Частни училища - информативна тема 13

Във връзка с това дали някой се интересува от това детето учи ли имам лични наблюдения. Когато малкият ми син беше първата предучилищна /5 год./ получихме писмо от общината, което звучеше много сериозно. Т.е. учи ли детето, къде, да представим документи и т.н. Ние не реаиграхме / беше в частна градина/ и до ден днешен още две години по-късно никой не се интересува какво става с това дете. Би могло да учи в нелицензирано училище,  в къщи или изобщо да не учи. Тъй като не получаваме социални придобивки никой не ни контролира.

И Монтесори, и Валфдорф са измислени за едни други времена, когато децата са били други. Навремето децата са били много активни физически, дори бих казала, че са възпитавани доста строго, в йерархия.  Всичко това, което в момента е Монтесори, са все неща, които съвсем спокойно децата трябва даа усвоят на битово ниво вкъщи. Просто трябва да има кой да му обръща внимание. По време на моето детство тази роля имаха родните баби, ходенето на село и помагането вкъщи. Никой не ни е давал специални пособия за учене как се връзват връзки или как изглежда на пипане дървото, как шкурката и как металът, да не говорим за сръчности и умения, били те "мъжки" или %женнски". И покрай всичко това си опознал света около себе си. Сега дори като четеш приказка не можеш да обясниш що е то вълна иче вълната се преде, редовно бъркат козата с овцата и петела с кокошката. Връзки на обувките си не умеят да сложат и вържат дори в първи клас, защото никой не им е показал.

Имам идея какво се случи с група деца, учили в Монтесори градина и определено не мисля, че уменията за социализация на което и да е от тях са пострадали. След детската градина всички се пръснаха в различни училища, частни и държавни, много от частните обсъждани в тази тема. Така че не говоря за един частен случай.

Естествено зависи за каква социализация говорим. Ако под социализация разбираме да могат да оцеляват в агресивна и силно неструктурирана среда, сигурно не, не са социализирани. Но то и аз не съм.

Аз говорех за училище. Детската градина не е от особено значение, в крайна сметка не е и задължителна по тази причина. Но 12 години съзнателно да навикваш на напълно неадекватни на света взаимоотношения в структура, която трябва да е йерархична, е друго.

Няма такова училище в България, така че нямам директен поглед какво се случва със 7+ годишните. Мисля, че тази година стартира първото (любопитно ми е как са взели лиценз на фона на това, което прочетох за Джонев).

За другото - според мен взаимоотношенията вече не са така йерархични както са били по времето на бабите ни и тенденцията ще е все повече в тази посока, но с това съвсем ще излезем от темата.

Еми аз казвам изводите на хората изследвали в други страни. А за така не са по този начин и метод йерархични като навремето, никой не бие никого, по-човечни са, но все пак са си в йерархия както е и когато работиш.

И за да сме по темата – малките класове под 20 деца също не са нещо хубаво, от тази гледна точка. Трябва да има достатъчно разнообразие от деца в една група, за да има полза от нея като обучение по социални умения след 6-7 годишна възраст.

А лицензи взимат всички май, стига да спазват програмата. Валдрофското също има лиценз или поне така четох.

Този Джонев нещо не е в ред. Разбирам защо не са им дали лиценз. Той въобще фантасмагории говори. Личи си, че не е учител. Не зная как някой ще се подлъже да си детето на този човек, само ще си объркат децата. Има и други такива мики маус училища в София, където след 2-3 години се вижда, че повечето е въздух под налягане.  

+1 и като попиташ дете какъв цвят е кравата, ти отговаря, че е лилава.

Монтесори и Валдорф са като Слънцето и Луната, коренно противоположни. Валдорф е част от една много специфична философия, в която, ако човек не се задълбае и разбере, ще каже, че е "измислено" за да обучат децата на занаяти. Нещата са много по-дълбоки и далеч не са за всеки. За разлика от Монтесори, което е от полза на всяко дете, а особено за тези, които си мислят, че кравите са лилави.

Andariel, точно от теб най-малко очаквах да се изказваш неподготвена. Поне правописа на Валдорф е редно да нацелваш, щом ще изказваш "компетентно" мнение по въпроса.

Валдорф са антропософи, философия не, по-скоро религията на Щайнер, който иска да чете. Цитирах ги заедно като странни и нетипични структури на обучение, които не завършват адекватно процеса на вторична социализация на децата, според моето скромно мнение на социолог. 

харесвам монтесори педагогиката. за мен е метод на преподаване, на поднасяне на знания. не включва нищо религиозно и извън общоприетите норми на поведение в обществото. практически ориентиран е и определено не е създаден за деца с проблеми в развитието. историята на създаването на метода я има навсякъде, който се интересува, може да я прочете. първоначално по метода е преподавано на деца от “работническата класа“, които са били с ограничен достъп до материали и ресурси за обучение (от бедни семейства, които не могат да им осигурят нужните учебници и пособия).
не е нещо, което нашите баби да не са знаели или прилагали. по-напред хубаво някой обясни за ученето на дробите с части от лего. става и с тестото за баница - разделяме топчетата, за да правим корите.  монтесори е систематизирала подхода, наблюдавала е развитието на децата и е обяснила как да се извлече най-голяма полза (според нея) от естествения интерес на децата към учене и опознаване на света.
имаше документален филм, мисля на бнт, за монтесори в българия. т.к. по метода в българия е работено предимно с деца със соп, се е затвърдило схващането, че това е методика за проблемни, изоставащи деца, с отклонения от нормите за развитие.
странно е, че битува мнението, че в монтесори училищата и градините се случва нещо тайно, сектантско и нередно, а децата са с неадекватно поведение. децата са си деца навсякъде. и в тези заведения има агресия, подигравки, сбивания, лошо поведение, обиди, конфликти, делене на групички. методът няма да направи от децата гении и вундеркинди, не може да ги препрограмира генетично. 
принципите на монтесори са широко приети. на родителска среща във фл напр. беше цитирана монтесори с изказване за начина на общуване с децата, като илюстрация за подходящ подход в комуникацията с тях. 

Кое ви кара да смятате, че хората са без мозък и ако случайно не прочетат мнението ви, ще нанесат непоправими микимаусовщини на децата си? Джонев е основател на едно НПО, а то - на училище. Нужно ли е да си учител, за да търсиш по-добра образователна услуга? И нужно ли е да си учител, за да я предложиш? Нямам предвид с двете си ръце...

Ок, приемам критиката за изписването на Валдорф.
Така или иначе тези системи в момента са един римейк.  Децата нямат нужда от римейки на стари схеми, само защото родителите не харесват начина, по който те са обучавани и искат да бъдат ужким по-напредничави, а всъщност не знаят нищо по-добро. Затова по детски, малко по някакъв мистичен начин, започва обръщането към системи, които на всичко отгоре не са близки с нашата култура, все едно "древните" са алфата и омегата на знанието и няма начин да не знаят нещо повече. Все едно гледам рИклама тип "ретро" на бира или кренвирши. Все пак, не говорим тук за терапевтичната Монтесори, а за съвсем редовно обучение.  На едно обикновено дете не му трябва организирано Монтесори, нито организирано Валдорф, а е достатъчно да бъде дете, ангажирано с домашния живот, да се води в планината да ходи, а през това време да му се покаже "това е дъб, това е шипка, това е поток и т.н.". Дори пътувайки с колата през произволно село да спрете, все ще можете да му покажете магарето на живо. И макар да съм привърженик на новите технологии и децата ми да са израснали с тях, колкото по-.малко време детето прекарва пред телевизора и по-малко цъка с пръстче по таблета, толкова повече време за опознаване на света на живо. Какво пречи да се посочи "чашата за вода е от стъкло, а чашата за чай е от порцелан"? Или кое е липа и кое е кестен? Или докато правите компот да трябва да отброява по пет ягови във всеки буркан? Или да рапределя кюфтетата за вечеря. Или да се научи да разбира инструкцията "сложи на масата прибори за всички, и колкото вилици, толкова и ножове. Това е задача, която трябва памет, мислене, броене и изпълнение.  Нататък в училище, където и да го запишеш, ще учи и ще пее, защото ще има много знания и умения. За дроби не му трябва Монтесори, а да хванеш една пица и да започнеш да я режеш, обяснявайки. Всичко, което изглежда толкова важно като пособия, вкъщи го има, само трябва човек да е малко по-търпелив и да се сети как всяка дребна дейност да се превърне за детето в знание и умение. Става вторачване в някакви системи, а се забравя всичко, което се научава със семейството.

Става отричане на нещо, което не се познава добре. Не разбирам внушението, че който избира Монтесори, не брои с децата ягодите в компотите. Защо едното изключва другото? Монтесори не е връзване на връзки и пресипване на леща, вече стотици пъти го повтарям в тази и други подобни теми. Това не означава, че е единствената добра система, но е много добра система, която включва цялостен подход към децата, отношение и принципи във взаимоотношенията, които вършат чудеса. Потвърждават го личните ми наблюдения върху моите деца, а и споделеното от други родители с опит в монтесори детска градина. Включително такива с опит в други държавни и частни, преди да си преместят детето.

Нямам идея каква е мотивацията да се отрича и иронизира система на преподаване, която не заплашва нищо по никакъв начин и видимо дава резултати. Никой не напира да я прави задължителна за всички.

Ок, какъв е този цялостен подход, дето не съм наясно с него? Тези принципи, отношения и пр.? Какви точно чудеса правят с децата и защо точно чудеса са нужни? Едва ли ще ти е проблем да го опишеш с три-четири изречения. Готова съм да почерпя опит и знания от теб. Мисля, че и на другите ще им е интересно да прочетат кое му е уникалното и това, на което не можеш да научиш детето вкъщи.
Между другото, никога не карам децата да присипват макарони, нито да ги боядисват - макароните са за ядене, а не за низане или пресипване, не зная защо са толкова любими на много специалисти. Има къде-къде по-добри начини да се развива фината моторика, пинцетният захват и координацията око-ръка от глупавите макарони.