Да го направя ли?

Точно така. В този случай не се наемам да анализирам кой, какво и защо.

Как се стигна до това, би ли дала още няколко думи? Ти ли поиска? Някой ти предложи това решение ли?

Иначе, ако си решила да отидеш, ей това тук, което го написа на нас, дословно му го предай и на него. Знам колко е трудно да се довериш на непознат човек, във форума е друго, някак вярваш, че си анонимен, кажи речи, и по-лесно изливаш проблема. Като се стигне дотам, обаче, да го кажеш на 'жив' човек, онемяваш и блокираш. Внимавай с това, има риск да недоизкажеш нещата както са в действителност. Ако си твърда в решението си да споделиш, го направи по начина, по който го направи и тук - директно, точно описваш как се чувстваш. Оставяш се на чувството, ако трябва гледай в далечината и си фантазирай, че говориш с някой друг или че си говориш сама, каквото и да е, само да успееш да предадеш емоциите и усещанията си така, както и на нас. В зависимост от това той ще прецени имаш ли, и ако да, каква нужда от лекарства, и дали изобщо....

А за мъжът й - аз друго имах предвид. За да изпадне в тази т.нар. от нас лаиците 'депресия' има някакви обективни обстоятелства. Все нещо е станало, че да отключи. Може да е нелекувана следродилна депресия също. Насочих към мъжа й, защото ми се струва, че той би трябвало за толкова много години да 'усети', че нещо не е наред с жена му и да й предложи решение, подкрепа, нещо изобщо. Попитах как реагира той на състоянието й. На което тя каза, че според него 'Това били глупости' и оттам тръгна. Фактът, че подценява състоянието й, е тревожен сам по себе си.

Бях на лекар. Много кураж ми вдъхна.Обади се и на мъжа ми и разговаря с него, че трябва да ме подкрепя, да следи дали си пия лекарствата и да не подценява състоянието ми, като даде за пример Цвети Стоянова. Каза ми, че съм в много тежка депресия и ме увери, че ще се оправя, че трябва да се оправя заради децата, да не ги оставям сами. Предпочита да влезна в психиатрията, за да съм под наблюдение, но няма кой да е с децата, мъжът ми няма да го пуснат от работа. Иска да има някой до мен по цял ден, но няма кой. Ще започна лечението и ще видим.
Мъжът ми е много добър, но така и не разбра, че аз съм такава, с по-лабилна психика.

Разбира се, че ще се справиш!

Добре, това звучи  сериозно, но най-важната крачка си я направила. Няма ли кой да е с тебе през деня -роднини,близки?

Ще се оправиш, разбира се. Пий си лекарствата. И пиши тук,  винаги има хора .

Успех! Ще се справиш! 

И паралелно работете в посока да пуснете от септември детето на ясла, знам, че е кофти, знам, че не искаш, не е нужно да ходи през цялото време, ако имаш добри дни си го дръж вкъщи, за да си починеш 2-3 месеца, доколкото разбирам повече от 4 години ги гледаш тези деца сама, а мъжът ти работи и събота, и неделя, явно и материално не сте прекрасно добре, ами тези неща са предостатъчни за срив. То и само едното от двете стига, за да изпадне човек в депресия. Притесни ме и постоянното ти главоболие, неврологични проблеми, ами то това те е дозакопало...

  Браво на теб! Успех!

Браво!Тази крачка е много важна. Говори задължително с психиатъра си и за психотерапевт.Лекарства и психотерапия в комбинация по-бързо ще те извадят от дупката, а и ще успееш да си отговориш на много въпроси и да видиш нещата от друг ъгъл. Стискам ти палци!

100 пъти по-добре майка - развалина, от колкото никаква!
Има живот и след депресията (и то много хубав), повярвай ми! Просто ти трябва помощ и търпение.

Живота често не е подарък, а наказание. Така, че отнемайки си живота няма да се накажеш. Накажи се като живееш   Или поне не проваляй тоя на децата си.


Депресията е коварен хищник. Промъква се тихо, катери се невидимо и накрая те гепва за гърлото. Помни - това е болест. Това не си ти   Приеми го точно така - в теб се е намърдала тъмна чужда сянка - трябва да я изгониш. Това е депресията - сянка която те кара да чувстваш, мислиш и възприемаш света по друг начин. Оздравей, погледни пак света с твоите си очи и тогава реши харесваш ли го или не.

Често зад депресията има хормонален срив/или проблеми - те са някак взаимосвързани. Хормоналните проблеми предизвикват депресия, а депресията още стрес и хормонални проблеми.

Пий билки и добавки /за да има ефект от тях ти трябват поне 3 месеца редовен прием/.
Отиди на рейки.
Спортувай колкото можеш повече.
Приемай витамин Д.

Ще се справиш 

   Само едно нещо ще Ви напиша - не го правете. Повярвайте ми, че ще се оправят нещата, макар в момента всичко да изглежда като че ли сте попаднали в ужасно дълбока и черна дупка и няма измъкване от нея. И на вашата улица ще изгрее слънцето. Това е най-подлото и коварно нещо човек да иска да се самоубие. От личен опит го казвам. Сигурна съм, че на всеки му е минавало тази мисъл за самоубийство и не по-малко са опитвали да го направят. След време се благодарят, че не са успели да си отменят живота си. Но какво ще се постигне като си отнемем живота си?! Това е най-смъртният грях пред Бог!

   При всеки има периоди, в които се чувства напълно излишен и много зъл и лош. Тогава наистина никой не може да ни разбере. Да, и аз имам такива периоди в живота си и се повтарят, но се научих да бъда силна и да преодолявам сама тези периоди. Научих се, че когато сърцето ми се къса и имам чувството, че ще полудея, да излея гнева си, а не да го тая в себе си - хвърлям някакъв предмет и се успокоявам! Научих се да отхвърлям хората, които ми влияят негативно и ме карат да се ядосвам и да се чувствам незначителна!

   Ако не можете да го преодолеете сама и имате чувство, че ще си посегнете на живота, потърсете психологическа помощ незабавно!

И аз съм така..
Но,последното нещо от което се нуждаят децата е майка самоубийца.
Да посегнеш на живота си при положение,че си си навила на масрафа да бъдеш майка и си родила две деца,е повече от егоистично
Колкото и да те боли,длъжна си да живееш,въпреки мисълта за това какъв човек си,защото не стига,че веднъж си се насрала с неадекватно поведение( няма значение дали е депресия,и аз минах през такава и още съм,вече 10 години),но се боря да съм жива и на крака,заради сина си.Да гадна майка съм,да,доста често съм неадекватна според собствените си критерии,да почти всяка сутрин плача,при мисълта какъв човек съм и как детето ми плаща за всичко..Но,знам,че ако се самоубия,цената която синът ми ще трябва да плати е в пъти по-висока от сегашната.
И предпочитам вместо да си режа вените, да се боря.
Да се боря със себе си и собтвените си демони,да се боря за личностна промяна,вместо да дърпам шалтера..Прекалено лесно и твърде егоистично.
Ако няма деца в картинката,е друга бира...Винаги съм смятала,че само аз и единствено аз имам право на избор дали да живея или не..Никви догми не ми влияят в това отношение.Никви клишета от сорта на"грях пред Бога","Бог ми е подарил живота"..За мен това са само кухи фрази лишени от всякакъв смисъл.Ако животът ми е дар,тогава с какво право "Бог" ще ми определя как да се разпореждам с този дар?Дори да приемем че..Дарил ми е живота,Ок.Казвам "мерси" и толкоз..АМа да ми държат сметка какво правя с подаръците си..Тц..

Но да създадеш деца,и да им причиниш такова нещо..Нямаш моралното право.
Носи си кръста,и не карай другите да ти плащат грешките(пардон..депресията)..

Аз съм съвсем сама.Изгубих абсолютно всички,вкл.и родителите си,единственото което ми остана е детето ми..
А  ти имаш и съпруг..Предполагам,че и живи родители..Даваш ли си сметка колко човешки живота ще разбиеш заради еогизъм и малодушие?!?


п.п.А да..Остави вината и угризенията за по-късен етап,когато децата ще са големи и няма да си им толкова нужна.Защото сега,докато се отдаваш на такива мисли и емоции,се саморазрушаваш и влошаваш нещата още повече.
При мен работи...Е,вярно,не винаги успявам да изляза от фаза и настройка мигновенно,понякога отнема време,време в което отново се проявява изрода в мен..Но..Бавно и упорито,се случват нещата ..
Казвам си "Какво?,ти си отговорна за всички събития в живота ти,или поне за реакциите ти спрямо тези събитията,така,че нямаш право точно сега да се оставяш на вината и разрухата,защото тези емоции влошават психиката ти още повече,и положението не се подобрява,а напротив.Получава се омагьосан кръг.А за да излезеш от него,трябва да направиш пролука.Защото ако се разболееш,Какво?,тогава кой ще гледа детето ти?М?..На вината и угризенията ще се оставиш тогава,когато ще можеш да си го позволиш.Когато синът ти е голям и вече самостоятелен..До тогава,стискаш зъби, живееш и гледаш да поправиш стореното доколкото е възможно" ..

Пък кой знае..Може докато дойде времето за равносметка,вече да съм си простила..Не напразно казват,времето лекува..

Не знам за лекарствата,не пия никакви за нищо,но определно хормоните влияят,и особено дефицита на някои хим.вещества..
От известно време вземам витамин б12,и усещам ,че има подобрение в състоянието ми.Пристъпите са по-редки от преди.Дихателните практики също помагат.

Нукрема , как си ?

Пробвай при бахов терапевт.
При чувство за вина се препоръчва бор от есенциите на доктор Бах.