Положението напечено отсЕкъде - малките болни от някакъв стомашен вирус, повръщат на поразия, отпуснати, особено Майското цвете. Децата ми цяла нощ са мили и прали, защото един през друг повръщат малките. Чак в 5 легнали. Днес Лъчката една идея по-добре, малкото - няма подобрение. Започват вече да се притесняват.
Майка в сряда ще постъпва в болница - в неврологично отделение, да видят къде е причината да й се вие свят. (Свят и на мен ми се вие, ама...)
Големите ми деца отиват довечера да спят на вилата, че у тях тече ремонт. Ние не сме там, защото аз утре сутрин трябва да съм в София по едни задачи. Та ще оставят Госпойца Прекрасна сама на вилата за няколко часа, като отидат сутринта на работа докъм обяд, докато се върнем ние и това също ми създава дискомфорт на мен. На тях не. (Не че трябва.)
Сега съм го ударила на разврат - компютър, кафе и леблебия за зобене, пък след час ще стана и ще хукна към пазара да понакупя туй-онуй, да не изгубя форма за влачене на торби.

Хули, като каза "купих си село", си спомних как мойте деца врънкаха единствения чифт баба-дядо да купи село, че всички имат, пък "ние - не". И като купиха най-накрая - голяма радост беше, и "ние имаме село", демек и ние като Ората.
, не сме по-назад.
Радвам се за розовата принцеска!
А, за апаратчето за сребърната вода хич не си права, мила моя. Редовно го ползвам, чак до Гръцко го носих и го използвах даже.

. Вързвах си опашка като нея, сложих си шнолички от нейните.
Насадихме 20 тагетиса и 20 газании. Градинката ми стана много красива. Лилиумите започнаха да цъфтят, розите също. Бялото цвете ( кампанулата ) също е в стихията си. С една дума красота. Липсват ми гергините ( тодори, далии) преди две години ги раздадох, но май от догодина пак ще ги садя. Вярно, трудоемки са, но пък са много красиви. Прецъфтяват вече и последните бели божури. Тази година няма нито един плод в дърветата. Съвсем нищо. Да видим ММ какво ще произведе. Насадил е домати, пипер, кромид лук и зеле.