Любители на Котки - Тема 105

Той им се предостави напълно безплатно. Нямаше люлчини песни, прорязващи зъбчета, нито педиатри, нито каквито и да е подобни приложения към порастването. Един цял, непомрачен от възпитание кот. Семейството възторжено поахка и нарече котарака Боря. Четири пъти. А после някак не им беше до това.
Отличителна черта на кота беше неговата бездънност. Той плюскаше, набиваше, тъпчеше се така, сякаш яде не само за себе си, а и за цяла кризисна Гърция в добавка. Носеше се из кухнята като раиран танк, местеше децата от масата заедно със столовете, и поглъщаше като бойна месомелачка и своята храна, и намерената, и откраднатата. Не пропускаше даже и комарите: ловеше ги и ги излапваше с изражението на гурман на муцуната си.
Пробваха да хранят кота два пъти повече. Той с благодарност храносмилаше, едрееше, и крадеше чужда храна два пъти по-интензивно. При това гърлено мъркаше нещо от рода на: „удаде ми се живота, мляу‘‘
Когато Боря тихо, на пръсти отмъкна цяло кило кайма, току-що извадена да се размръзва в мивката, и скрит зад щорите в спалнята й видя сметката, както си беше неразмразена и заедно с опаковката, на семейството му стана ясно, че с името на котарака си са се объркали нещо. Тогава се появи никнейма му Нагльо.
Нагльо еднакво хазартно крадеше от масата и колбаси, и лимони. Бръкваше с разперена лапа в устата на стопанина си, неуспяла още да се затвори след току-що лапнатата хапка, и измъкваше оттам маслинка например.  Всмукваше пържещи се кюфтета директно от тигана. В полет избиваше стъклото от прозорчето на кухненската врата и капака от тенджерите. Семейството в ужас чакаше кога този полумечок ще започне да отваря вратата на хладилника.
На втория месец котът осъзна: по силата на човешката гнусливост всяка храна, изтървана на пода, става негова по подразбиране. Бдителното семейство започна много по-рядко да изпуска, даже се научи някак еквилибристично да улавя случайно изпуснатото преди да е докоснало пода. Нагльо реши проблема със скок на масата, с всички четири лапи в чинията, превеждайки съдържанието в категория храна без участието на пода като фактор. Когато имаше супа, игриво пердашеше в купите, и след това облизваше всичко и всички до блясък от разхвърчалите се пръски.
Веднъж през нощта главата на семейството се натъкна на Нагльо...
...който носеше между зъбите си франзела и обмисляше къде е по-изгодно да я вложи, зад дивана или в шкафа. На обмислянето на инвестицията попречи псувня свише. Когато стопанина се опита да раздели франзелата от кота, стана ясно, че те са се сраснали и не искат да бъдат разделени. Някой от двамата, котът или франзелата, даже изсъска.
После на всички започна да им се струва, че котът гледа някак плътоядно на бабата, а главата на семейството взе да мисли, че вече работи главно за храна на кота и успокоителни за останалите. И тогава седнаха да се съветват с Гугъл. На въведения в търсачката въпрос  „котарака издивя, краде и плюска“ първия излязъл резултат беше снимката на Нагльо, влачещ след себе си два метра чужди кренвирши, а после следваха съвети за борба с явлението. Например за пръскане на ядящия кот с неприятно мокра вода или хвърлянето на метална кутийка, пълна с дрънчащи монети по него. По съвети на специалистите тези методи дотолкова не се харесват на котките, че те веднага се превъзпитават. Но трябвало да се прави незабелязано, за да изненадва кота.
Нагльо, разбира се, не забелязваше нищо. Беше зает да яде. Даже се радваше на водата, нали тази жилава пържола трябва да се преглътне с нещо. А от хвърлената метална кутийка с монети много се изплаши бабата: даже се наложи да я пръснат с вода от пулверизатора, да се свести. Котът подмести по-настрани пържолата и продължи да яде.
Всъщност, методите подействаха най-вече на бабата, която по някое време спря да яде и да плете.
Способът, изразяващ се в разстановка по ъглите на кухнята на датчици за движение и арбалети, заредени с отровни стрели, бе отхвърлен с единодушие. Най-вече заради гореспоменатата баба. Решиха да отбраняват територията около масата с метла и хвърляни чехли. Котът отначало се учуди, после кихна, погледна всички отвисоко, и от хладилника събори будилника в купата със салатата. Така за първи път в историята будилник стана капка. Последна.
Котът беше откъснат от мавзолея на храната със стържене на нокти, с голям труд и много псувни, домъкнат до вратата с още повече труд и още по-цветисти псувни и изхвърлен в открития входов космос, не по-далече от килимчето пред вратата. Защото междувременно беше се угоил до размерите на средно голям овен и освен бездънността си беше станал в добавка и още труднохвърляем.
Най-накрая в семейството настъпи спокойствие и постоянни кюфтета. Бабата отново започна да плете и яде. Главата на семейството се успокои дотолкова, че даже отиде на неделен риболов. Три дена идилия преминаха бързо, като хвърлен чехъл в кухнята.
На четвъртия пред семейството, влязло в кухнята за закуска, се откри гледка, по красота и вълнение сравнима само с кенийски изгрев или ведомости за заплата.
На окачената на простора мрежичка със замръзналия рибен улов, цял тресящ се от емоции и от вятъра, висеше Нагльо. Висеше и ядеше. Само веднъж метна волеви поглед към семейството, залепено на прозореца, и продължи да отгризва от вкаменения улов рибя опашка.
На никой не му се повдигна ръката да раздели котарака и мрежичката. Внесоха ги, прегърнати, в кухнята, и ги положиха да се размръзват вкупом до печката. А самите те гледаха планомерното унищожаване на три кила кленове, и съвсем неочаквано за самите себе си се умилиха до сълзи.
Защото, когато ти провърви с котарак, то това е завинаги