Любители на Котки - Тема 105

Хаха, LilaC, при вас е весело Много културен този Джоузеф - знае, че на масата се слагат само ръцете и то до лактите (по етикет) Котарак с обноски

Да,до контейнерите за смет се въдят само аристократи 
Добре,че е роден изискан,че на мен възпитанието и дресировката никак не ми се удават...ни на деца,ни на животни.
Чак и цветята ми са едни такива шантави,растат против всякакви правила и увяхват,когато ги гледам по учебник.

Aма как ни разсмяхте! 

И мен.   Хубав Наско, душичка.
Топчо обаче не се качва на масата, ако има гости, сигурно го е страх, но като сме си само ние и той е пръв.

Джоузеф е особено изискана котка Голяма веселба е у вас Наско и той е голям сладур 
Стоян пък си е харесал в къщи една кръгла маса. Вечер обикновено се опъва там и чака някой да го гали. Само от време на време се обръща като пържола и сменя посоката. Когато сме повече хора, примерно, когато имаме гости сядаме там да се храним. Той през цялото време се върти в краката ни и чака да му освободим терена 

Какво ще ме посъветвате да взема - транспортна клетка или сак?
Катерушка и драскалка на свестни цени и откъде? Модели?
Извинете ме за нахалството, но нямам нерви да търся по темите.
Съседът ми каза, че преди всички ваксини се прави изследване за токсоплазмоза. Задължително ли е? Най-точното изследване е кръвно, а ми е жал да бодат цуцката, обаче токсоплазмозата е може би най-отвратителният паразит и ако трябва жал- не жал...

Здравейте,момичета,имам проблем с моето коте,бих помолила ако имате опит да ми дадете съвет.
Всичко почна преди месец,спря да яде и да пие вода,закарах я на ветеринар,първия каза,че нищо ѝ няма,но аз не се задоволих с това,защото тя продължаваше да не хапва.Закарах я на втори лекар и там установиха висока температура,пуснахме ѝ кръвни изследвания,АЛАТ И АСАТ,ако се не лъжа,излязоха с високи стойности.Остана на системи три дни в клиниката,ходех всеки ден да я виждам,но пак не искаше да хапва.С доктора решихме,че ако е в къщи и на хапчета,вместо система стреса ще е по-малък и може би ще почне да хапва,разреждах и малко от една консерва за поддържане на чернодробната функция с вода и я хранех със спринцовка,после хапчетата и малко вода,след десет дни пак изследвания,но единия показател си остана висок,междувременно почна да се държи,както преди,закачаше се,галеше се,обичайния ѝ начин на живот,но без самостоятелно хранене.Сменихме хапчетата с по-добри,доктора каза,че ще направим нови кръвни изследвания след като изпие 20-те хапчета,но на 8-то почна да отказва,да се пени и примлясква,така прави като е стресирана,отказа и спринцовките.Реших да сваря пилешко месце и да ѝ дам,хапна го с удоволствие,но после пак "увяхна" от към поведение и днес пак я закарах за кръвни,по-високия показател е спаднал,но с малко,направих пълна кръвна картина,всичко друго е добре,но трябва да продължа още най-малко месец да ѝ давам "Зентонил Адванс",а Лили вече само като ме види и почва да се пени и мляска,освен това давам витамин ц и б комплекс,плюе ги,гърчи се,пени се,изпадам в ужас,когато трябва да давам хапчетата.
Оплаках се,стана дълго,извинявам се,моля,дайте съвет как да се справя с даването на хапчета,днес даже посегна и да ме ухапе.

Как те разбирам само.....
Хапана съм, драскана и какво ли още не.
Топчо също не искаше хапчето и само го плюеше.
Отначало действахме двама човека, един го държи, другия с пинцета "пуска" хапчето.
Последните пъти му го давах сама, като с едната ръка го хващам удобно да не шава много, а с другата отварям устата и "пускам" хапчето. Станах спец по принуда.
Сега забелязах, че Топи има нещо на горната устничка като раничка и на долната малко. Засега няма да го водя на ветеринар, но го намазах с гранофорин. То не е и раничка като предишните пъти, а като афтичка по-скоро.

Някой има ли бяла британка? Има ли разлика в характера спрямо синята? Синята ли е по-класическа така да се каже?
Майка ми има синя,но аз съм харесала бяла, със сини очи, пак ли става толкова голяма?
Ох, не знам вече какво да правя - породиста ли да взема, от улицата ли да прибера, голяма дилема, досега не съм плащала за животинка, много ми е странно да "купя"!

Жозефин, просто си открий котето, усеща се като се видите Никакво значение няма "табела" ли е или букет Пожелавам ти скоро да ни покажеш твоят кот

Estella, попитай доктора какво е мнението му за пастичката Calo-Pet. На Мъро му давахме по една спринцовка на ден. Хем е с доста калории, хем повишава апетита. Може би е и вкусна, защото веднъж успели да му капнем малко със спринцовката, започваше да я ближе. След нея апетитът му се възвръщаше до следващата криза.

Иначе лекарствата могат да се стрият на прах и да се направят на рядка кашичка с вода или друга течност и също да се дадат със спринцовка. При ветеринарите се продават и едни приспособления, които наподобяват на външен вид спринцовка, но отгоре има отвори за пръстите като на ножичка. При нашите струваше 2 лв. Слага се хапчето в долния край и се изстрелва в гърлото. Но все пак до това нещо прибягвахме в краен случай, защото ми се виждаше доста травмиращо. Често замаскирахме хапчетата в храна - пастет (не съм срещала коте, което да устои на човешки пастет), топено сиренце, сурово месо.

Да ви кажа и каква ми е мъката днес. В Пловдив има едно коте, което страшно прилича на Мъро. Дори го наричаме Малък Мъро. Роди се миналата пролет. Сега е на 1 годинка и малко. Мъжът ми всеки път го гали, храни и т.н. Преди няколко дни изчезна, но днес го е намерил - доста отслабнал, наплашен и със сачма в бутчето. Утре най-вероятно ще го заведе до Д-р Коко, за да я извадят, но много ни е жал за него. Много мило и гальовно коте е. Не смеем да го вземем, защото ни е страх, че ще се бият като Мъро и Мацо. А и до момента Наско не се е сетил, че е мъж и едно подобно съжителство със сигурност ще го подсети. Вярно, че сега се предлагат безброй малки котета, но ако някой търси поотраснало сиво тигърче, нека ми пише. Ето и две доста лоши снимки, но се вижда колко е сладък и колко хубави са зелените му очички:





Долната снимка е с истинския цвят на кожухчето, но не е погледнал и затова сложих и другата, с обърканите цветове, но пък гледа много хубаво. Снимките са от преди 1 месец. Ето го и на тъмно със светкавица:



Josefin, толкова душички чакат да бъдат спасени.

хаха, аз съм се "виждала" с повече от 20 котки, прибрани и гледани от мен, бях кошмар за майка ми, през седмица сапунисвахме новоприбрано  
Сега съм се влюбила в тези белите британки, но не знам дали са благи и добри като сините.
И ако някой има да сподели.  

  Ок, неподготвена се изказах, ама от сърце беше 

Ох Таня ,дано намери дом  при някой.
Така ми се иска да помогна на всички,но са ми достатъчни моите 4 писани.Много е успокояващо,настава забавление като сме в двора с трите,мама Тони вече свикна и се включва в игрите.Най-интересното е ,че като им се караме като правят бели малките,тя идва и раздава шамари   Как усеща,как чува не знам,но е много интересно.Мм днес и дал храна ,обаче тя го дала на  Бони-въгленчето.
А за вземането на котка аз Тони си я харесах като пазарувах в един магазин плодове.Лежаха две малки писанки и аз понеже са ми слабост тигърчетата взех нея,не знаех дори дали е мъжко или женско коте   Ще станат скоро 4 години как е при нас.

ох, затова казвам, че дилемата ми е голяма.
Моето коте от дете живее сега с британчето при майка ми, обичам си повече намереното непородисто (той е вече възрастен,но се държи много), с което съм отраснала, макар, че майка ми казва колко са сходни душици по характер и двамата са любов и половина, спят върху нашите, гледат те в очите, гушат се, малкия бозаеше доскоро едно одеало, а е 5-6 кила сигурно, сладур голям.

Обаче за у нас...хем да е улично, хем с това изнежено дете вкъщи трябва да е по-скоро прибрано, обезпаразитено, ваксинирано коте, гледано в домашни условия от поколения