Скандали заради името на бебето

Хората са искали,заради едното име да няма срамитии от разводи.

Едно време много се е държало,защото видиш ли...цялото село ще те одумва как снахата не те уважава, щом не е кръстено внучето на теб.
Мислех си,че тези неща вече са отживелица, ама явно не са...
Един познат (широко скроен човек),казваше се Атанас , внучето- Станимир. На такива клюкари, дето възклицаваха, че бебето не е кръстено на него, отговаряше ,че е кръстено на него,но не на първата буква ,а на последната.

А сега добър баща ли е? Можеш ли да разчиташ на него?
Винаги ми е било чудно, индивиди, които ей тъй се отказват от детето си що за родители стават, ако майката отстъпи?

много съм се чудила на това,но за моя радост аз също не съм го усетила, но за сметка на това съм го виждала и съм ставала свидетел
за мен е непонятно такова отношение
според мен и този случай е такъв-срамуват се свекърите от коментарите,които ще предизвика името, и това че не е на някой от тях

Това да не са алиани, алеви, казълбаши или подобни

Деси, на мен ми звучи всичко това много, много странно.

Мелита, аз казах български традиции, не църковни. Както е видно я има тази традиция у нас.

Аз познавам жена, която не смени името и сама заряза таткото. Случая пак е с турчин. В началото на демокрацията, като щъкнаха навсякъде, защото отпадна жителството. Като всички мюсюлмани, които сега в която и държава да отидат, в началото уж се приспособяват към условията на даденото място, а си правят тяхна общнос ти искат всички други да се променят, го правеха и нашите турци, идвайки в големите градове. Да като уж са студенти са много либерални, свалят на жените звезди от небето, ще живеят сами, всичко за тях дават, докато не се оженят или не се роди дете. Тогава веднагически се връщат към собствените си традиции и държат и жена им да се съобразява с тях. Детето задължително да е мюсюлманини и всички битови традиции. Колко й говорехме на това момиче, че той не е това за което се представя, омота я, ожениха се и дете роди. Още на сватбата трябваше и на нея да й се изясни положението, ама нейсе. Тя категорично отказваше детето да е с турско име и мюсюлманска вяра. Всичките тези претенции мъжа й ги предяви след сватбата. Точно така й отказаха да я вземат от родилното и детето да не погледнат. Тя пък се запъна. Не само, че не отиде при родители, но и сама се справи. Кръсти си детето с българско име, разведе се и сама отказа да се върне при мъжа си и на инат го кръсти в църква още преди развода.
Бившите й свекъри умираха от срам в родното им място, че снахата е осъдила сина им и плаща издръжка на християнско дете. Имаше си доста разправии, включително заплахи и от мъжа й и от осемнайстите му братовчеди, чичовци, дъртите от цялата рода и изобщо беше ужас. Е, слава Богу и тя имаше родители и приятели.
Справи се и то в години които беше много трудно за всички. Само защото не искаше чужди принципи и традиции и не позволи някой да й ги наложи.

Извинявай, аз си говоря и си разсъждавам без да визирам конкретен пример. А и темата бая набъбна- няма как да помня всеки какво е писал. Браво, била си смела. Дано повече майки са като теб! Надявам се сега си в хармония със себе си и в семейството!

Ма ко, така е да. От поста ти обаче се присетих какво ми бяха казали свещениците.

Ами- добре, тогава.  При мен така се случи, че имената и на двамата дядовци на детето започват с една и съща буква. Та с коя буква ще избираме име беше ясно още преди да разберем пола. И сега всеки дядо си мисли, че внучката е кръстена на него
Идеалният вариант е родителите и на двамата да са с еднакви имена

Надявам се ,че тази традиция ще изчезне ...
Може би ние ще бъдем по-толерантни един ден.

То традицията не е нужно да изчезва. Няма нищо лошо да се кръщава на някого в крайна сметка. Въпроса е младите да го правят по свое си решение. Принудата с измислени доводи трябва да изчезне и родителския натиск и изнудавне

Интересни истории разказвате.
Първото ни дете е кръстено на баща ми, второто, понеже е момче, се очакваше да се дословно на свекър ми. Съпругът ми избра име, започващо с буквата на майка му. Не останаха очаровани, но си обичат внучетата.

Да .Точно за Добруджа става въпрос.Казвам,че съм приела на доверие етноса им.То деня ми не се променя от това дали днес ми говорят ,а утре —не.Просто народа е такъв.Много т живеещите тук както и аз(нашия род) са прокудени българи от Одринска Тракия.Изселвали са цели села.Нашия род е изклан и са оцелели няколко човека.Та реално аз нямам корени тука.Нито земи.Нито роднини.Аз съм 4 поколение живеещо тук и второ поколение родено на Българска земя.Та ако има цели родове прокудени от Турция може и на това да се дължи поведението.
Тези които са

Еее това е "златната среда" и на кръщаване и на последвало отношение.
За съжаление винаги има недоволни и промяна в отношенията! Кой каквото ще да казва, но това е моето наблюдение и мнение.

Слава богу,и на мен са ми много чужди такива ситуации. Нито на мен са ми се случвали, нито съм чула на мои приятели. Моите родители са страхотни, широко скроени хора, да са ми живи и здрави и никога не са правили драми за имената на внуците си. Със свекърва ми сме в отлични отношения и хич не й пукаше как ще се казва детето, стига само да е здраво и да расте в щастливо семейство. Със свекъра не поддържаме изобщо никакви отношения, по настояване и решение на мъжа ми. Така че и оттам драми няма как да има. Дъщеря ни е кръстена на моите двама родители, чиито имена се комбинират чудесно в едно. Пак по настояване на мъжа ми. Аз бях харесала съвсем различно име, което щеше да си бъде само нейно, на никой нямаше да е кръстена, но той в последния момент реши така и ме натисна. Смея да кажа, че родителите ми шяха да я обожават пак толкова дори да я бях кръстила Петканка, така както обожават племенника, който не е кръстен на никого.