Game of Thrones Teмa 22 - "Bran, wake up!"

С тези лица много объркано. Аз си мисля че наръганото момиче не е истинската Ария, а Jaqen H'ghar. Може би в следващия епизод ще се разясни. От друга страна си мисля че лицата ги свалят от мъртви хора, поне в предната серия Jaqen H'ghar това правеше. Не изключвам и възможността Ария да продължи да играе с друго лице.

Добре де, в книгата не беше ли казано, че върху собственото си лице слагаш от мъртвия взето. Няма ли да е ужасна болка да си махаш своето и да слагаш другото.

А и още нещо, което коментирах с някой, че как Аря махала на Джакен лицата едно след друго и накрая видяла своето- тя си беше с нейното, следователно няма как едно лице да е в двама и затова пак казвам, че беше или сън или видение

Добре де, в книгата не беше ли казано, че върху собственото си лице слагаш от мъртвия взето. Няма ли да е ужасна болка да си махаш своето и да слагаш другото.

А и още нещо, което коментирах с някой, че как Аря махала на Джакен лицата едно след друго и накрая видяла своето- тя си беше с нейното, следователно няма как едно лице да е в двама и затова пак казвам, че беше или сън или видение

Хексе, в коя книга беше това за Аря да потърся точен цитат

Магия, магия, ама каква ще е тази магия. Мелисандра я показаха като старица, ама ръста ѝ май си остана същия.

Където й обясняваха как се взема и слага лице и й сложиха една на една баба с брадавици

— Седни — каза жрецът. Тя седна. — Сега затвори очи, дете. — Тя затвори очи. — Ще боли — предупреди я той. — Но болката е цената на силата. Не мърдай.

„Неподвижна като камък“, помисли тя. Седеше, без да помръдне. Срязването беше бързо, ножът — остър. По принцип допирът на метала в плътта й трябваше да е студен, но усети топлина. Кръвта потече по лицето й като надиплена червена завеса, от челото и по страните й брадичката, и тя разбра защо жрецът я бе накарал да затвори очи. Щом стигна до устните й, вкусът беше на сол и мед. Облиза я и потръпна.

— Донеси ми лицето — каза милият човек. Бездомничето не отвърна, но пантофите й зашепнаха по каменния под. На момичето каза: — Изпий това. — И опря чаша в ръцете й. Тя я изгълта наведнъж. Кисело и стипчиво, все едно да захапеш лимон. Преди хиляда години бе познавала едно момиче, които обичаше лимонов кейк. „Не, онова не бях аз. Беше само Аря.“

— Глумците променят лицата си с измама — говореше милият човек, — а магьосниците използват чарове, преплитане на светлина, сянка и желание, за да създадат илюзии, които лъжат окото. Тези изкуства ще научиш, но това, което правим тук, е по-дълбоко. Мъдри хора могат да видят през заблудите и чаровете се разпадат пред остри очи, но лицето, което ще ти поставим сега, ще е истинско и плътно като лицето, с което си се родила. Дръж си очите затворени. — Усети как пръстите му докоснаха черната й коса. — Стой неподвижно. Усещането ще е странно. Може да се замаеш, но внимавай да не помръднеш.[/b]

Последва дръпване и тихо шумолене, докато изпъваха новото лице върху старото. Кожата остърга по челото й, суха и корава, но след като кръвта й се просмука в нея, омекна и стана гъвкава. Бузите й станаха топли и се зачервиха. Усети как сърцето й запърха в гърдите и дълго не можа да си поеме дъх. Ръце се стегнаха около гърлото й, корави като камък, и я задушиха. Собствените й ръце се вдигнаха, за да ги махнат, но не напипаха нищо. Изпълни я ужас и чу шум, отвратително хрущене, придружено от заслепяваща болка. Някакво лице заплува пред нея, тлъсто, брадато и жестоко, с изкривена от гняв уста. Чу жреца да казва:

— Дишай, дете. Издишай страха. Отърси се от сенките. Той е мъртъв. Тя е мъртва. Болката й е свършила. Дишай.