Частни училища - информативна тема 13

Света София, Питагор и ЕСПА ли са тези първи три ЧУ? От всичко, прочетено през годините, имам усещане и мнение за всяко от тези училища. Естествено, не бих го пльоснала в тази тема, защото ще е необосновано и субективно и няма да свърши работа на никого. За сметка на това бих отговорила на конкретен въпрос за училището или детската градина, в които са децата ми, а също и ако ми попадне конкретна информация за някое друго частно училище. На мен лично подобен подход и от страна на останалите в темата ми е най-полезен.

Нали отчитате, че подобен подход също е дълбоко субективен и в повечето случаи отговаря на моментното състояние на обстоятелствата и моментната нагласа на поднасящия информацията. А и от интереса всъщност. Защото интерес има. През годините именно в настоящата тема съм се нагледала и начела на доста неща.
Аз лично вече никога не вярвам на 100% на написаното точно тук. И мога да дам доста примери защо.
Та всъщност разбирам, че вие говорите не за принципи и ценности, които изповядва едно училище, а просто за информация за битови и подобни обстоятелства около учебния процес.

Например аз бях дълбоко разочарована и съм така и до днес от Питагор и аферата им с Тенчева. До тогава вярвах, че наистина приемат децата със старание да няма никакъв субективизъм и връзкарство. С удоволствие наблюдавах развитието в годините на приемната им процедура. Вярвах, че промените са именно в името на игнориране на такива обстоятелства. И, че спазват феърплея и честността към децата, които са кандидатствали и положили огромен труд. Със завиден интерес проследих списъкът им с деца, които са кандидатствали за 4 клас при тях.  

Моето лично мнение е че ЧУ са си бизнес предприятия и не следва да разчитате прекалено много на някакакъв морал, който би бил в разрез именно на техния интерес. И не ме разбирайте погрешно. Аз все още смятам, че ЧУ са по-доброто място за обучение, ако имате финансовите възможности. Но в тях също родителите са принудени да правят доста компромиси, които не са си представяли, че ще им се наложи да правят.

Каквото и да си говорим, както и да го въртим и сучем и за мен това е истината в три изречения!
Блис 

Блис, аз преценявам по-скоро средата. принципите и ценностите на училището най-често са едни декларации, които се набиват на очи в информационните материали на училището.
питам познати, опитвам се да преценя какви родители се интересуват от училището по време на дни на отворените врати и на предварителните информационни срещи за родители. също отивам на място, спирам с колата до училището или сядам наблизо на пейка/ в кафене, и открито воайорствам, гледам как излизат и влизат децата, как общуват помежду си, има ли учители наоколо, крещи ли по децата, наставлява ли ги, пасивен ли е, децата притесняват ли се от присъствието на учител и т.н.… (ако видите някой да кисне пред училището и да разглежда децата ви, моля не бързайте да викате полиция). когато си уговарям индивидуална среща с директора, отивам малко по-рано, влизам и се опитвам да усетя атмосферата в училището, поведението на децата по коридорите. отчитам дали училището си спазва уговорките - отменя ли срещи, изпращат ли ми допълнително инфо на мейл, както са обещали, има ли разминавания между това, което ми казват, и това, което се случва при кандидатстването.
като цяло наблюдавам и се опитвам да си правя изводи. 

Ако ми замирише, че едно училище е по-скоро бизнес предприятие, значи моментално отива в графата "това не е училището на моето дете". Трябва да има отношение и сърце към това, което се върши в тази институция, наречена училище. И ако създателят на даденото ЧУ се води предимно от финансовия си интерес, просто грешно си е избрал бизнес попрището. На мен споделената случка с капарото на Пламито ми "каза" доста неща в този контекст. Пък нека си приемат деца с конкурсен изпит на диференциални уравнения ако искат и да са не първи, а в космоса директно да се изстрелят, за мен това е машина за пари някаква, не нормално училище за детето ми. За моето дете и за мен.

Е па ти въобще не си кандидатствала там, вероятно не си и влизала в училището, откъде знаеш?
А това с капарото май го направиха всички, защото поради големия наплив просто могат да си позволят да го направят. Наистина 1000 евро хич не е малка сума, но е пишело така в договора и се и знаело.

А иначе споделям мнението на Блис, че това са си бизнес -предприятия и няма какво да се залъгваш, че твоето не е такова или че има такива, които са водени от някакви супер благородни и възвишени цели. Целта на всички е печалбата, това е ясно - а оттам вече имат интерес да е добро обучението, за да има кандидати и съответно печалба. По-скоро имат интерес да накарат родителите да си мислят, че обучението е добро.

И аз смятам, че от предварителни срещи, отворени врати и форуми няма как да се получи представа за училището, дори и като ходи детето ти там, трябва да ходи години, за да получиш представа. Дори и от цяла година посещаване формираната представа може да се обърне следващата година.


Напротив, точно усещането и мнението ти ще е много по-полезно, отколкото технически подробности за хорариума часове, извънкласните дейности и други подобни, каквито в голяма степен ги пише и на сайтовете на училищата.
Субективно е всичко, което се пише в темата, всеки го пречупва през призмата на личните си разбирания и светоусещания. Именно усещанията и мненията ти ще са много по-интересни и ценни, например за мен, отколкото конкретна информация за училищата. Конкретната информация аз мога да я видя на сайтовете им.

Нали това съм написала. Важно е учителите какви са и каква е системата, организацията в училището.

Мисия, принципи, ценности ми звучат като празни от смисъл клишета, защото у нас говорим за частни училища без традиции, по системата, по която са държавните училища, с учители, които не идват от Марс, а които са преподавали и учили тук. Може някъде да са успели, не знам, говоря принципно. И да, съгласна съм, не може да се разбере преди да си там. Всеки си хвали училището на детето и наистина би звучало тъпо да каже, абе, не става хич, но си го държим там. Т.е. на сведения от други е трудно да се лежи, както на позитивни, така и на негативни. Има деца, които учат по-трудно или се вписват по-трудно и много често техните родители са недоволни от всички училища, в които са.

Затова е полезен форума, тук малко или много в някаква степен анонимно се събира по-сериозна база данни от гледни точки. Като познаваш и възгледите на съответния потребител знаеш като каже, че е доволен на какви критерии стъпва това доволство.

Принципно съм съгласна Бояна, с една голяма уговорка. Тук не се толерират отрицателни мнения за определени училища. Често съм свидетел как потребителите си трият или редактират мнения написани в тази насока. Пресен пример имам от онзи ден в една друга тема. Освен това често сме свидетели както на яростна рекламна кампания, така и на яростна атака с цел дискредитиране. Освен това много от пишещите споделят личен опит с давност 2-3-5 години, който отдавна не е актуален и практиките в същото това училище по отношение на коментирания въпрос отдавна не са тези.
Та подхождайте с леко недоверие и към форума. Може би сглобка от всички източници, плюс някаква доза 6-то чувство   биха били поне на 80%(съвсем индикативно) близо до истината.

Разбира се  Аз казвам принципно, че можеш да проследиш ако си повече време тук, доколко нещо наистина е така и какво значи за човека "добро училище" или "доволен съм". А лично аз не търся училище, детето ми е вече 4-ти клас. Тук търсех детска градина на времето и беше някакъв ад  Затова съпричастно гледам да съм от полза щом пак пиша тук.

Много си щедра.  
Бих го заковала на 50%, защото колкото и да проучваш, ако ти се падне кофти учителка (което твърде често не можеш да предвидиш никак) и всичко положително се нулира. Така че за мен нещата са не само до проучване, но и до късмет, затова 50/50.

Съгласна напълно. Особено за малките. И поради това тръпна да видя учителката ни в 1 клас. Тази в ПУК мога да я препоръчам за привличане на всяко едно от най, най  училищата. Прекрасна.

Бояна, говорех по принцип. Знам, че детето ви е по-голямо. И съм съгласна с проследяването на потребителите и оценка на критериите им. Но и въпреки това пак има субективизъм, при това огромен. Да не говорим, че в годините се е доказало, че тази тема се чете и контролира активно от конкретни училища. Заради това има потребители, които си трият непредпазливите мнения.

Bliss, как се казва госпожата, ако не е тайна?

Напълно съм съгласна със заключението, че ЧУ са бизнес предприятия. Но всяко уважаващо себе си и клиентите си предприятие има някаква хигиена на морала. Още повече пък една образователна бизнес институция. Та затова не съм склонна да приемам безкритично  разтегливото им понятие за принципи, особено на някои от тях... Бих го сравнила с ходенето на частен лекар - отиваш с надеждата за по-бърза, адекватна и професионална грижа....без да поставяш под въпрос дали точно този е дал Хипократовата си клетва....

Другото, което си мислех - наистина много често във впечатленията си за едно или друго училище - особено в началото - се осланяме на интуицията си, когато опитът е оскъден - затова и толкова спорове се заформят тук, на пръв поглед безпричинно - моята дума срещу твоята, а нерядко моето его срещу твоето. Важното е да се чете между редовете.

И за да е що-годе информативно написаното от мен, ще споделя моите впечатления относно "принципите" на нашето училище след една година в него. Та, прави ми впечатление, че се държи на традициите в духа на изконното "българско школо". Според мен не случайно е избрано това име на училището. Не си представяйте нещо архаично.  На фона на многообразието от всякакви съвременни занимания и три чужди езика, просто се държи на българския език, дух и традиции (история, фолклор, изучаването на народни танци). Последните три неща бяха широко застъпени в коледното и в останалите тържества - открити уроци. Смятам, че за малките деца това е много ценно  - и за общата им култура, и за светоусещането им, особено след като в днешно време имат все по-малко примери, да не кажа никакви, от които да усетят смисъла на думата "родолюбие". Дано последното не е прозвучало високопарно. Защото не бих искала. За сметка на това Хелоуин не е част от "официалните" училищни тържества (Просто нещата се разграничават. Лично аз го одобрявам. Но за да не ме разберете погрешно, ще кажа, че и ние си празнуваме Х. с приятелчетата ) Относно по-прагматичните аспекти - до момента не сме имали непредвидени неприятни "изненади" от различен характер. Таксата е същата. Държи се на реда и дисциплината, както и на добрия тон в общуването на децата. Много се говори с тях. Смятам, че действително липсата на агресия и добрият психоклимат много зависят от учителите и начина, по който отработват подобни ситуации. Например, в някакъв момент учителката размести половината клас и така дечицата, заради които го направи, не разбраха, както и останалите - така никой не се почувства виновен и набеден, а и дисциплината/тишината в клас се подобри. 

Явно има родители, които по някаква причина са против това децата им да разберат кога са сгрешили и да понесат последствията си. Сега двете деца, които са разместени заедно с още 10, за да не вземат да забележат, че е заради тях, не смятат, че говоренето в час е било проблем. Колко му е да продължат да го правят с други деца? Разговорливите ще приказват с когото и да било наоколо. А сега разговорливите си мислят, че ги е сполетял лош късмет - госпожата ги е разместила лошо. Вместо да помислят как поведението им е оказало влияние, което им дава контрол над ситуацията - имат избор. Ако искат да говорят и да пречат, ги разделят. Ако искат да са заедно, мълчат.
В класа на сина ми има подобен случай, двама приятели приказливци. Ако започнат да пречат, госпожата ги размества за часа. Другия час не говорят. След няколко седмици пак забравят правилата и пак биват разместени. Вместо приятелите да са перманентно разделени, им се дава възможност да упражнят контрол над себе си и ситуацията, и се случва точно каквото си направят сами.

Не е ли по-ефективно да накажеш крадеца за това, че краде, отколкото да го сложиш в празна стая заедно с още 20 души, без да му обясниш защо? Това с отвличането на вниманието е погрешна тактика. И при бебетата я забелязвам. Вместо да кажеш строго НЕ на малкото дете, което посяга към контакта, ти му предлагаш играчка Ами като си обърнеш гърба след малко? Докато лошите емоции, изпитани покрай желанието да бръкнеш в контакта, държат влага и предпазват детето дори когато не си наблизо.

Еssence, логични разсъждения, но в случая не са адекватни на описаното от мен. Първо, тук не става въпрос за замазване на проблем, а за намиране на елегантно решение - това да не набеждаваш едно или няколко добри, ученолюбиви, но по-нетърпеливи деца, които са едва подготвителен клас и тепърва се учат на търпение, порядки и дисциплина в клас. И как заключи, че с тях не е говорено, че с родителите не е говорено?  Аз казвах друго...
Просто дадох пример как можеш да подобриш една ситуация без да виктимизираш и ПУБЛИЧНО да потъпкваш достойнството на едни деца...., а не изпечени калпазани и "крадци"! За това се иска ум и сърце.