"Завръщане"/SILA/-С участието на Джансу Дере и Мехмет А.Алакурт~Тема 45

Кемал не го убиха, не знам къде какво четеш но той застреля мъжа на Нихан(излезна ми името му от умът ми в момента).
Възела забоксува по едно време, но се раздвижи, появи се бившата на Али Нежат, а Ибо е сладур.

ще се върна да погледна пак, на прима виста хвърлих един поглед, но може да не съм дочела докрая, а иначе чета в темата за сладурите Бурак и Фахрие, които много харесвам, там има  дружки дето следят КС по турски канал, значи Кемал застреля Емир...ахъ,  Емирчо... много добре се справи с ролята си този актьор

Той... Аз.... Ние.... И другите

Истанбул, град с уникална атмосфера и култура. Цветен, многолик, шумен, изпълнен с ароматите на ориента. И сред целия този хаос  аз вървя  по търговсаската улица Истиклял, зяпам си по витрините, излушвам възпитано господата, които ме канят, усмихвам се чаровно и с най любезния си английски им отговарям, че следващия път обезастелно ще вляза...Усещам умората в краката си, вече е почти обяд, а аз съм на крак от сутринта. Свивам в една малка уличка и попадам в едно уютно кафене или чайна, в стил съвременен Анадол - с шарените ковьорчета, възглавници по пода,ибрици, маси тип синия нашенска, ниските четирикраки стилчета, характерни за Истанбул и онзи омайвсщ аромат на рози, кардамон.... Оглеждам се и веднага един левент на годините на моя тийн учтиво ме кани да вляза на перфектен турски, примесен с англ думи. Приемам любезно. До мен мястото е заето от въз едър мъж, седнал с гръб към вратата и въобще обърнал гръб на  другите заети места, повечето от дами на различна възраст. Интересно, усеща се някакво леко напрежение и се чуват тихите разговори на дамите. Сядам близо до господина, и го оглеждам с любопитството на жена  видяла  расов екземпляр от съседния пол.... На пръв прочит,  марков спортен екип, осанка на човек занимаващ активно със спорт, възширок гръб,  мускулести ръце, дълги пръсти, които бързо преминават през екрана на телефона си, явно много активно общува виртуално с някого. Краката дълги, силни- явно е много висок. Става  ми все по интересно и погледа ми продължава своя изследователски ход- тъмна, леко прошарена коса, въздълъг нос, очите тъмни, дълбоки , веждите падат косо и гъста брада, типично за съседите. Пристига ми поръчания чай, но уви захарта липсва...Захарница липсва, момчето и то се запиля някъде. Гледам господина си има и захар и  засхарница...  С най чаровната си усмивка прекъсвам хода на пръстите му / ах тези дълги пръсти, какво ли е да се разходят по моята снага, сакън Славено женена си/,  и питам говорите ли англ. И...той се обръща към мен с леко раздразнение в погледа, след което досада, любопитство и топлота се сменят като калейдоскоп в тъмните му очи...." ако и предните зъби са леко изкривени, това е самия Боран ага...или по скоро негова версия 10 г по късно". Не чувам какво ми отговаря, но имам си захар за чая, а аз съм се преместила на неговата маса...Разговора върви гладко, представям се за негова фенка, спомевам и за нашия форум в бг мама, за страстите които предизвиква в нас, за нощните ни изневери с Боран ага.. Говорим за неговото отношение към традициите на Мардин , за пътешествията... Времето върви неусетно.... Не не искам автограф или снимка с него, само ако е свободен утре да ми покаже Истанбул през погледа на Мехмет Алакурт, неговите места... Не обещава, ще се чуем по късно... В дейстеителност е още по висок и едър и тази брадс, ех Славено не е твой тип, но можеш да му разкажеш утре за СилистраСс, сезони, алекс, ваня, хелен_нона, димана,лава, Надя.... И всички полудели по МАА... И погледа му е толкова топъл и омайващ и тези ръце...

разговора ми с МАА

..... така и нашата обиколка на Истанбул не се състоя. Мехмет Акиф бил ангажиран, после пък имал проблем с един от автомобилите си. Но все пак обеща, един неангажиращ  разговор / без снимки, без записващи устройства/ пак в онова същото '' анадолско" кафене. Не знам кой бе звездата, но той бе отишъл по рано / фитнеса му бил на близо/, в неизменния спортен екип с чаша чай пред себе си, чакайки... Интересното бе, че заведението бе абсолютно празно. Поздравих го на родния му език, така както бе обърнат с гръб към входа / момента на изненада, а и този широк гръб как може да бъде сбъркан/, реагира някак си стреснато, сигурно ме помисли за някоя фенка или жълта журналистка. Сядайки, му се извиних за неудобството, на свой ред той пък се извини за провалената разходка / по причини не зависещи от него или по точно ПР/, поне е откровен....
 
" Трудно е да бъдеш известен и да останеш анонимен. Особено дамите са много напористи, всеки иска да те докосне ,да се снима с мен, а така не мога да запазя личното си пространство. Но в нашия бизнес е така, всеки знае всичко за нас, даже и такива неща които и ние не знаем или не предполагаме , че ни се случват / усмихва се/... Но предполагам, че така е и у вас. Ние хората на изкуството приемаме това, като част от живота ни...  Хареса ли ти Истанбул? Красив град е, изпълнен с толкова много история и носи своите белези на времето и болката, която носи със себе си. Много съдби на хора, владетели, народи са вплетени в него. Важното е да усетиш духа му / заглежда се някъде през мен, леко замечтан, май се е пренесъл някъде там във времето/. Пъстър, шумен, понякога туристите ми идват в повече, човек се задъхва от тях, всеки иска да влезе, да види, да усети, бута се, дърпа това не харесвам на Истанбул, но тук сега е семейството ми, любовта / усмихва се дяволито и ме гледа право в очите за да разбере реакцията ми/. Но нали се разбрахме да не говорим за нищо лично и нови проекти / гледам го озадачено, аз нищо не съм казала откакто седнах и Мехмет Акиф ми поръча чай, говори само той/.... / Поглеждам огромния сак, пуснат небрежно до масата, проследявайки погледа ми/, Обичам спорта, за мен това е философия, начин на живот, не мога без това да не поддържам тялото си, навик от маникенския ми период, когато тялото ми бе средство за печелени на пари, а поддържането му инвестиция, а вече е навик... И все пак, не мога да си позволя да спра, представяш ли си с този ръст, да се отпусна...ще стана страшилището великан за децата... Просто няма да бъда аз.../ абе, пак ще си бъдеш ти, но по закръглен и не толкова ръбат, и едни мисли ме спохождат, чак ми е неудобно да го погледна/.... Пътешествията, е това е другата голяма страст. Всяко едно посещение на град или държава са неповторимо изживяване, има места в които се връщам пак и пак...да Мардин е едно от местата... винаги откривам нещо ново. Обичам да сядам в някое закътано място и да наблюдавам хората, обикновените хора и да си мисля кой какъв е каква е съдбата му, така успявам да ги усетя, да почувствам духа на мястото което съм посетил и да рядко ме познава някой и то в Турция, оставам си абсолютно анонимен, много е хубаво...Знаеш ли, мразя насилието и войната.За съжаление и у нас в модерна Турция ги има старите обичаи и традиции- убийства на честа, крадене на момичета, уредени бракове и пак насилие, въпреки опитите на правителството да се справи с тези наболели проблеми. Преди години участвах в един проект, сниман в Мардин точно за тези традиции. Там хората са неуки, ограничени в своя светоглед, макар младите вечеда се отърсват от старото, ще е много трудно.../ и защо така вмъкна този въпрос/... Обвинява ли са ме в в агресия, в арогантност, че съм човек с който трудно се комуникира / не съм съгласна/, не аз просто съм професионалист и държа околните да са такива....Май доста се отплеснах, извини е Славена ханъм / А стига с това ханъм, бе Мехмет бей/....Сега се сещам, че в  България май не съм идвал, ще ми бъде интересно да я посетя, особено ако и жените там са красиви като теб / ама хич не ми става неудобно от този комплимент, само леко се усмихвам/. Ще го имам в предвид, сам.../?!?!??/....Момче, я донеси още два чая!"
Телефонът му започва да звъни настоятелно, поглежда го.... " Май, ще ми се карат,че съм закъснял" и се усмихва някак виновно, а аз поглеждам " ашкъм" го търси...Нека си почака, имаме още два чая да пием, но уви магията изчезна... Мехмет Акиф стана припрян в движенията си, нищо че телефона спря да звъни. Поглеждам часовника си, неусетно е изминал цял час, в който аз не казах нищо, а той говори. Не каза нищо лично, но все пак успях да се докосна макар и за кратко до човека Мехмет Акиф- непринуден, леко нервен, чаровен / макар и с брада/. Разделихме се, той тръгна нагоре по тясната уличка на стария Истанбул, със сака на рамо и с леко полюшваща се походка. Останах загледана след него, оставайки със усещането на топлата и силна длан от ръкостискането и как моята ръка се загуби в неговата... " Ще се видим някога или може би, Славена ханъм", това бяха думите му са довиждане... "Едва ли" бе моят отговор и все пак нищо не се знае, в Библията е казано " неведоми са пътищата божии''... Тръгвам си... До следващия път Истанбул, усетих не само духа ти и красотата ти, а се докоснах макар и за кратко до един различен мъж...Ще се върна някой ден, обещавам...