Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

"- Принцът от приказките не съществува...
- Така казваш, ала в действителност го чакаш...Това е по-силно от теб. Не познавам жена, която тайно в себе си да не го е чакала...Затова всички сте така разочаровани. Неизменно. Искате мъжът да бъде перфектен." - Катрин Панкол "Тук съм преди теб"

Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.

Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.

От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.

За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.

Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

  Горяна Панайотова

-Аз ..малко съм пил.И ми липсваш.
..И ти звъня..
Звънях...И пиян знам,че няма да ми вдигнеш.
Но знам,че ще прочетеш това.
Ти обичаш да четеш съобщения.Някога от мен,сега...
Колко станаха ..месеците? Година?
Броиш ли ги? Защото аз ги броя.
Толкова ,колкото са ми и грешките към тебе..
Извинявай, аз малко пих.
И пиян ,и трезвен не мога да си простя отсъствието ти в живота ми.
Ти ми трябваш!Да превърнеш от не доразумението,което съм човек щастлив.
Късно ли е?..
И дните ми са къси без тебе..
Не я зная тая нощ кога идва и на чия врата осъмвам.
Всякакви,но не си ти..
Искам да ги извадя тия очи да не те търсят ,където те няма.
И пак по душа ще те търся..
Знаеш ли в какво се превърнах?
В нищо..
И знам,че не се радваш от този факт.
Без теб съм пропаст..
....Обичам те!
Isi...

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
                но лека ли ще е нощта?
                Щом двама ни е разделила,
                          тогава ще е тежка тя!

                Макар душата ти любяща
                да чака края на нощта,
                ти с "лека нощ" не ме изпращай,
                          защото ще е тежка тя!

                Блазе на тез, които знаят,
                че двама ще са през нощта!
                Те "лека нощ" не си желаят,
                          но винаги е лека тя!

П.Шели

КРАЯТ
 
Не искам повече - приключих с тази страница! -

Разсипа ме, до смърт ме разпиля...

Не знаеш ли, че всичко има граници? -

не страда вечно даже любовта.

 

Ще върнеш ли разплаканите сутрини

и нощите, в които не заспах,

и думите, застинали на устните,

парчетата... ще върнеш ли и тях?

 

Какво направих, че така предаде ме -

обичах те! Най-силно на света!

Днес чувствам се измамена, продадена -

поредна жертва в чест на любовта!

 

Върви си... Между нас е минало,

не те е имало в живота ми дори,

сърцето ми за тебе е изстинало...

Кого ли лъжа? Страшно ме боли!

Мариела Челебиева

Какво те накара да дойдеш?
- Любопитство.
- А какво ще те накара да останеш?
- Отново същото.
Усмихна му се. Излизаха за трети път и нито един от двамата не показваше, че всеки път е тук, за да бъде нещо повече за другия. А знаеха. И двамата бяха наясно, че се привличат. Имаха нужда от срещите си.
- Какво ти харесва в мен?
- Неудобен си. Различен, но не в онзи клиширан вариант. Неудобен си, защото не ми даваш да те прочета. Идваш, отваряш ми страница, поглъщам я на един дъх, искам следваща, и следваща. Но ти... не. За днес само толкова.
- А, ако ти кажа, че ти си същата. Приличаме си и го правя, защото знам, че искаш точно това?
- От самото начало го знам, но отново не те разбирам.
- Да предположим, че хората са книги. Срещала ли си някога хора, които са, като любимата ти такава. Усещането, което ти носят е същото. Все едно е написана за теб, прочиташ я на един дъх, а след това се чувстваш като у дома си.
- Да...
- И когато приключиш с тази книга, какво си пожелаваш?
- Да бях я прочела бавно... Искам всеки следващ път, в който в отворя да усетя същото, както първия. Искам да я бях открила по-рано. Искам да знам къде е била до сега, защо не е идвала, къде ме е чакала. Само на мен ли действа така или и на останалите, в чиито легла е била, чиито ръце е докосвала, в чиито сърца се е намествала, дали е предизвиквала същото трептене…
– Искаш ли да ме четеш бавно?
– Нямам търпение.

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре“
Владимир Набоков

..::V.I.P::.. Коя е книжката?

Авторката е Силвия Крумова. Книгата не знам коя е, не съм се и интересувала.

тя отиде на фризьор
да си съживи косата
отби се и при мен
да ѝ съживя сърцето

прибра се за вечеря
чакаше я гладно
сивото ѝ ежедневие

Мартин Стратиев

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки - падаме, сънувайки - мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

ще те притисна към леглото
малко повече от земното привличане
за да свържа всичките ти лунички
като в детска книжка
и ще получа няколко съзвездия
все още неизследвани
защото си ги скрил
по млечния си път
в който като котка
ще си потопя мустаците
и ще си забия ноктите
в ръба на тая купичка
която се оформя в лявата ти ключица

за да ме изгони после
я баба ти, я хубавата ти жена
че вкисвам млякото
и дълго ще си ближа лапите
на някоя строшена керемида
напечена от слънцето през лятото
а после като стане тъмно
ще се промуша през прозореца
да спя върху сърцето ти
на точица

където ми е мястото

Христина Асенова

- Тук ли е опашката за жертвоприношение?
- Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво ще жертвате?
- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.

- О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: "№ 852, заповядайте!".
- Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?
№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.
Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.
- Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- А защо? Защо не веднага?
- Ами питаха ме: "Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!". Казах: "Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях". Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби… Питам го: "Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?". А той: "За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?". А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?
От вратата на кабинета се чува глас: "Следващият № 853!".

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!
- Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.
- А вие?
- Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.
- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?
- Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.
- Значи това ви устройва?
- Не! Как може? Все плача и преживявам.
- Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?
- Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
- Щом е така, направете вашата саможертва.
– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?
- Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.
- О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.
- Ето как душата ви се проектира върху външността ви.
- Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…
- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.
- В душата си е дете. И се притиска към майка си…
- Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.
- Значи, не вие към него, а той към вас?
- Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
- Силната, решителна и мъдра майка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?
- Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!
- Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката ѝ, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?
- А защо не ми показахте бъдещето?
- Защото го нямате. При такова настояще вашият "малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.
- Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?
- Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.
- Не! Искам да съм любимата жена!
- Майките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.
- А съвети давате ли?
- Охотно и с удоволствие.
- Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?
- Вероятно да престанете да бъдете майка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.
- Мислите ли, че ще помогне?
- Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
- Ще помисля…
№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.
№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

- Ирина Сьомина