснат дома, отнасят всички тези задължения със себе си. И тогава ти искаш да се движиш свободно както преди, но вече не си спомняш как, какво може да те развълнува, защото отдавна никой не те е питал. Дори ти самата. Никога през живота си не си мислила, че любов като тази може да ти се случи..."

"Мостовете на Медисън"

Има хора, непознати хора, които ми се явяват с чувството, че са част от моя дом, от моя път. И други, в които се оглеждам дълго, без да открия нещо познато. Тези – първите, мога да обикна и мога да изстрадам. Но нищо по-малко.
Има хора, които ме имат за близка, а за мен са толкова далечни, че ми се бяга от тях. Срам ме е, но срамът не ме задържа.
Има хора, които пък бягат от мен. Усещам го, надявам се, че го усещам достатъчно рано. За да не са достатъчно далеч, че да видят, че няма да ги гоня. Да си досаден е срамно. Бягам. Дори да е рано за досада.
Има хора, които обичам, а те се променят и стават хора, които не бих обикнала. Обаче аз ги обичам. Докато мога да ги разпозная, ще е така.
Има хора, на които мога да простя. Не веднага, но пък бих им простила какво ли не. Тези хора са моето семейство. Те не са само хора от моето семейство. Разбира се, че не.
Има хора, до които и да търся не намирам път. Пък все не ми достига воля да търся още. Хора, които оставям за друг път. Знам, че ще ги отлагам винаги, знам.
Има и такива, които обичам, защото така съм решила. Лошо ли е?
Има хора, които обичам заради други хора. Има хора, които ще ме разберат.
Има хора, които ме вдъхновяват. За прекрасни неща. За това да бъда добра.
Има други, които ме озадачават със студения факт, че обитаваме едно и също пространство от вселената и историята. Не разбирам себе си заради тях... Или обратното.
Има хора, които мога да доближа и целуна така естествено, както се навеждам да вдигна обицата си от пода. И други, които не мога да целуна въобще. Някои от тях – другите, обичам повече от себе си. И са най-близките ми хора.
Има хора, чието огромно значение откривам, когато вече ги няма. Това е с двата крака в клишето, но между клишето и себе си понякога откривам, че въпреки късно осъзнатото им значение не съжалявам за загубата.
Има хора, които искам да ме харесват. Истински важно изглежда. Правя проучвания, започвам корекции и поразмествам в мен, за да им е удобно да се настанят. Някои се възползват. Други ми се смеят. Трети започват да ме харесват.
Има хора, които срещам по веднъж и вече са важни. Не зная защо. Виждам ги как си отиват, без да сме разменили телефони дори, губя дирите им, но нямам усещането, че са напуснали завинаги. Нещо ни предстои. А аз оставам да разбера каква е нашата история. Понякога чакам завинаги.
Има хора, с които историята ни вече се е случила. И други, с които предстои. Научих, че не е задължително една история да може да бъде разказана. По-добрите истории, впрочем, са неописуеми. Сигурно е същото с хората.
Има хора, които бих искала да срещна.
Да целуна.
Да позная.
Да пропътувам.
Да обитавам.
Да тревожа.
Да разнежа.
Да спася.
Да отделя и сложа в рамка ❤️

"Прекалената любов задушава. Липсата на любов разрушава." - Катрин Пнакол "Тук съм преди теб"

Мъдростта не е нищо друго, освен излекувана болка. /Карл Юнг/

Оо....какво добро описание на мъдростта,за първи път го чувам.Благодаря че споделихте!

"Местата са като хората. Имат много лица." - Дайна Чавиано "Островът на безкрайната любов"

"Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?" Думите на Христос.

Извадка от Затвори сърце - Константин Трендафилов

“....един ден, като умра, не искам да ми правят някаква отвратителна надгробна плоча с тъповата снимка от най - популярните ми години и да напишат само името, роден, тире,умрял. Това е толкова неестествено и глупаво. Изобщо няма значение кога си роден и кога си умрял. Това в тирето е по - важно. Кого си обичал, кого си предал, кого си спасил, кого си наранил, от кого си поискал прошка, кого си убил, кого си отгледал, какво си пил, какво си построил, какво си разрушил...Никакво значение няма колко си живял. Как си живял и какво обичаш и мразиш - това трябва да пише, та когато дойде някой случайно на гроба ти, да е наясно кой си бил ти и какво искаш да чуеш. Аз искам тишината. Друг може да иска песен, трети - стих. Шумен е този свят. И ние шумим, та дано го над викаме. “
“ Живот в скалите”

По повод на думите на Христос се сетих за една моя любима мисъл, която май съм чела и тук:
"Някои губеха разума си и ставаха целите душа. Други губеха душата си и ставаха целите разум, а трети губеха и двете и ставаха добре приети в обществото."
 Буковски

"Завистта е един от най-действените елементи на ненавистта." Балзак
"Само необичаните ненавиждат." Ч. Чаплин
 

И още:
Когато посочите с пръст, не забравяйте, че останалите три пръста сочат към вас.

''Мотивацията те кара да започнеш. Навикът е това, което те поддържа". - Джим Рон

''Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си". - Марк Твен

Цитат от стихотворение на Блага Димитрова:

"Нужна бе раздяла,за да разбера,че за нас раздяла няма"

Любим ❤