Скандали заради името на бебето

Рори, дощя ми се да го нашамаря твоя мъж. В кой век и в кой край живее? 

За жена е друго. Но за мъж става като двойно лично име. Въпрос на вкус, така си е. Хубаво е, че имаш право на избор.

Когато аз съм се родила,дошла кумата на майка ми с два куфара подаръци и казала на баща ми,че трябва да ме кръстят на нея-Димитричка .Родителите ми не се съгласили и тя си тръгнала много обидена заедно с куфарите.Никога повече не са се виждали.Обаче аз съм им благодарна,защото харесвам името,което са ми избрали.

Кой знае какви ценни армагани е домъкнала. Добре сте се отървали от тях

Винаги са ми били странни такива нахални егоцентрици, настояващи някой да бъде кръстен на тях. Защо, какво толкова удоволствие доставя това?

Хи,хи! Мойта майка била напъната да ме кръсти Койна, щото на дядо Койно, ръйш!
Да, ама не познали- току- що била прочела една книга с име с К на главната героиня и решила проблема безапелационно...

Кое е то? 

Melita_016 радвай се на подкрепата на съпругът ти и на емоциите които предстоят.

моите две момчета са кръстени на свекъра и свекървата, бях заплашена че няма да ме вземе от болницата и се молих да са момчета защото за женско име трябваше да е Пенка.
 

Попрочетох темата
Ей и моите свекъри когато забременях с първото, казахме ако е момиче ММ ще я кръсти, ако е момче аз. Момиче беше и мъжа ми избра име което няма общо с никои, искал сестра която да се казва така, ама има само брат, та.. Детето е наше нямали претенции за името. Ама понеже като поостаря бащата на свекървата се преместиха в селото при него да го гледат и като чули че съм  бременна и почнали за името да питат, ама как така нямало да е на тях, ама да се карали, аз съм пълнила главата на ММ с глупости (понеже съм от София, там били невъзпитани и нахални) не съм ги уважавала... Тогава мм тропна и каза че името е негов избор и никои няма да се меси, тогава почнаха мене- да го разубедя (понеже бях предложила вариант с пъвата буква на свекървата), това онова, ама не, името си остана. Като забременях с второто те не бяха съгласни въобще за второ дете, е и ние не искахме, но не успяхме навреме да разберем и остана, дойде да ме навива в 5тия месец тя знаела къде мога да го махна, ама ми се е молила... Казаха момче и името си беше решено още с първото дете   името на ММ. Тогава почнаха пак нали нямало да кръщаваме на никои, трябвало на свекъра да е не съм ги уважавала. Водите ми изтекоха на 25.12 и в болницата докато чакаме да излезе с ММ обсъждаме името. Викам му ако искаш да е Християн (името на Свекъра е подобно) хем с името си идва, ама мм като каза "НЕ решили сме го вече датата не е от значение, пък и не искам да е кръстено на никои" и си остана нашето. Много се убидиха, даже сега като идват малкия е почти невидим и понякога се налага някои да го гледа като ходя на лекар, веднага измислят причина да не могат. Сега другата снаха бременна и е решила да го кръсти на свекървата, та тя хвърчи, хвърчи...   на всички звъни да каже че ще има още едно внуче   а пък на мен като ми е задремало... само дето на мм му е кофти че така говори, ама
А видях в началото името Денис- и аз исках това име ама всички, даже и мм не, турско било, та ходи обяснявай...  

ЪЪЪЪ, че кои са те за да са съгласни?
Какви драми се разиграват в 21 век - чак не мога да повярвам.
Майка съм на пораснало момиче, когато и каквото решат с любимия това да раждат и кръщават. Аз само искам майката и бебето да са здрави.
В семейството на ММ имат обичай да си кръщават децата не на баби и дядовци, а на братя и сестри.
Брат му и една от сестрите му  са си   кръстили  по едно от децата на негово име  - Пламен. Ами нищо не следва от решението. Скъпия не е настоявал, не се е вълнувал за името. Има само 1 заслуга - ходил е в Майчин дом да посрещне сестра си и бебето, снимали са се как акушерката му го подава.  Бащата е бил в невъзможност поради  сериозно препиване.  
Момчетата, вече 25 годишни не са в особено близки  отношения с чичо/вуйчо.
Бабите и дядовците не са правили драма за избора на имена. А са обикновенни хорица.

Чувала съм че има поверие ако роднини се карат или не харесват името, детето да не е щастливо. Аз съм кръстена на умрял човек и не ми се получават много лесно нещата в живота. Не знам дали е от името де.
Моят голям син също е кръстен на свекървата, защото на свекъра вече беше кръстен племенника, но името ми харесва. При нас такава е традицията.
Аз ако доживея внуци не искам да ги кръщават на мен, защото не искам да приемат моята карма.

В моето семейство от поколения когато се роди момче се кръщава по мъжка линия.
Пра дядо ми с едно име,внука му .бащам ми, съответно на него,брат ми е на името на дядо ми, а сега ако брат ми има момче, то трябва да е на баща ми. И съм почти сигурна ,че така ще стане.Резултата е-аднакви фамилии и имена,през поколение.Детето,ако е мъжко си се ражда с името на дядото и точка.Това е.
И това е от време оно.Никой не е нарушавал традицията, никога.
Момиче почти винаги на свекървата, ако не-сръдни, много често.
Леля ми, по същият начин е била принудена да кръсти детето си на свекъра-не може иначе.
Мен още отсега баба ми ми обяснява, че това е едва ли не ясно, не може иначе.И аз трябва да направя така.
Много е важно това при нас и много се спазва и до ден днешен.
Аз не съм съгласна изобщо с подобни неща.Не, че е лошо-напротив, но да се принуждават, налагат, цупят, това е прекалено драматично.

Е по тази причина цееееелия род на мъжа ми се казва с едно от три имена - Иван, Тодор, Петър.   И като се навървят трима братовчеди с еднакви имена от едно поколение иди разбери за кой става дума. Иван и Иван - на двама братя деца е особено типична ситуация.


А моя мъж, щото е пич, две деца кръсти на моите родители. Сам ги избра.

Чудно ми е, че жени пишат "при нас такава е традицията". Т.е. вие сте от мъжката страна на рода ли?
Ако в семейството на мъжа ви има друга традиция, какво се получава?
Или пък жена в чието семейство не е наложена такава традиция с такова строго спазване, се събере с такъв мъж, не ми се мисли.
Семейство се създава от двама, за да се напаснат помежду си с малки компромиси. Ако някой от двамата трябва да прави голям компромис (като например да няма думата за името на собственото му дете) то следват и други още по-големи компромиси и това за мен не е партньорство. При такива ситуации проблема не е със свекър/ва а със собствения ти мъж. Малко жени го разбират обаче.
Двамата трябва да направят техни си традиции, но касаещи само тяхното семейство. Например как да си празнуват празниците, кои изобщо да празнуват и подобни.
Не да задължават децата си да ги продължават, ако на тях не им харесват. Глупаво е да спазваш традиции, които реално не зачиташ, а да го правиш защото така трябвало.
Е, в Анадола още е валидно, но трябва ли да е и тук?

Моите родители са разведени, баща си не познавам. Майка ми допуска грешка след грешка в живота си, на нея дете не бих кръстила, за да не наследи нейния късмет.
Ма ко сега стана ли по - ясна картинката.