Как и кога детето ви започна да дъвче и преглъща храна, която не е пасирана ...

Аз съм го виждала няколко месеца  Както казах, детето ми има проблем с челюстта.Втория месец започна да слюноотделя повече, до тогав ане обръщах внимание на задавянията с кърма, реших, че като се регулира и устата му порасне, ще е по-добре. Започна да се дави постоянно, без звук-направо се задавя и започва да отваря уста като риба, посиняваше. Обръщах го с главата надолу, за да му се стече слюнката извън гърлото. Така продължи до към средата/края на седмия месец. Нощем се будех и той се задушаваше до мен. Последните пъти не съм го обръщала, изчаквах го няколко секунди да видя дали ще се справи сам и той го правеше-изкашляше се някак и изкарчваше слюнката. С времето го надрасна, явно челюстта се разви, макар че още е видимо, сега има проблеми със зъбите, заради юздичките.
Имам предвид, че знам колко е плашещо, детето колко се травмира. Аз ходех навсякъде с него, за да мога да реагирам навреме. Не спях по цяла нощ от страх.
Той също е нещо като "злояд", напоследък(година и половина) хапва по 5 лъжици от нещо и няколко парчета краставици на ден, до преди месец беше на 99% кърма. Месеци наред съм готвила и хвърляла, той се съгласява да яде краставица или ябълка нарязана на кубчета, не се храни с прибор или да хваща нещо голямо и да го гризе. Дъвче, но отказва всичко по-течно или нещо за пиене с вкус 
С храна се е задавял няколко пъти, но съм забелязала, че някои родители казват задавяне на пригаждането, с което избутват храната нагоре по гърлото. То си изглежда точно като начало на задавяне, позив за повръщане и лицето почервенява.Но се справят сами. Моят страх, например, често се  е предавал на него и аз го пазя от неща, на които е способен.
За храненето направих много грешки, затова той не иска да се храни сам и аз го къткам по 1 час с лъжица или кубчета краставица, всичко си дойде от мен   
Нужно е да се свикне с новата консистенция, може би от пригаждането няма да премине към задушаване, а детето ще се справи. Особено ако ние се стресираме и започнем да вадим, да тупаме, то се травмира още повече от цялата ситуация.
В крайна сметка е нужно да се премине към обща храна, с някакви опити на родителя или с помощта на специалист. Предложих краставица, бисквита, картоф по-скоро като предположения за нещо, което детето обича и да се съгласи да го гризка. Постепенно да свикне и с другите.
При супа с парченца или някаква манджа, то директно очаква нещо течно и се изненадва от кубчетата и топчета вътре. Ако е парче и нещо за хващане с ръка, то няма как да се излъже.

Даммм, обаче пък при нас не се пипа храната с ръка, никога не е било така. Явно си е до дете. При всяко е различно има такива, които обичат да ядат, на тях каквото и да им дадеш нямат проблеми, а техните родители обвиняват другите, че нещо са объркали. Е да ама не, бях изчела всичко което съществува по темата захранване. Изпробвах всичко от това да има малки парченца, до това да виси един час на масата ревейки с надеждата, че ще си вземе нещо. Но когато едно дете няма интерес към храната каквото и да направиш тази си е, то не е давене от парченца, които аз дори не забелязвам, то не е стоене гладно с дни. За съжаление има и такива деца. Ето че имало и обратният вариант дави се от течна храна, но не и от суха. Но както казват хората"малки деца, малки ядове, големи деца, големи ядове" та каквото дойде, само здрави да са.

До 1,5  г. Пасирах,  после вече не. Манджи не обича, но филии, пържени картофи яде. На 1.9 г. Казва само отделни думички, изречение не може да формира. Мисля, че много бързаме с децата.

Влючвам се в темата, защото и моето дете понякога не дъвчеше както трябва. Предполагам, че при него се дължеше главно на лакомия. Гледа по-бързо да приключи с яденето. Вчера му дадох месо на парчета и в началото ме беше страх дали ще го дъвче хубаво или ще тръгне направо да гълта, но се изненадах колко внимателно предъвкваше храната. Може да опитате.

Кристина, не се заяждам, а просто питам от любопитство. Детето ти яде ли плодове и зеленчуци или е само на хляб и картофи? Моето имаше период, в който искаше само хляб, но отмина.

Яде всичко, без манджи. Мрази супи, кремове, яхнии, въобще всичко което предлага детската кухня.

Ако ти готвиш ще яде ли?Готвеното поне не приличана готвеното в ДК.
Детето е голямо и може да му дадеш самичко да си опитва.Да топи хляба в супа/манджа,да яде с лъжчка,да топи пържени картофи ....панирай сварен жълт боб шушулка.Прилича на пържени картофи и може да се излъже.

Моето например не яде пържени картофи. Снощи имахме РД, какво ли нямаше на масата, диването не яде нищо, освен 1/2 парче торта.

Моето прояде картофи на 5г и нещо.Покрай другите деца.Преди това не близваше нищо с картофи.Ядеше около тах което е.
А се отврати от едно картофено пюре ,като малък и затова не ядеше.
Не е важно да яде по много.Кубче сирене ,две масслинки,резенче домат ,краставица,топка ориз,варено месо или пилишко шишче,бутче (месото нарязано,накъсано),таратор /супа в малка чашка са достатъчни.Дори и половината да изяде просто си набява от всичко.И торта и паста да яде.И сладолед в купичка една,две топки.
Аз обичам да готвя.И в къщи винаги може да избират .И са станали малко гевезанчовци и ако има една манджа и питат Само туй ли ще ядем?

Аз никога не съм ядяла манджи,яхнии и супи,от малка и до сега не мога да ги вкуся.Готвя такива неща,обаче гладна ще стоя ,но няма да хапна от тях.При по-малките деца може да е период и да отмине.

Моето дете пък храната я иска освен пасирана и течна Напоследък я правя с консистенция на вода...

И аз бях така като малка, затова  много внимавах с моето дете. Суха храна вкуси на доста голяма възраст, много е лесна за пристрастяване, по тази причина дори не подозираше за съществуването й.

Моето дете започна да яде не-пасирана храна към втората си година.
Забелязах, че започна да дъвче непасирани манжди след като започна да се храни само. Явно докато го храних аз имаше навик да гълта като мисир.

На 10м спрях да пасирам, намачквах с вилица зеленчуците, а месото накъсвах. Меки храни като попара, кус-кус, грис никога не съм пасирала. Тя никога не се давеше, а дъвчеше, макар и с 2 долни зъба. После прочетох за захранване, водено от бебето. Включих меки храни на парчета, подходящи за хващане. Постепенно включих и по-твърда храна на парче, примерно суров морков, краставица, топъл сандвич някакъв. От 1г6м си яде храна във вида, в който сипвам и на нас. Ако има месо, с нож нарязвам, както режа и моята порция. Зеленчуците си ги яде както са нарязани в манджата. Но при нея никога не е имало давене, повръщане или някакво отвращение от не пасирана храна. Вероятно ако имаше такива проблеми, щях да пасирам и по-дълго време. 

Момичета аз вече се отчаях.Нещата при нас стават още по-зле.Вече ако случайно се докосне парченце до устата на малката (1 г. и почти 9м.)-започва да плаче неистово и да блъска .Дори се дави и прави позиви за повръщане.Иначе ми седи в скута или този на баба си докато ние ядем,дава ни с вилица или лъжица в устата,и с ръчичка ни храни, ,но ако се докосне храната до нейната уста започва да се отвращава буквално.Пюрирам всичко и даже разреждам с вода . Има желание да се храни сама,но като вземе лъжичката само я докосва и я изсипва обратно.Ако я хвана за ръчичката и покажа да си го сложи в устата -пак се прави че повръща.Иначе като си я храня си хапва обикновено. Притеснява ме и тази течна консистенция.Личната не ми помага особено-обвинява мен,че не съм я научила и едва ли не съм мекушава .

Направете консултация с логопед. Те помагат и при такъв вид проблеми 

lady_gothic а суха храна яде ли? В смисъл, че това с течно пасираната храна го минахме, но пък по него време ядеше неща от сорта на кифла или бисквита.